Хореографът Фреди Франдзути: Еротиката е важна част от „Кармина Бурана”

„Фолксваген” предпочита София пред Измир Вече има разговори за продажбата на имот до българската столица за новия завод

Народният театър издига сцена под звездите За трета поредна година спектаклите ще се играя на открито от 21:30 часа

Дилъри търгували с дрога от коли в движение (обзор) Осем ефективни и две условни присъди за 10 участника в наркогрупа

Йенс Столтенберг: Русия има време до 2 август да се върне към ракетния договор

Порой причини наводнение в Котел, някои от жителите бяха евакуирани

Цеци Красимирова пуши трева

Не забраняват вноса на дизели втора ръка

Мелиса спретва на Селим гаден женски номер

Наказателният спецсъд остави Николай Банев в ареста

Климатичните аномалии съсипват кръвното и секса Динамичната смяна на времето между жеги, обилни валежи и бури стават все по-често явление

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 27 юни 2019

Терористична заплаха вдигна на крак полицията в Брюксел, българският посланик предупреди колегите си да отбягват центъра на града

Разширяваме двойно ГКПП „Калотина” (обзор) Новите инвеститори гледат за колко време тировете стигат до границата

Доставят ново кухненско оборудване на патронажа в Елена

Годо отдавна е тук

Юридическият театър на абсурда е досадно всекидневие

Цитат: „Шофьор от Сливен ще трябва да внесе данък МПС в общинската хазна, въпреки че колата му е била иззета и той не я е карал. Любопитният казус стигнал до съда, след като собственикът на автомобила обжалвал. Гражданинът посочил, че през посочения период лекият му автомобил „Пежо 307” е бил иззет от полицията като веществено доказателство по досъдебно производство. Не бил съгласен да плати исканата сума, тъй като не е имал възможност да извършва движение по пътната мрежа.

Магистратите обаче са изразили друго мнение. „Правопораждащ юридически факт за дължимостта на данъка е правото на собственост върху движимата вещ. В разглеждания случай по делото е безспорно установено, че П.С. е собственик на автомобила.”

Добре, да допуснем, че жена ти е „иззета от полицията като веществено доказателство по досъдебно производство”. Тя пак си е твоя жена, разбира се, но не можеш да я ползваш. Нито имаш право да я накараш да ти сготви, нито да те изпере, една прахосмукачка не можеш да я накараш да ти пусне. (За другото въобще и дума не може да става…)

Не можеш и да се разведеш, защото заедно с жена ти органите са ти иззели и брачното свидетелство, разбира се! Което обаче съвсем не означава, че не си женен! Женен си и още как! Така че жена ти например спокойно може да те подпука с точилката, ако те хване, че нещо й кръшкаш.

И понеже си женен, длъжен си да й плащаш (на жена си) всички капризи: фризьор, сауна, кафенце с другарките й, обичайните работи.

Все по същата причина не можеш да се ожениш за друга: многоженството в България, нали знаете… – тоест можеш да си докараш още една беля на главата!

Дори да я утрепеш не можеш! Защото това ще е „унищожаване на веществено доказателство”, тъй че пак си вътре!

(Не можеш да си натириш и тъщата! Тя продължава да си ти е тъща и ти трябва да стискаш зъби и да я уважаваш.)

И това, да кажем, продължава три години. Три години, през които ти нямаш жена, но в същото време имаш задължения към жена си – същата, дето я нямаш.

Ако всичко това не ти харесва – отиваш и се жалваш в съда. Простата логика сочи, че при всичките тези повече от очевидни факти съдът автоматично ще те освободи от съпружеските ти задължения (включително и от тъщата).

Простата логика да, но юридическата съвсем не е задължително да е като простата. Според юридическата логика „правопораждащ юридически факт е правото на собственост върху движимата вещ”. Правопораждащият юридически факт е брачното свидетелство, а движимата вещ приемаме, че е жена ти. Така че съдът лесно установява, че иззетата жена ти е съпруга, а ти си й съпруг. Доказателство, за което е именно брачното свидетелство, което ти е иззето, поради което пък не можеш да го скъсаш. Накрая, разбира се, се постановява, че ще трябва и да си платиш за гяволъка, сиреч съдебните разноски по делото, дето си бил такъв идиот, та си го завел.

Ако всичко това седнеш и го напишеш като пиеса, като нищо ще удариш в земята Йонеско и Бекет. Ако го напишеш като роман – светът ще забрави веднъж завинаги за Джоузеф Хелър и никой няма да цитира романа му „Параграф 22”, а всички ще цитират твоя роман.

Всъщност нищо такова няма да се случи. Ако напишеш въпросната пиеса, българската публика само ще умре от скука. У нас театърът на абсурда е досадно всекидневие. И така да се каже, тук вече никой не очаква Годо: Годо отдавна е тук!

И ако напишеш пиеса с горепредположения сюжет – най-много да си навлечеш яростта на феминистките организации, задето си нарекъл жената движима вещ и доказателство по досъдебно производство.

Каре:

Параграф 22

Между нас казано, и „Catch-22” – според както е на английски заглавието на Хелър – освен „параграф” може да означава и „хватка”. А кого у нас можеш да смаеш с хватки?! Особено ако са съдебни… Така че Хелъровото: „Ако летеше, щеше да бъде луд и нямаше да трябва да лети; но ако не искаше да лети, значи беше здрав и трябваше да лети!” – е едно няма нищо в сравнение със съдебното решение, че трябва да плащаш за нещо, което фактически нямаш, понеже юридически си го имаш! В сливенския случай нямаш моторно превозно средство, но си му собственик.

И защо в такъв случай се чудим, че…

А, не! Няма да кажа на какво се чудим!

Не ща да си имам после разправии.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.