Земетресение със сила 5.2 по Рихтер разтърси Япония

Съдът гледа мярката за неотклонение на собственика на кучетата, убили човек

Лошото време в Европа взе жертви

Започва приемът на документи за класиране на кандидат-студентите в СУ

Евакуираха летището в Кишинев заради сигнал за бомба

Пуснаха тока в Латинска Америка след срива в електроенергийната система

Експерти обсъдиха използването на финансови инструменти в проекти за ВиК инфраструктура

Приключиха протестите на жълтите жилетки във Франция

Алексис Ципрас предупреди Турция, че ще наложи санкции, ако се потвърдят сондажите за газ край Кипър

Седмокласниците се явяват на матура по БЕЛ

Изтеглете безплатното приложение „Европейски път – Монтана“

На 17 юни 2019 да почерпят

Кианит ни пази от магии Камъкът на истината

Самолет от Милано кацна аварийно в Москва

САЩ разглеждат всички варианти за отговор на Иран

Поли Карастоянова: Червен картон за политическия популизъм

Омбудсманът трябва да си оттегли жалбата срещу по-строгия контрол върху нелегалните цехове за алкохол

Поли Карастоянова е родена в Пловдив, завършила е икономика в УНСС, има втора магистърска степен по масови комуникации в Нов български университет. Работила е като финансов консултант на български и международни компании. От 2003 г. свързва работата си с развитието на туризма, след като Българската организация за конгресен туризъм я кани за изпълнителен директор. През 2006 г. е сред учредителите на Националния борд по туризъм и е избрана за изпълнителен директор на организацията. На последните парламентарни избори е избрана за народен представител от листата на „Патриотичен фронт“. Председател е на Комисията по културата и медиите, зам.-председател на Комисията по икономическа политика и туризъм и ръководител на делегацията в Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество (ПАЧИС).

– Г-жо Карастоянова, влязохте в остро разногласие с Валери Симеонов, за да защитите новите изисквания за нелицензираните производители на алкохол. В този контекст как ще коментирате трагичния инцидент в Якоруда?

– Първо искам да изразя искрените си съболезнования към близките на починалите. Нелепата им смърт повдига най-важния въпрос, заложен и в новите изисквания за казаните – че здравето на хората е много по-важно от събраните приходи в бюджета. В европейските държави на пазара не се продава домашна ракия – тя е за лична консумация. Ако произвеждаш храна или напитка за трети лица, които не познаваш, плащаш данък и подлежиш на контрол, носиш отговорност за здравето им, както са легитимните производители. Именно стремежът да се избегне двойният стандарт бе и основната мотивация да подкрепя предложенията в Закона за акцизите и данъчните складове, за което трябваше да понеса обвинения в лобизъм. И днес ако този въпрос стои на дневен ред, бих подкрепила отново предложенията, внесени от моя колега Емил Димитров, тъй като съм убедена както в неговите компетенции, така и в позициите на Министерството на финансите и на представителните професионални и работодателски организации. Вярвам, че случаят в Якоруда ще ни накара да загърбим вътрешнополитическите борби и порочната интерпретация на въпроса, а евтиният популизъм по темата „казани” няма да е за сметка на здравето на хората.

– Смятате ли, че приетите рестрикции за специализираните малки обекти за дестилация ще предотвратят подобни трагедии?

– Това не е противопоставяне между малки и големи производители, а е категоричен знак за защита срещу контрабандата. Нелицензираните производители на алкохол, които досега работиха извън светлината на закона, трябва да подлежат на строг контрол и да спазват същите изисквания, каквито и другите играчи на пазара. Това е въпрос на еднакъв стандарт и прозрачност. За съжаление смъртта на четиримата мъже в Якоруда потвърди колко опасни могат да бъдат произведените в тези цехове продукти. Затова е от изключителна важност да работим в посока забрана на безконтролното варене на ракия при нулева хигиена, без спазване на никакви технологични, производствени или законови норми.

– Как приемате позицията на омбудсмана Мая Манолова, която сезира Конституционния съд за промените в закона?

– Смятам, че сега е моментът Мая Манолова да вземе зряло и отговорно решение, което е присъщо на настоящата й позиция като защитник на обществения интерес. Призовавам я да оттегли жалбата си до Конституционния съд. Не беше редно да постави институцията, която ръководи, в жертва на партийна заигравка и нездрав политически интерес.

– Отразява ли се проблемът с нелегалния алкохол и на туризма?

– Несъмнено се отразява, когато продукти от нелицензирани производители навлизат безпрепятствено по курортите и съсипват имиджа на България. Не бива да допуснем страната ни да се превърне в алкохолна дестинация. Най-важният въпрос пред сектора е, ако днес туризмът генерира близо 15 % от БВП, с колко бихме искали да нарасне през следващите 10 години? Време е за голямото публично-частно партньорство в управлението и устойчивото развитие на туризма. Създаването на Министерството на туризма не беше цел, а средство за постигане на по-високи приходи и повече платежоспособни туристи. Би било разумно и навременно премиерът Бойко Борисов и вицепремиерът Томислав Дончев да се срещнат с 15-те структуроопределящи инвеститори в българската туристическа индустрия и да поставят основите на това публично-частно партньорство. Необходима е 10-годишна стратегия за развитие на сектора, оперативен бизнес план за нейната реализация и модерен Закон за туризма. На световните пазари работят пет-шест водещи консултантски компании, които са в състояние да произведат подобен бизнес план. Това е и начинът, по който работят всички наши конкуренти.

– Кои са горещите теми за 2016 г. в Комисията по културата и медиите?

– През следващата година ще поставим на дневен ред за обсъждане няколко важни въпроса – за ролята на обществените медии, на които постоянно се вменяват нови допълнителни функции и съответно възможностите на съществуващите структури да се справят с тях; дали е необходима допълнителна регулация на частните медии или тези, които са изцяло базирани в интернет. Чрез законодателни инициативи ще търсим възможности, които да създадат алтернативен механизъм за финансиране на дейности, свързани с опазване на културното наследство, в подкрепа на сценичните изкуства, насърчаване на фестивали и други художествени прояви. Ще определим и зоните за промяна в Закона за културното наследство, който според мнението на голяма част от водещите имена в културата съдържа неработещи и самоцелни текстове и е форма на политически инат, отколкото проекция на реални политики.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.