След като се научила „да бачка здраво“ в Прага, Гергана утвърждава свой бранд и бизнес в София

Гергана Стойкова е графичен дизайнер и създател на марката „Шевица“ за „ нови аксесоари, вдъхновени от старите шевици“. Започва работа по проекта си преди три години, но интересните й проекти вече привличат вниманието на „Вог“, „Гардиън“, както и на клиенти чужденци, които нямат национално обусловен сантимент към родните ни мотиви. Гергана учи английска филология в Софийския университет и завършва графичен дизайн в Prague College, Прага. Едва сега се посвещава напълно на „Шевица“, след няколко години работа в рекламния бизнес.

Преди шест години 32-годишната Гергана и съпругът й се прибират в София след няколко години в Прага - устроени, с добра работа в рекламния бизнес и кръг приятели от цял свят. Инициативата е нейна, но и досега не може да я обясни напълно, освен че я е мъчила носталгията. По-късно започва работа по марката си „Шевица“. „Сега, шест години по-късно, не съжалявам, защото намерих фантастични хора, без които брандът ми нямаше да се случи. Аз преоткрих всичко. В Прага се научих да бачкам здраво, без да се оплаквам. Хъсът, който придобих там, много ми помогна“, казва тя.

Гергана рециклира старите ръчно везани мотиви, като ги дигитализира и обработва допълнително, така че да подхождат на шаловете, одеялата или бижутата, които подготвя. „Шевица“ е колкото родна, толкова и международна продукция - ползва материали от Румъния и Швеция. „Като цяло не е самоцел това да е продукт изцяло и единствено произведен в България, защото искам да работя с хора и от други индустрии и страни. Шевиците, дори и в най-тесния смисъл, са балкански. В тях има толкова много от Сърбия, Турция, България. И това е хубаво, защото не сме живели в изолация“, пояснява тя.

Засега „Шевица“ е бутиков продукт, който не е намерил напълно нишата си дори и в България, макар че името вече е познато на търсачите на интересни аксесоари.

Сънародници, живеещи в чужбина, са основните й клиенти, но я търсят и французи, индийци, англичани, които нямат емоционална връзка със страната ни.

Най-голямото й постижение също е резултат не на „българска следа“, а на работата й като дизайнер. Списанието на голяма европейска авиокомпания е избрало шаловете й като един от акцентите на София в статия за столицата ни като интересна дестинация.

Редакторите я открили чрез публикация в британския в. „Гардиън“.

Въпреки постиженията си Гергана едва сега е придобила смелост да превърне страничния проект в занимание на пълно работно време. За нея това е удоволствие - „Да намирам мотивите в старите книги, да чертая“. Но всичко това нямало да се случи, ако не била придобила „поглед на чужденец“ за красотата на шевиците по старите носии. От вехти и битови те се превръщат във вдъхновение. „Мястото на мотивите не е в музеите, а върху нас“.

Гергана има своя „екосистема от хора“ - отговорни, които работят много и споделят постиженията си, за да подхранват средата си. Тя познава както достатъчно сънародници, които са щастливи извън България, така и такива, които поемат обратно - „може да имат повече финансови средства, по-важни корпоративни постове, но навън не са по-щастливи“.

За нея въпросът е „Защо не в България?“. Самата тя се определя като българка „по лични причини - домошар съм“, но има нужда да бъде свободна да пътува. Гергана е от поколението на 90-те години на ХХІ век и затова като типично национално в себе си определя чувството за хумор, наследено от „Улицата“. Второто определение на поколението й идва първо на английски - disillusion. След като поразсъждавахме по него, го дефинирахме като преминаване и осъзнаване на една илюзия, след което сме по-зрели. „Надявам се да сме се научили, че едно управление не означава непременно само добро или лошо, въпросът е какво ти правиш“, пояснява тя.

Гергана съжалява, че напоследък няма време за книги, дори и да са български. От уроците за народните будители е запомнила разликите в идеологиите на Ботев и Каравелов и вярва, че промяната се извършва чрез образование и култура, а не чрез революция. „Дори думата „патриотизъм“ не ми е толкова важна, защото е много грозно експлоатирана от хора, които изкривяват нещата и стигат до ксенофобия“, казва тя.

Гергана е майка на малко дете, което планира да отгледа тук. „Това, което бих учила сина си, е, че България е просто страна като всички останали. Той е част от нея, но може да бъде обвързан с нея толкова, колкото желае. Искам той да има моя опит от Прага - всеки беше отнякъде, но ако си върши качествено работата, е добре дошъл“, казва тя.

Като гражданин личните истории, а не гръмките фрази я вдъхновяват да бъде активна в обществото. Мрази мрънкането. Гергана се стреми към „свободата да работиш това, което искаш и да можеш да се изхранваш от него“. Тя усеща, че сега е моментът да си предприемач в България, макар и бизнесът да е съсредоточен в два-три големи града. „Виждам хора, които са по-образовани, по-чувствителни към качеството и залагат достойнството си в това, което правят. Те не гонят бързата печалба.“ Самата тя не е постигнала целите си, но е готова да дигитализира кода на своето време, за да остане той като мотив - независимо тук или по света.

Модерни номади

Защо не България?

През 90-те години на 20-и век те бягаха от България „немили-недраги“ и малцина от тях погледнаха назад. 15 години по-късно терминал 2 не е единствено изход. За наследниците на „немили-недраги“ пътят обратно е възможен и осъзнат. Въпросът вече не е „Защо България?“, а „Защо не България?“. През очите на модерните номади животът тук е различен - предизвикателен и пълен с възможности, видими отвън, но не и отвътре. Успехът им е възможен, защото мислят глобално, но действат локално - със стартъп компании, работа по арт или иновативни проекти, като учители или доброволци. В тази поредица ще ви срещнем с българските граждани на света, които преоткриват възможностите, които страната ни има, за да постигнат световен пробив с логото Made in България.