От Весела Субашка и Ели Йорданова

СПЕЦИАЛНО ЗА "ТРУД"

Трети декември 2015 г., Идомени, Гърция

Първото нещо, което ни шокира, е мъртво тяло. Не се вижда какъв е, кой е. Опакован е в чувал. Оказва се мароканец на 22 години. Починал е от токов удар малко преди ние да пристигнем. Негови сънародници са го увили в найлон и са го разнасяли из целия лагер. Не е бил бежанец, а икономически имигрант, казват полицаите. Той не е успял да продължи напред, но и живите също.

Поредният сблъсък на полицията с икономическите имигранти е приключил. Разделението между жертви на войната и на мизерията е жестока. Хората са разделени на две класи – бежанци от войната, които имат право да продължат, и другите. Икономическите имигранти са се опитали за пореден път да попречат на допуснатите до границата сирийци, афганистанци и иракчани да преминават граничния пункт. В мелето са откъртени колчета от направената преди няколко дни ограда. Когато пристигаме към 15,00 ч временният пропускателен пункт е бил възстановен.

Гръцките власти са активни. Раздават листовки, с които приканват всички икономически имигранти да напуснат територията на лагера с осигурени автобуси и влак в посока Атина.

Разговаряме с представители на полицията и никой не знае каква ще бъде съдбата им, след като бъдат депортирани към Атина. Във временния лагер има около 3000-4000 души. След сблъсъците обстановката е спокойна. Разговаряме с имигранти от страните, които не се допускат да преминават към македонска територия (предимно мароканци, иранци и пакистанци, но има и други по-малобройни групи от Тунис, Бангладеш, Сомалия, Конго, Алжир). Повечето от тях престояват в очакване да преминат границата в продължение на около 2 седмици и се надяват, че ще бъдат допуснати нататък. Основна цел за повечето е достигането на Германия, Италия, Австрия, дори има такива, които се стремят към скандинавските страни.

Хигиената в лагера е ужасна. Осигурени са химически тоалетни и санитарни палатки, в които има само мивки. Хуманитарни организации от Гърция, Франция, Германия, Испания и други осигуряват храна и вода за бежанците, но хората се оплакват, че не достигат. За да получат един чай, се налага да се редят на огромни опашки, особено вечер.

04.12.2015 г. Идомени, Гърция

Има медицински екипи, които оказват помощ на бежанците. Разговаряме с тях и разбираме, че въпреки отвратителната хигиена в лагера, няма епидемия, но има респираторни и стомашни разстройства сред лагеруващите.
От сутринта част от икономическите бежанци вече са натоварени на автобуси и една влакова композиция в посока Атина. В същото време по-малък брой автобуси продължават да докарват бежанци от Афганистан, Ирак и Сирия. По наше наблюдение днес броят на бежанците е намалял спрямо вчера.

Временният пропускателен пункт работи и пропуска сирийци, афганистанци и иракчани. Пред ограда са поставени допълнителни метални заграждения, в които допускат само хора от изброените националности. С цел запазване на реда хората в тези заграждения са принудени да чакат реда си клекнали или седнали на земята. Полицията се отнася коректно с тях.

Всички са на ръба на изтощението. Някои не издържат и колабират - това са деца, жени, по-слаби физически мъже. Лекарите бързо се втурват и им помагат. Но гледката е отчайваща.

Въпреки предизвестената си съдба икономическите бежанци и днес продължават да се надяват, че ще бъдат допуснати да преминат. В лагера се носят слухове, че едни или други националности ще бъдат допускани. Прави впечатление, че никой не иска да излезе с официална информация. Основният рефрен, който се чува отвсякъде, е, че Гърция няма вина, а това, което се случва, е проблем на Европа и тя трябва да го разреши. Над едно от припадналите момчета се разменят следните реплики между приятели на момчето и гръцки лекар:

- Нашата цел е Европа.

- Вие сте в Европа.

- Къде е тогава надеждата?

Напук на пропагандата, която ни показва само млади мъже, готови да превземат социалната система на Европа, в лагера преобладават млади семейства с малки деца и младежи на видима възраст 18-25 години, за които впоследствие научваме, че най-вероятно бягат от военна служба. Не им се умира един вид. Разбираемо. Виждаме много малко възрастни хора. Има и бременни жени.
През временния пункт журналисти не се допускат, затова се връщаме в Македония през официалния граничен пункт и се опитаваме да стигнем до регистрационния лагер от македонска страна. Военни ни обясняват, че не можем да стигнем без специални пропуски. Срещаме хора, чиито близки са там, но и те не са допуснати.

Сред бежанците тече информация, че до 10 дни по един или друг начин лагерът ще бъде разчистен. В допълнение се раздават листовки, че до три дни лагеруващите се приканват да напуснат с превоз към Атина. Отпътуващите са предимно семейства с по няколко деца, но остават поне няколко хиляди души в лагера, а и все още идват автобуси от Атина с бежанци от военните райони. От различни коментари на служители и журналисти разбираме, че ако не се разреши проблемът тук, най-вероятният маршрут за икономическите бежанци се очертава да бъде през гръцката граница около Промахон и през България. Спекулации. От разговори със самите бежанци става ясно, че те смятат преминаването през България за много опасно и затова очакват развръзката тук.