Нужни са ни повече и по-качествени екосистемни услуги

През 2015 г. липсваше маркетингова комуникационна стратегия за черноморските ни СПА и ски дестинации

До края на 2015 г. се очаква България да приеме общо 9308 чуждестранни посетители, което е спад от 1% спрямо предходната година. Намалението в абсолютни числа е от 100 хил. посетители по-малко и очаквано се дължи на големия спад от туристическите пристигания от руския пазар. Туристите от Русия са намалели до края на ноември със 139 940, или спад от 25,15% спрямо предходната година - основно поради забраната за пътувания на служители от държавната администрация към страни, участващи в налагането на икономически санкции към Русия. Въпреки забраната много служители на руската администрация, включително и министри, бяха на почивка в България, ползвайки главно апартаменти в комплекси по Черноморското крайбрежие и общият брой на влезлите в страната руски граждани за годината ще достигне 494 хил. Загубата във финансово изражение ще бъде от около 130 млн. лева и основно се отнася за Черноморския регион.

Един от изводите, които могат да бъдат направени през 2015 г., е, че отрасълът става все по-непредсказуем и нестабилен по отношение на отчетността на основните наблюдавани параметри. Официалната статистика на НСИ очертава голям брой нереализирани нощувки (68,4%). Наличието на над 43,5 милиона незаети легла би следвало да показва, че има възможност за значително допълнително уплътняване на легловата база. Дали това обаче е така? На среща между председателя на Конфедерацията на работодателите в България и министъра на туризма в началото на октомври се каза, че делът на сивата икономика в отрасъла е от 50 до 75%. Независими източници на информация посочват, че националната статистика е силно изкривена. През 2014-а не са отчетени близо 55 млн. от реализираните нощувки и близо 4 млн. от пренощувалите лица. Това съвпада и с оценката на други независими източници. Например началникът на РПУ на МВР в Несебър посочва, че полицията през август 2015-а е охранявала 400 000 легла в Слънчев бряг заедно със селищата в района. В същото време НСИ отчита, че общо в страната по това време е имало налични 299 004 легла, от които само 165 618 заети. Това свидетелство за непълна информация, постъпваща в НСИ, и липсата на воля от страна на отговорните държавни органи и институции да сложат ред в съответствие с ангажиментите ни към Световната организация по туризъм към ООН. Министерството на туризма вече се ангажира диспропорцията в данните на НСИ по показателите брой туристи, нощувки и приходи в туризма през 2016 г. да бъде осветлена чрез създаването на Единна система за туристическа информация (ЕСТИ), която да свърже туристическите обекти с Националната агенция за приходите, Държавната агенция за национална сигурност, Министерството на вътрешните работи и общините с цел предоставяне на актуална информация в реално време, както за актуализиране на статистическата иформация, така и за повишаване на събираемостта на местните данъци.

Туристическият бизнес през 2016 г. ще разчита основно на изградените през годините стабилни връзки с туроператорите на основните емитационни пазари в Европа и света. Особено внимание се очаква да се обърне на вътрешния туристически пазар. България генерира годишно над 4,4 млн. пътувания на български граждани в чужбина - главно в Гърция, Турция и страните от ЕС. През настоящата година вътрешният пазар осигури над 7,4 млн. пътувания в страната. Големи събития като фолклорните фестивали в Рожен, Копривщица, Жеравна, Стара Загора, Карлово и Казанлък генерираха над 1,2 млн. пътувания, свързани с традициите и обичаите и богатото фолклорно наследство. Над 180 други фестивали, организирани по оперативните програми на ЕС, свързани с развитието на селските общини, активизираха програми, свързани с етнографския, кулинарния, младежкия, екстремния еко и др. видове туризъм. Много от фестивалите са свързани със съвременните изкуства - Каварна, Банско, Бургас, Велико Търново, София, Пловдив, Поморие, Смолян и Правец представиха различни програми - от оперно изкуство до съвременен джаз.

Резервите в целогодишно предлаганите форми на балнео, СПА и уелнес туризъма, както и на културния туризъм, са известни, но недобре представени на българския туристически пазар. Като цяло 2015-а беше белязана с липса на маркетингова комуникационна стратегия не само на Черноморската Ривиера, но и на нашите СПА и ски дестинации. Липсата на комуникационна и рекламна стратегия на туристическия бранш даде възможност за масирана негативна кампания по отношение на българския туристически продукт и фаворизиране на съседни туристически дестинации. Неразбирането и недооценяването на потенциала на вътрешния ни пазар може да остане и основна слабост за 2016-а.

В тази връзка е от особено значение за бъдещото развитие на туризма в страната и основно в Черноморския регион да се концептуализира и подпомогне развитието на секторни политики, укрепващи ангажираността за подобряване на качеството и екосистемните услуги, чрез създаване на механизми за устойчиво използване на екосистемите и изграждане на мрежа от регионални природни паркове. Трябва да се определи териториалното устройство и статутът на черноморските природни паркове за устойчиво използване на екосистемите, както и да бъдат насърчени различни инициативи за Черноморския регион за опазване на пейзажите и на културното и природното наследство на територията на черноморските екосистеми посредством подходящо им управление. Очаква се да бъде внесено допълнение и изменение на законодателни и нормативни актове, свързани с определяне на обитаемите територии от селски тип със забележителна природна среда, представляващи единна екосистема и притежаващи силна идентичност. Може да бъде предложено изменение и допълнение на статута и наименованието на Организациите за управление на туристическите райони (ОУТР) в Закона за туризма и в тази връзка да бъдат инициирани необходимите законодателни промени, свързващи природните паркове с туристическото райониране на страната.

Очаква се в близко бъдеще да бъде изграден модел за регионални сдружения за устойчиво развитие на черноморските екосистеми, за опазване на културното и природното наследство посредством подходящо управление на регионални паркове, както и да се предложат мерки за подобряване на рекламната и комуникационната стратегия за популяризиране на ползата от устойчивото използване на екосистемите в страната и главно в Черноморския регион. На базата на действащия модел на регионален парк „Албена” може да бъде определен статутът на черноморските регионалнни продуктови марки. Вече става все по-ясно, че конкурентоспособността е тясно свързана с постигане на по-високо качество на туристическия продукт чрез подобряване на екосистемните услуги в туризма.

*Авторът е председател на Института за анализи и оценки в туризма.