На 21 юли 2019 да почерпят

Затвориха две летища в Силиция след ново изригване на Етна

Морковите зареждат организма с ценни вещества Могат да се консумират също листата и стъблата на оранжевия зеленчук

Великотърновка се венча в храм от 18-ти век в село с един жител Стела се запознала с бъдещия си съпруг в църквата в планинското с. Влахи

Ентусиасти преобразяват цял квартал Групата “Бъди общественополезен” вдъхна нов живот на 13 градинки в Изток

Срив в системата на Гранична полиция спря за близо час обработката на камиони на „Капитан Андреево“

Откриха първата ясна снимка на Нийл Армстронг, докато ходи по Луната

Рим обяви най-висока степен на терористична заплаха

Рожен събра над 200 000 българи от страната и чужбина

Крит – откъдето Европа е започнала На острова всичко е мълчание, останалото е лош превод

Най-малко трима души загинаха при катастрофа на малък самолет в Германия

Извадиха варели за опасни химикали от река Марица

ТИР разпиля дини на АМ „Марица“, след като се удари с лека кола

Христо Стоичков: ЦСКА ще има нов стадион!

64-годишен мъж е с опасност за живота след катастрофа край Разград

Прокурорите – лоши, съдиите – добри

Не е далече времето, в което като главен секретар на МВР премиерът Бойко Борисов много ясно и точно очерта основния проблем на българската правораздавателна система – „ние ги хващаме, те ги пускат…” Изказването бе по повод на решение на съдебен състав, който бе отказал да наложи мярка за неотклонение „задържане под стража” на бандит, задържан с взривни вещества. Съдиите се почувстваха засегнати. Почти 15-години по-късно ситуацията не е променена. С тази разлика, че днес съдиите вече имат ореола на „добрите” в съдебната система, а „лошите” са прокурорите.

Точно такава се оказа ситуацията, когато миналата седмица съдия Снежина Колева Георгиева обяви, че бившият заместник-председател на Народното събрание Христо Бисеров е невинен по цели три обвинения за финансови и данъчни престъпления. Съдийката тепърва ще представя мотивите си, а прокуратурата ще обжалва пред апелативната инстанция.

Оправдаването на Бисеров обаче даде повод на атакуващите прокуратурата и персонално главния прокурор Сотир Цацаров да спретнат кампания срещу държавното обвинение. Центърът на атаката се оказа прокурор Боряна Бецова, която ден по-рано бе подложена на груб натиск от страна на правосъдния министър.

На 27 ноември (петък) Христо Иванов поиска на 30 ноември (понеделник) Висшият съдебен съвет да образува дисциплинарка срещу прокурор Бецова, която по същото време искаше четири години затвор за Христо Бисеров. Оправдаването на бившия депутат и отказът на ВСС да образува дисциплинарно производство срещу прокурор Боряна Бецова бяха скоростно употребени в кампанията по ограничаване на правомощията на държавното обвинение чрез промяна на конституцията. Срещу Бецова бе спретнат и пасквил, пуснат през близкия до ръководството на Министерството на правосъдието сайт „Медиапул“ на бившия говорител на Иван Костов – Стоянка Георгиева.

Информацията, подадена от Българския институт за правни инициативи (ръководен до август 2014 г. от Христо Иванов – бел.ред.), имаше за цел да внуши колко малко дела е спечелила прокурор Бецова, която главният прокурор Сотир Цацаров бе защитил по време на заседанието на ВСС. Разбира се, по-късно се оказа, че данните са неточни, но манипулацията вече бе в ход.

През цялото време, в което „познавачи” и преводачи от мамалигарски подписваха „смъртната присъда” на прокуратурата чрез призиви за нейното закриване, нито една дума не бе спомената за съда, което не е изненада. Защото цялата стратегия за „реформа” на съдебната система се базира на непрестанни атаки срещу прокуратурата, а успоредно с това – и в защита на независимостта на съдиите. Това е така и защото предложената „реформа”, която правосъдният министър се опитва да прокара чрез ремонт на конституцията и най-вече чрез Закона за съдебната власт, бяха изготвени от върхушката на Съюза на съдиите в България.

Риториката, която „реформиращите” съдебната система употребяват, също е подчинена на принципа: прокурорите – лоши, съдиите – добри. Чрез системната манипулация на общественото мнение бързо бе внушено, че всъщност прокуратурата е виновна, че първо поискала затвор за Бисеров, но не била събрала нужните доказателства. И нито ред за това, че законодателството, което преследва прането на пари и корупцията, не е достатъчно осъвременено, а това е задача именно на правосъдния министър.

И нито ред за това, че командированата от Пловдив в София съдия Снежина Георгиева, смятана за близка до новия председател на СГС Калоян Топалов, изначално не харесва обвинението срещу Бисеров. През май т.г. Георгиева върна веднъж делото на прокуратурата. А сега направо го оневини. Нищо от това не е видимо за „реформиращите” и обслужващите ги медии. За тях е важно, че ръководството на СГС е близко до това на Съюза на съдиите в България, който, макар и с подменени лица, продължава да се управлява от тандема Мирослава Тодорова – Нели Куцкова.

Фактът, че съдиите не са обект на критичен анализ, има и своето напълно логично обяснение и както в много на пръв поглед сложни ситуации, то е съвсем обикновено – всичко е въпрос на пари. Съюзът на съдиите в България се финансира, включително и годишните събрания, основно чрез спонсорството на фондация „Америка за България”.

Лектори на семинарите на съдийския съюз са и определена група журналисти, които получават хонорари за обучението, което предоставят на магистратите в черни тоги. Същите журналисти са и основните критици на държавното обвинение, но и първи защитници на правосъдния министър. А не малка част от тях пък работят и в медии, които съществуват единствено благодарение на многомилионните грантове, които получават отново от „Америка за България”.

Цялата тази симбиоза „пари – медии – магистрати – пари” не само че е на границата на закона, но много по-важно – тя е неморална и може да има опасни последици за върховенството на закона и усещането за справедливост. Защото, със или без съдебната „реформа”, правото не трябва да следва логиката, че който плаща, той поръчва…

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.