Френски милиардер купи аукционната къща на Sotheby’s

Най-голям ръст при заемите до 250 хил. лв.

Суперкомпютър като на НАСА догодина в България (обзор) Технологията ще бъде използвана в медицината, фармацевтиката, автомобилната индустрия, строителството, от климатолози, спецслужби и др.

Могерини: Доверието в ЕС ще пострада, ако не започнем преговори с Македония и Албания

Бившият египетски президент Мохамед Морси почина в съда

Деница Златева: Не съм очаквала такава буря заради оставката на Нинова

Няма македонска нация преди 1944 г. Гоце Делчев в писмата си пише, че е българин

Министър Танева: Няма нарушения при първите 14 проверени къщи за гости

Може ли да ми намалят заплатата без мое знание?

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 18 юни 2019

Кметът на Благоевград даде курбан за здраве

Арестуваха кмета на Костенец (обзор) Радостин Радев предлагал подкуп на общинар, за да гласува “правилно”

Мария Габриел: Суперкомпютърът у нас ще помогне в борбата със заболявания като рак и Алцхаймер

Чаатай Улусой залюби колежка от „Вътрешен човек“ В сериала има сърдечна връзка с Мелек, извън снимачната площадка - с полицайката Сема

ЕС може да замрази преговорите за митническия съюз с Турция

59.1% от българите имат интернет в домовете си

59.1% от домакинствата в България през 2015 година имат достъп до интернет в домовете си, което е ръст от 2.4 процентни пункта спрямо предходната година. Увеличен е и относителният дял на домакинствата, използващи широколентов достъп (с 2.3 процентни пункта) – до 58.8%, или почти всички домакинства, имащи достъп до интернет, са с осигурена бърза и надеждна връзка. Това показват данните от проучване на Националния статистически институт (НСИ).

Анкетата е проведена сред 4 085 домакинства и 9 011 души на възраст 16 – 74 навършени години.

За десетгодишен период използването на информационно-комуникационните технологии става все по-масово – относителният дял на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил повече от три пъти, а използването на широколентова връзка бележи ръст повече от 5 пъти, сочат още данните. 

През 2015 г. с най-висок относителен дял на домакинствата с достъп до интернет – 67.8%, е Югозападният район, на територията на който е и столицата. След него се нареждат Югоизточният и Северният централен район, съответно с 58.6 и 58.2%. От тенденцията за страната значително изостават домакинствата от Северозападния район, където с достъп до интернет са 44.9% от тях. 

Причините, поради които домакинствата нямат достъп до интернет у дома, са комплексни – повече от половината (51.6%) посочват като причина липсата на умения за работа с интернет, а за 38.5% разходите за необходимото оборудване или абонаментни такси са високи.

През 2015 г. 54.6% от хората на възраст 16-74 навършени години използва интернет всеки ден или поне веднъж седмично. Намалява броят на хората, които никога не са използвали интернет – от 37.1% през 2014 г. до 34.7% през 2015 година.

Очаквано най-активни потребители в мрежата са младежите на възраст между 16 и 24 години. През текущата година 84.1% от тях използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично. Зависимостта между възрастта и честота на ползване на интернет е обратно пропорционална – колкото по-напреднала е възрастта толкова по-малко се ползва глобалната мрежа, отчитат от НСИ. Така едва 10.5% от населението на 65-74 навършени години използват глобалната мрежа. 

Мъжете са по-активни при редовното използване на интернет в сравнение с жените – съответно 55.2 и 54%.

Логично хората с висше образование използват редовно глобалната мрежа, докато 24.7% от тези с основно или по-ниско образование се възползват от възможностите, които тя предоставя.

От 21.3 на сто на 31.2 на сто е нараснала употребата на интернет за съхранение на документи, снимки и други чрез така наречените облачни услуги. Потребители на такива услуги през 2015 г. са 32.8% от мъжете и 29.6% от жените. И тук най-активни са хората на възраст 16 – 24 години (43.1%), следвани от тези на възраст 25 – 34 години (37.4%), докато едва 12.4% от българите на възраст над 55 години използват складово пространство в интернет.

През 2015 г. регулярните интернет потребители най-често използват мрежата с цел комуникация. От тях 83.3% осъществяват телефонни или видеоразговори през интернет, а 78.9% са използвали електронна поща. Три четвърти (75.9%) декларират, че са се възползвали от услугите на глобалното уебпространство с цел участие в социални мрежи, а 70.7% четат новини и онлайн вестници. Основни дейности в интернет са и намиране на информация за стоки или услуги (61.7%), търсене на здравна информация (50.1%) и консултиране с онлайн енциклопедии (43.3%). 19.5% от потребителите използват интернет за търсене или кандидатстване за работа, а 9.8% – за интернет банкиране.

През 2015 г. едва 17.8% от българите, ползващи интернет, са използвали глобалната мрежа за връзка с институциите – държавни и местни. Най-значителен е делът на тези, които са получавали информация от интернет страницата на публичната администрация (16%), следван от дела на изтеглилите формуляри от официална интернет страница (12.9%) и изпратилите попълнени формуляри (9.1%) през последните дванадесет месеца.

Жените са по-активни от мъжете при използването на предлаганите онлайн услуги от публичната администрация – съответно 19% и 16.6%.

В изследването за 2015 г. е включен специален модул за сигурността в интернет. Според получените резултати 27.5% от потребителите на интернет са имали проблеми, свързани със заразяване на компютъра с вирус или друга компютърна инфекция (напр. „червей“ или „троянски кон“), което е довело до загуба на информация или време. Сравнително малък е делът на интернет потребителите (3.6%), станали жертва на злоупотреба с лична информация, изпратена по интернет, или на други нарушения на поверителността.

Притеснение по отношение на сигурността при ползването на интернет, свързано с предоставянето на лична информация на онлайн общности в социални или професионални групи, е отбелязано от 21.8% от интернет потребителите. От поръчване или купуване на стоки и услуги и интернет банкиране са се ограничили съответно 18.5 и 18.4%. Близо две трети (65.7%) от потребителите на интернет нямат притеснение за сигурността, което да ги е ограничило при използването на интернет за извършването на обичайните им дейности.

Половината от потребителите на интернет (50.8%) регулярно архивират файлове от личните си компютри на външно устройство за съхранение или в складово пространство в интернет, с което предотвратяват евентуална загуба на информация. Голяма част от потребителите (42.2%) са запознати, че „бисквитките“ (Cookies) могат да бъдат използвани за проследяване на посещаваните сайтове в интернет. От тях 21.4% са променяли настройките на интернет браузъра си, за да ограничат „бисквитките“.

Данните от изследването показват, че пазаруването онлайн е нараснало с 1.9 процентни пункта з агодина и през 2015 е било практикувано от 18.5 на сто от българите. Ръстът при жените е с 2.5 пр. пункта, а при мъжете – с 1.3.

И тук хората с висше образование са повече – 38.6%, докато едва 5.6% от тези с основно или по-ниско образование са правили покупки през интернет сейтовете.

Най-често онлайн се купуват дрехи и спортни стоки – 71.2% от пазарувалите по интернет са закупили такива артикули, следвани от стоки за дома (31.4%) и покупките, свързани с пътувания или хотелски резервации (30.6%).

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.