Котаракът Тодор чака общината да му даде официален статут

Паламудът и шкембе чорбата са сред символите на черноморския град

„Не искам красив, а емблематичен град", твърди бургаският скулптор Радостин Дамасков. Преди две години той сътвори един от символите на Бургас - т.нар. нулев километър на ул. "Александровска", който, освен че показва посоките, обозначава началото на града.

И точно оттогава един котарак се настанява да живее върху... нулевия километър. В пек, дъжд и сняг той е там и вече се е превърнал в атракция за местните хора и за туристите. Бургазлии са кръстили котарака Тодор, други го наричат Силвестър, а Дамасков го е увековечил от глина и е подал молба в общината да му разрешат да го направи от бронз и да го монтира върху кота нула. Ако това стане, котакът Тодор ще добие официален статут на атракция за Бургас и на пазител на нулевия километър. Така оттук ще започва броенето на символите.

Старите - Часовникът, Морското казино и Мостикът, са лъснати и реновирани, но си стоят на същото място - там, където всички ги помнят от години и са все така любими за срещи на поколенията. “Да се чакаме до Часовника” е парола за всички бургаски вечери с любов, приятелства, стоплени и украсени с чаша бяло вино и печена риба, извадена от мрежите преди часове.

На улица “Богориди” е инсталиран Грамофонът, направен от незабравимия скулптор Руси Стоянов. Въпреки че не свири никаква мелодия, Грамофонът стои под входа на Морската градина и позволява на всеки да чува своята песен, на метри от вълните.

Като става дума за мелодия, отскоро Бургас “звъни” с четири хорни. Звуците са мотиви от емблематичната за града песен “Бургаски вечери”. Те се чуват от четири тръби, поставени на покрива на общината. Озвучителната система е дарена от известна бургаска фамилия. Роговете, монтирани на покрива на кметството, звучат от 17 ч следобед до 21 ч вечер на всеки кръгъл час.

Който реши да се спусне от Казиното, към Мостика, се натъква на скулптурата на известния бургаски зевзек Петьо Пандира. Пандира е сред емблематичните фигури на града - рибар, “гларус”, пълен с вицове и лакардии, и вечно усмихнат - типичният морски човек. На ръката му бе кацнал гларус от бронз, но по тъмна доба някой вандал откърти и открадна птицата. Това обаче не наруши чара на скулптурата.

Най-актуалният нов символ на Бургас обаче безспорно е модерната Морска гара. С вече култовото си ресторантче с прочутата рибена чорба и морски дарове, с морския фар и мястото за риболов тя е предпочитана от бургазлии и зиме, и лете. Рибарите идват да мятат въдици на кея. Тук се роди и вицът за Никулден, когато, потънал в мъгла, градът посрещна празника на св. Николай. “Праща ни на проверовъчен изпит. Да види колко можем да се ориентираме в мъглата”, повтаряха морските вълци.

Оттук тръгват и корабчетата за остров Св. Анастасия - другата атракция на града. Вече е зима и транспортът до острова е спрян, а дърветата, храстите и пейките там са увити в стъклена вата, за да изкарат студените месеци. Това не пречи на мечтите за по-топло време и печени миди, които са специалитетът на тамошния ресторант.

Сред символите на Бургас безспорно е и паламудът. На хората тук често им се случва да чуят по свой адрес: “паламуди”. Всъщност паламудът е цяла истерия по морето. Наближи ли сезонът му наесен, започват прогнози - ще има ли тази година, няма ли да има, кога се появява и защо. Един рибар даже бе направил таблица, според която много паламуд има на 5 години веднъж. Свързват появата на пасажите с политическите събития, та дори и с изборите - по времето на еди-кой си политик имало много паламуд, а като дошъл друг - изчезнал.

В морето от символи на Бургас сред рибите може да се намери място и за една котка, смятат местните. И дават пример с това, че освен рибената чорба и паламуда морският град е култов с две кръчми за... шкембе чорба. Най-хубавото шкембе се прави на две места. В един от капаните на морския бряг и в шкембеджийницата до затвора, която за малко не хлопна кепенци заради дългове на собствениците. Нещата обаче се оправиха и местните си отдъхнаха. Въпреки локацията - до затвора, въпреки странността - морски хора да са луднали по шкембе чорба, кръчмата е пълна с народ зиме и лете. В празнични дни дори могат да се видят хора с тенджерки, устремени за топло шкембе, което после да изсърбат вкъщи с фамилиите си. Пасторалният пейзаж се допълва от котка, която често стои пред вратата и посреща клиентите.

Колежката й на нулевия километър обаче е далеч по-известна, пада се по в центъра.

Пък и две котки символи... “Няма да ги варим на чорба”, както обичат да казват в Бургас, когато им стане досадно от някоя идея.