С усещане за твърдяване на времето и запазили в съзнанието си оригинални метафори си тръгнаха читателите, аплодирали поета Владимир Левчев по време на премиерата на неговата нова стихосбирка „Точно време” (изд. „Ерго”, 2015). Събитието се състоя в Литературен клуб „Перото” (НДК) и привлече над сто ценители на свободния стих, а може би най-вече на свободния дух. В залата бяха разположени уголемени копия на илюстрациите в книгата, дело на проф. Греди Асса, допълващи визуално поетическите абстракции. Те подчертават проблематиката, дала плът на езика и създала това свръхнатоварване - движение, пластика, свобода, виртуалност на посланията. За философския пласт в поезията на Левчев говори Иван Ланджев: „И философи, и поети изпитват трудности да говорят за времето. Тук то се разпада като самата природа - появяват се библейски и митологични мотиви (намираме препратки към Танталовите мъки, към хипотезата на Паскал за времето) - в момента, в който обговаряме времето, то вече ни е загърбило, остава ни сънят, видението на самия Бог.”

А проф. Михаил Неделчев направи тематични връзки с творби на Владимир Левчев от 80-те години, отграничавайки новото от познатото. Той припомни творбата му „Кой сънува нашия живот”, станала емблема на поколението в края на 80-те: „Наред с класически символизъм тук намирам влияния, типажи, персонажи, дошли от интелектуалната мощ на големите герои от високия европейски модернизъм. В тази усложнена проблематика имаме и виртуозна игра със стихосложението, чуваме и ритмиката, строфиката и звукописа от лирическите текстове на Яворов и Лилиев.”

В „Точно време” проличава силната христианска идентичност на автора, въпреки че не е ортодоксално зависима като внушение. Книгата излиза с подкрепата на Националния център на книгата към НДК. За този факт припомни Светлозар Желев, директор на центъра.