Омбудсманът трябва да си оттегли жалбата срещу по-строгия контрол върху нелегалните цехове за алкохол

Поли Карастоянова е родена в Пловдив, завършила е икономика в УНСС, има втора магистърска степен по масови комуникации в Нов български университет. Работила е като финансов консултант на български и международни компании. От 2003 г. свързва работата си с развитието на туризма, след като Българската организация за конгресен туризъм я кани за изпълнителен директор. През 2006 г. е сред учредителите на Националния борд по туризъм и е избрана за изпълнителен директор на организацията. На последните парламентарни избори е избрана за народен представител от листата на „Патриотичен фронт“. Председател е на Комисията по културата и медиите, зам.-председател на Комисията по икономическа политика и туризъм и ръководител на делегацията в Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество (ПАЧИС).

- Г-жо Карастоянова, влязохте в остро разногласие с Валери Симеонов, за да защитите новите изисквания за нелицензираните производители на алкохол. В този контекст как ще коментирате трагичния инцидент в Якоруда?

- Първо искам да изразя искрените си съболезнования към близките на починалите. Нелепата им смърт повдига най-важния въпрос, заложен и в новите изисквания за казаните - че здравето на хората е много по-важно от събраните приходи в бюджета. В европейските държави на пазара не се продава домашна ракия – тя е за лична консумация. Ако произвеждаш храна или напитка за трети лица, които не познаваш, плащаш данък и подлежиш на контрол, носиш отговорност за здравето им, както са легитимните производители. Именно стремежът да се избегне двойният стандарт бе и основната мотивация да подкрепя предложенията в Закона за акцизите и данъчните складове, за което трябваше да понеса обвинения в лобизъм. И днес ако този въпрос стои на дневен ред, бих подкрепила отново предложенията, внесени от моя колега Емил Димитров, тъй като съм убедена както в неговите компетенции, така и в позициите на Министерството на финансите и на представителните професионални и работодателски организации. Вярвам, че случаят в Якоруда ще ни накара да загърбим вътрешнополитическите борби и порочната интерпретация на въпроса, а евтиният популизъм по темата „казани” няма да е за сметка на здравето на хората.

- Смятате ли, че приетите рестрикции за специализираните малки обекти за дестилация ще предотвратят подобни трагедии?

- Това не е противопоставяне между малки и големи производители, а е категоричен знак за защита срещу контрабандата. Нелицензираните производители на алкохол, които досега работиха извън светлината на закона, трябва да подлежат на строг контрол и да спазват същите изисквания, каквито и другите играчи на пазара. Това е въпрос на еднакъв стандарт и прозрачност. За съжаление смъртта на четиримата мъже в Якоруда потвърди колко опасни могат да бъдат произведените в тези цехове продукти. Затова е от изключителна важност да работим в посока забрана на безконтролното варене на ракия при нулева хигиена, без спазване на никакви технологични, производствени или законови норми.

- Как приемате позицията на омбудсмана Мая Манолова, която сезира Конституционния съд за промените в закона?

- Смятам, че сега е моментът Мая Манолова да вземе зряло и отговорно решение, което е присъщо на настоящата й позиция като защитник на обществения интерес. Призовавам я да оттегли жалбата си до Конституционния съд. Не беше редно да постави институцията, която ръководи, в жертва на партийна заигравка и нездрав политически интерес.

- Отразява ли се проблемът с нелегалния алкохол и на туризма?

- Несъмнено се отразява, когато продукти от нелицензирани производители навлизат безпрепятствено по курортите и съсипват имиджа на България. Не бива да допуснем страната ни да се превърне в алкохолна дестинация. Най-важният въпрос пред сектора е, ако днес туризмът генерира близо 15 % от БВП, с колко бихме искали да нарасне през следващите 10 години? Време е за голямото публично-частно партньорство в управлението и устойчивото развитие на туризма. Създаването на Министерството на туризма не беше цел, а средство за постигане на по-високи приходи и повече платежоспособни туристи. Би било разумно и навременно премиерът Бойко Борисов и вицепремиерът Томислав Дончев да се срещнат с 15-те структуроопределящи инвеститори в българската туристическа индустрия и да поставят основите на това публично-частно партньорство. Необходима е 10-годишна стратегия за развитие на сектора, оперативен бизнес план за нейната реализация и модерен Закон за туризма. На световните пазари работят пет-шест водещи консултантски компании, които са в състояние да произведат подобен бизнес план. Това е и начинът, по който работят всички наши конкуренти.

- Кои са горещите теми за 2016 г. в Комисията по културата и медиите?

- През следващата година ще поставим на дневен ред за обсъждане няколко важни въпроса – за ролята на обществените медии, на които постоянно се вменяват нови допълнителни функции и съответно възможностите на съществуващите структури да се справят с тях; дали е необходима допълнителна регулация на частните медии или тези, които са изцяло базирани в интернет. Чрез законодателни инициативи ще търсим възможности, които да създадат алтернативен механизъм за финансиране на дейности, свързани с опазване на културното наследство, в подкрепа на сценичните изкуства, насърчаване на фестивали и други художествени прояви. Ще определим и зоните за промяна в Закона за културното наследство, който според мнението на голяма част от водещите имена в културата съдържа неработещи и самоцелни текстове и е форма на политически инат, отколкото проекция на реални политики.