На 16 юли 2019 да почерпят

„Левски“ с убедителен старт на новия сезон, юноша изработи три гола

България е в топ 20 по поскъпване на домовете

Вучич помоли Макрон за помощ по пътя към ЕС и за разрешаване на кризата с Косово

Трус от 3 по Рихтер разлюля Вранча

„Руска връзка” тресе коалицията в Италия Близък до “Лига” лобист търсел финанси от Кремъл

Ердоган: Турция се надява да организира съвместно с Русия производство на системи за ПВО

Частично лунно затъмнение в нощта на 16 срещу 17 юли

Плащаме на ЕС за пластмасовите опаковки Обсъждат нови приходи в бюджета на общността

ЕС одобри санкции срещу Турция заради сондажите в шелфа на Кипър

МВФ: Вдигнете възрастта за пенсиониране Работниците намаляват с 30% през следващите 30 години

Министерство на финансите: На 19 юли партиите ще получат втората част от държавната субсидия за 2019 г.

Частна здравна каса, ако има 500 000 желаещи Новата визия за бъдещето на осигурителния модел поставя повече въпроси и неясноти, отколкото решения

Русия и Украйна готвят голяма размяна на затворници

Ирак предаде на Русия 33 деца на членове на ИДИЛ

Без крак Гого тича напред

Съдбата на едно 18-годишно момче обедини млади и стари в една-единствена кауза – да бъдат добри. Хиляди ловчанлии се включиха в благотворителната кауза на учениците от местната езикова гимназия „Екзарх Йосиф I” „За Гого“, с която за няколко дни се събраха над 40 хиляди лева. Сумата е за купуването на три протези, с които Григор Иванов отново да проходи.

Датата е 1 август т.г., ден след рождения ден на Григор. Той и всичките му приятели са поканени на събиране в тяхна връстница. В разгара на празненството той и още едно момче решават да отидат до денонощния магазин. Макар магазинът да се намирал в непосредствена близост до купона, двамата младежи се качват в колата на другото момче. Оказва се, то има книжка едва от няколко месеца. Вместо към магазина тийнейджърите отпрашват към бензиностанция в края на града. Уви, улицата е осеяна с неравности, скоростта е висока и шофьорът губи управлението. Следва удар, който Григор не помни. „Спомням си секундата преди и след инцидента. Когато погледнах надолу, видях, че кракът ми е обърнат на 90 градуса, но не чувствах нищо.

Адреналинът тушираше болката“,

Три варианта за бъдещето на премазания крак са били предложени на Гого от лекарите във Военномедицинска академия-София – да се подложи на лечение, което според тях би било неефикасно, вторият – да се запази кракът, но да бъде неизползваем и цял живот да се движи с патерици, и третият – ампутация на подбедрицата. „За миг дори не се поколебах, не можех да си представя цял живот да бъда с патерици.

Бях категоричен – ампутация

На сутринта се събудих с усмивка. Откакто го махнах, за момент не съм съжалявал“, подчертава момчето, превърнало се в герой за съгражданите си.

Трудът и борбата на д-р Ковачев от ВМА са решителни за запазването на колянната става на Григор. По думите му първоначалното заключение на ортопедите било ампутация до бедро, но д-р Ковачев прави невъзможното и запазва коляното. „Безкрайно съм благодарен на този човек и на целия медицински екип за професионализма и куража, който ми дадоха“, емоционално заявява Гого.

Прикован на леглото в болницата, за Григор няма много развлечения. Освен близките му телевизорът и телефонът са единствената му връзка с външния свят. „Една сутрин, докато гледах дремейки телевизия, едно послание ме вцепени – Да проходиш три пъти“, признава Гого. „В предаването се описваше историята на каскадьора Явор Кехайов, който преди 12 години травмира жестоко левия си крак, докато изпълнява каскада във филм. 12-часова операция в Москва спасява крака му, но наполовина. С всичките интервенции през годините кракът му се скъсява и той решава да го ампутира. Същата съдба като моята. Накрая на предаването той призова, който иска, да се свърже с него. На момента го намерих във фейсбук, а след час той вече беше в стаята ми. Когато прекрачи прага, аз бях изумен – толкова позитивен човек не бях виждал.“

Първите щрихи от новата си история Гого сътворява по време на срещите си с Явор. Двамата кроят планове, градят целите и бъдещето си съвместно. „Докато бях в болницата Явор ми пращаше снимки от фитнес залата, мотивирайки ме по-бързо да се възстановя. Бяхме си дали дума на маратона догодина по булевард „България“ в София да участваме заедно. Една вечер, както си стоях във фейсбук видях, че десетки хора пишат на стената на Явор „Почивай в мир, Явка“, което ме вцепени. Първоначално си помислих, че е част от филмов сценарий, но после разбрах, че Явор е починал от инфаркт“, с прискърбие спомня си Григор.

Въпреки вестта за кончината на своя идол, въпреки че всичко онова, което му е давало кураж и сила да се бори, си е отишло, за Гого остава стимулът да продължи делото на каскадьора.

„За месец Явор промени целия ми живот, той ми предаде мисията си да помагам на хората“, категоричен е младежът.

Позитивизмът и добротата на Кехайов

променят възприятията на Григор. Дал дума на приятеля си, че много скоро ще се възстанови и ще бъде отново пълноценен и самостоятелен.

И го прави. Седмица след завръщането си от болницата, въпреки болката от обездвижването Гого, отново е на баскетболното игрище. Помагат му брат му Иван и приятелят му Борислав Панков, засега. От две седмици отново ходи на училище, а волята и духът му възхищават всеки, докоснал се до него.

Историята за Григор Иванов не само трогна ловчанлии, но ги направи една идея по-добри хора. Обединени от добротата, дариха средства за купуването на три протези – спортна, ежедневна (Heavy Duty) и за къпане, с които Гого да прохожда за втори път. Концертът под надслов „Аз, ти и Гого“ препълни Драматичния театър в Ловеч. Включиха се Орлин Павлов, Ангел Ковачев, фолклорна формация „Елит“ и музикантите от езиковата гимназия. Вечерта от концерта Григор нарича „събитие за цял живот“, което никога не си е представял, че може да му се случи.

Всъщност, макар да не си е представял живота по този начин, днес Гого е благодарен за малките неща. За това, че е жив, за това, че може да се наспи, за това, че има толкова много приятели, за възможността да помага на хората, макар и с примера за високия си дух. Не съжалява за злополучната нощ, не изпитва злоба и към момчето, шофирало автомобила, гледа устремено напред, както е обещал на Явор. „Аз не тъгувам за ампутирания си крак, с нищо не съм го заслужил, той ми е дар. Не тъгувам, че съм го изгубил, мога само да се радвам, че някога съм го имал“, заключава младежът.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.