Медиите нито за миг не допуснаха, че надписът е грешка

В информационно табло на строяща се магистрала в Сърбия Македония е написана като БЮРМ

Да беше пътепоказател като хората, а то - стандартна информационна табела, поставена от строителите на магистралата от сръбския град Лесковац към границата с Македония. Строежът е част от Паневропейския коридор №10 и има претенцията, когато бъде завършен, Сърбия да има магистрала през цялата си територия от северната си граница с Унгария при Суботица до Табановце на юг с Македония. И както си му е редът, строителите поставили информационно табло в местността Владичин хан, за да покажат колко километра и срещу какви пари им остават да построят. Нормална практика, няма лошо, но едни четири букви в горния десен ъгъл на табелата са на път да скарат Белград и Скопие. Е, ако не да ги скарат, поне да накарат политиците от двете страни да сложат картите на масата и още веднъж да артикулират известния пазарен принцип: приятелите са си приятели, ама сиренето си е с пари.

Защото се оказа, че някакъв непредпазлив строител е написал, че частта от новостроящата се магистрала е по посока границата на БЮРМ, тоест, към бившата югославска република Македония, една абревиатура, от която в Скопие настръхват, въпреки че в ООН и в други международни организации бившата югорепублика е записана тъкмо така. Проблемът се състои в това, че Сърбия призна Македония с нейното конституционно име Република Македония още по времето на „остатъчна Югославия”, в състава на която влизаха Сърбия и Черна гора и начело на която стоеше Слободан Милошевич. Двадесетина години оттогава. И изведнъж - БЮРМ. Сръбските медии и за миг не допуснаха, че четирите букви върху табелата са написани случайно от политически неграмотен строител, на който и през ума му не минава, че може да предизвика напрежение между съседните държави. Санкцията очевидно е дошла „отгоре”. А напрежението е очевидно - посланичката на Сърбия в Скопие Душанка Дивяк бе извикана в македонското външно министерство за обяснение, както и да й бъде обърнато внимание върху недопустимостта на подобен акт, макар и изолиран.

В интерес на истината, добре че все пак сръбските медии потвърдиха, че посланичката е била в македонското външно министерство. Местните колеги доста се чудеха, аджеба, имало ли е такава среща или не, оплаквайки се, че в цялото външнополитическо ведомство в Скопие няма поне един човек, който да потвърди или да отрече новината. Ама какво се чудим? И този път македонската реакция беше типична за всички случаи, в които става дума за отношенията със северния й съсед. Хем да се направим на войводи и да реагираме, както изисква международната практика, хем да го направим така, че да не се разшуми много, за да не обиди сърбите.

Така ли? Я вижте вицепремиера и външен министър Ивица Дачич. На молбата на Скопие - моля, свалете надписа от табелата, той отговори с цялата си арогантност на човек и политик, на когото „онези” край Вардар са му ясни: няма да свалим нищо, ако табелата и надписът ви пречат, защо не помислихте за тях тогава, когато гласувахте за приемането на Косово в ЮНЕСКО. Вярно, тогава пет гласа не стигнаха на Прищина да се включи в състава на авторитетната организация на ООН, а две от бившите югорепублики и непосредствени съседи на Сърбия - Македония и Черна гора, подкрепиха Косово. И сега Дачич натрива носа на Груевски, заканвайки се, че Белград вече започва да се грижи за собствените си интереси, които очевидно невинаги съвпадат с тези на комшиите. „Македония призна независимостта на Косово, а сега им пречи някакъв си надпис”, посочи Дачич, заявявайки, че табелата край Владичин хан с надписа БЮРМ ще остане. Не остана назад и премиерът Александър Вучич, според когото тази ситуация била показала, че за Македония и Черна гора отношенията с Прищина са по-важни, отколкото с Белград.

Така се прави. Вярно, сега на премиера Никола Груевски и на неговия кабинет хич не им е до остри реакции, още по-малко към Сърбия. Груевски има други грижи - как да спаси политическата си кариера, след като всички очакват в края на годината (значи след петнадесетина дни) той да сдаде поста си. Така е записано в договореностите с опозицията, подписани през юли с активното посредничество на ЕС и САЩ. С големи скърцания, „със „спиране на часовника”, за да се хванат уговорените срокове, със сръдни и натиск отвън все пак нещата вървят. От началото на годината трябва да бъде договорен кандидат за премиер на временното правителство, което да проведе изборите на 24 април. Засега кандидатури, поне публично, не са известни, а и еврокомисарят Хан за пореден път през тези дни ясно даде да се разбере, че извънредния парламентарен вот трябва да бъде проведен по всички европейски стандарти, иначе препоръка за начало на преговори няма. С други думи, на Груевски му пари под краката, та един скандал със Сърбия никак не му е потребен. Някои колеги в Скопие дори прогнозират, че тъкмо Белград може да се окаже дестинацията, в която кариерата на Груевски да продължи след евентуално поражение през април. Нали, преди да стане премиер, играеше там някакъв финансов съветник. Защо сега да си подлива вода сам на себе си...

За Белград този наглед незначителен случай с информационната табела е добра възможност да бъде натрит носът на онези съседи, за които край Сава се смята, че признавайки Косово, са извършили предателство към интересите на Сърбия. Като гледам Дачич и Вучич, никак не се учудвам, че използваха тази възможност да „ритнат по кочината” и да покажат кой все пак е по-силният. На всичко отгоре Европа им удари рамо с началото на преговорния процес за членство в ЕС с отварянето на две от главите за преговори. Бламираха Косово с подкрепата на Русия за ЮНЕСКО, не се впечатлиха особено от членството на Подгорица в НАТО, защото нямат никакъв интерес към Северноатлантическия пакт. Нали помните формулата на бившия президент Тадич - „да” на ЕС, никога на НАТО. Е, и черногорците изповядваха тази формула, докато бяха заедно със Сърбия в Съюзна република Югославия на Милошевич, пък сега - ето ги, и те имат покана.