Както беше очевидно още преди две седмици, т.нар. съдебна реформа на „реформаторите“ приключи с протестърско врещене на площада пред парламента и клетви срещу „тъмното статукво“. Очакван е бил този мизерен край и за всичката непеошка общност, група напазарувани притича да заклейми премиера и главния прокурор под прозорците на кабинета му в Съдебната палата в столицата. Надлежно мобилизирани да се орезилят наблизо бяха и НПО организирани съдии. Едни такива независими, красиви и умни „румени ябълки“.

Умни, негнили, но кой знае защо строени в черните си тоги. Дали не знаят, че намятането на черните одежди цели да представи човека под тях като отстранен от присъщите на обикновените хора страсти и изкушения? И следва да се ползват само в съдебната зала за внушение за безпристрастност и служене на закона, за свещенодействие, а не сред или дори пред тълпа на оживена улица?

Тогата е символ, какъвто е расото за поповете и бялата престилка за лекарите. Неразумната употреба на тогата в случая иде да покаже, че подкрепящите тяхното НПО чрез серия театрализирани акции отчаяно опитват да скрият или поне минимизират тежестта на провала на политинженерния си проект Реформаторски блок (РБ). А той не само се проваля, той се скапва и процесът е необратим.

Демонстративната изява на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов го представя в нелепа светлина. Дали в резултат на катастрофата преди избора му, дали е откликнал на предложение, което не е можел да откаже, но с израза „Не на страха!“ слезе на нивото на естрадната звезда Дони. Рок певецът с шапка на цветни петна можеше да си го позволи преди 20-ина години, но на върховен съдия такава шапка не прилича. Така и не се разбра кой точно го страхува.

Провикванията на протестърските агитки „Долу Борисов!“ и „Долу Цацаров!“ са жалки поплаци срещу ГЕРБ, която партия очевидно след външен натиск понесе на гърба си какаваните от РБ и им даде напълно незаслужен обем присъствие в кабинета и държавната администрация. Очевидно за всеки е, че ако депутатите от ГЕРБ бяха подкрепили всичко от т.нар. съдебна реформа, тя щеше да мине, а в резултат адмирациите да отидат при „реформаторите“, за да се пъчат папуняците от ДСБ.
Сега обаче ронят по два реда едри сълзи и редки сополи, всенародно изразяват творчески страдания. За прецакани се показват, и в това са прави. Отсапуниха ги гербаджиите и постъпиха правилно преди всичко с оглед теснопартийния си интерес, но и в полза на политическите процеси в страната. Полезно е за тези процеси изваждането от играта на поредната седесарска генерация, на поредния чужд и вреден за България политинженерен проект.

На тези от ДСБ мозъкът е едва третият им любим орган, първият все пак е стомахът. Пределно релефно това се вижда в трагикомичното театро на ДСБ в стил късната полска „Солидарност“: четири часа на ден да управляват, а следващите четири да протестират срещу това управление. А как иначе да се приеме позата „ще сме опозиция на кабинета, но само на „нереформаторските му политики“?! Ярък пример за „реформаторско“ съчетаване на приятното с безполезното.
И все пак разните „Америки за Българиите“ продължават да дават видими знаци за подкрепа на РБ, което е силен аргумент в полза на недоброжелателната линия на ГЕРБ към тази формация. Ако й дадат възможност да укрепне чрез прокарване на заявени нейни политики и законодателни намерения, като нищо утре ще бъдат изправени пред все същото седесарско „Стани да седна!“. Обратно, като се примирят американците с пълната безперспективност на този политинженерен проект, отново и отново ще залагат на ГЕРБ, колкото и да се мръщят на Борисов.

Докато блокът се скапва, той и ГЕРБ ще го хвалят лицемерно, ще го представят като най-близкия и естествен съюзник, особено загрижено ще се отнасят към ДСБ, тъй като разлага другите отвътре. Нима Бойко Борисов не хвалеше председателя Станишев като свой противник! Дори с глупостта на противника не трябва да се злоупотребява. Комфортно е да имаш възможност да отправяш недоволните да протестират другаде, особено пред протестъри. Значителна част от несимпатизиращите на ГЕРБ импулсивно ще ръмжат и попържат не тях, а партиите в РБ, непоследвали ДСБ и подкрепящи кабинета.
ДБГ, СДС и другите няма как да спечелят от малоумните костоващини и раданкъневщини, напротив, ще губят електорално. Повечето от исканите от РБ промени в съдебната система ще бъдат реализирани, но ще го направи ГЕРБ и няма да остави съществени дивиденти за другите. Някой да е виждал или чел проект на ДСБ за съдебна реформа, попита вицепремиерът Румяна Бъчварова и добави, че ако са имали идеи и са искали да ги осъществят, поне да ги бяха показали.
Логично е да се очаква, че от недрата на нейната партия ще се появи такъв Проект, надлежно ще бъде широко обсъден, всестранно одобрен и прокаран главно с тяхното мнозинство. Какъв Христо Иванов, когато не говорят за него, той не слуша и не чува! Какви „реформатори“, те са твърде енергични, за да се очаква да свършат някаква работа! През 1991 г. СДС извърши реформа в съдебната система, обяви тържествено, че съдебната реформа е приключила, сега да млъкнат по въпроса. Указанията от Вашингтон и Брюксел следва да минават за реализация през ГЕРБ. Всички, не само за правосъдието!
Това е посланието на Борисов. Обаче тук е големият риск за него. Онези оттатък са силно подозрителни към някого в доминиона, който придърпва голяма реална власт. Още повече че със скапването на тяхното РБ и след демонстративната подкрепа на Христо Иванов авторитетът на доверения президент-контрапункт неизбежно се смалява, а на премиера се увеличава. През 2011 г. както Борисов се виждаше пределно сталбилен, така беше цапардосан с компромат през „Уикилийкс“.
От доверието на външния фактор в него зависи устойчивостта на кабинета. Колкото и да са слаби и нехаресвани в обществото военният и образователният министър, колкото и да е подмокрена репутацията на здравния, от провалите от тези посоки няма заплахи. Само БСП е някаква опозиция, но на този етап на „Позитано“ 20 не си и помислят да клатят правителството сериозно. Няма кой да поведе недоволните срещу управлението, макар те никак да не са малко.

Обективната политическа среда и икономическата реалност в Евросъюза и в страната не предполагат извършването на никакви реформи. Т.нар. политическа класа няма ресурси да ги провежда, не ги и желае. Тя е с много ниско качество, отдавна няма „асансьори“, по които към върховете на партиите и властите да се издигат национално отговорни, перспективни, образовани, дори просто читави българи. С лоши закони и добра администрация дълго може да се управлява, но ако чиновниците са некадърни, никакви закони не вършат работа.