Спасиха две чужденки, изгубили се близо до Рилския манастир

Стотици на протест за седма поредна вечер в Барселона

Взривиха големи строителни кранове в САЩ (ВИДЕО)

Какво направили хакерите, след като видели доходите на 5 млн. българи?

Над 9 млн. лева са раздадени за дезинфекция на личните стопанства срещу чумата по свинете

Младеж е загинал, а трима са ранени при тежка катастрофа в Златица

Кристин Лагард: Брекзит ще се отрази на благосъстоянието на някои страни

Турция очаква САЩ да улеснят изтеглянето на кюрдските отряди от Северна Сирия, или ще възобнови операцията

Съседски спор за силна музика е причина за убийството в Лисец В селото тръгна подписка в подкрепа на стрелеца Валентин Василев

Как да преборим бедността предлагат трима учени “Не предполагай, а изпробвай” е мотото на лауреатите за 2019 г.

Владимир Тодоров, БАПК: Листовките за изпита по кормуване са пълни с безумици

Наказателният спецсъд ще заседава по делото срещу Баневи

Проф. Пламен Киров пред „Труд“: Лозан Панов прекали с опита за грубо вмешателство и натиск върху съдии Съвсем естествено министърът на правосъдието отказа да предложи кандидатура за главен прокурор

Производител на кори за яйца е източник на оцветени води с неприятна миризма в река Русенски Лом

Гърция мести 700 мигранти от остров Самос

Цезар е виновен да празнуваме Нова година на 1 януари

Как се стигнало от двуликия Янус до чашите с шампанско

Има един човек, на когото можем да благодарим за това, че на 31 декември в полунощ вдигаме чашите с шампанско, или когото можем да обвиним за махмурлука на следващия ден. С други думи, честването на 1 януари като начало на новата година си има виновник – Юлий Цезар. С въвеждането на Юлианския календар през 26 г. пр. Хр. той окончателно определил 1 януари като начало на годината.

Преди това за римляните годината започвала на 1 април, когато новоизбраните консули (те винаги били двама, за да няма еднолична власт) встъпвали в длъжност. Но през 153 г. пр. Хр. избухва голямо въстание срещу римската власт в Иберия. Наложило се консулите, които били и главнокомандващи, спешно да гасят пожара. Но римляните били хора на реда и това нямало как да стане, без да се изпълни процедурата – т.е. двамата консули официално да встъпят в пълномощията си. И те направили това на 1 януари. Този единичен случай обаче се превърнал в традиция, която по-късно с въвеждането на Юлианския календар Цезар узаконил. Дотогава римляните също празнували на 1 януари, но друго. Тогава те отбелязвали деня на бог Янус, бога на вратите, на началото и края. Янус бил изобразяван с две лица, обърнати в противоположни посоки (към настоящето и към бъдещето) и затова едното му лице било младо, а другото – старо.

След като 1 януари станал официално начало на новата година, 1 април се превърнал в ден на лъжливата нова година, или ден на шегите и смеха, защото тогава римляните си разменяли шеги.

Разбира се, Цезар, макар и надарен с множество дарби, не бил астроном. И не той е направил изчисленията за календара, носещ неговото име. Възложил тази работа на александрийския математик Созиген. Той използвал най-древния календар, създаден още през 4241 г. пр. Хр. в Хелиополис. Той разделял годината на 12 месеца или 365 дни. Само че календарът от Хелиополис приемал друга дата за начало на новата година – месец юли, когато започвало разливането на река Нил.

Иначе най-старинният документ, в който се описват веселбите по повод на настъпващата нова година, е от Месопотамия и датира отпреди 4000 години.

През V век пр.н.е. древните гърци били „близо до истината“ в днешното й разбиране, защото те свързвали началото на годината със зимното слънцестоене (22 декември, когато денят е най-къс).

Юлианският календар обаче бил неточен. Според него годината е 365 дни и 6 часа, като всяка четвърта година е високосна и има един ден повече. С течение на вековете неточностите се натрупвали и затова днес се използва по-прецизният Григориански календар. През XVI век папа Григорий XIII наредил да се изготви нов календар, който да поправи несъвършенствата на Юлианския. Затова той носи неговото име. Григорианският календар е въведен на 4 октомври 1582 г. Той затвърдил честването на новата година на 1 януари.

Светските власти в България приемат този календар през 1916 г. по време на Първата световна война. Причината е прозаична – за по-добра координация между съюзническите армии.

Интересно е отношението на църквата към Нова година.

Ранните християни католици например заклеймяват честването й като езически празник. Езическо или не, празненството на 1 януари явно било влязло в сърцата на хората. И те си го искали. Затова на този ден започнали да празнуват християнското пречистване. През IV век на 1 януари започва да се чества денят на свети Василий, а също така и Обрезание Господне, старозаветното кръщение. С него приключва осемдневният цикъл на рождественските дни. На осмия ден от рождението си Спасителят Иисус Христос е занесен в храма, за да бъде посветен на Бога, като му е дадено името Иисус. А що се отнася до свети Василий, той починал на тази дата – 1 януари 379 г. В Гърция свети Василий прилича на Дядо Коледа. На 1 януари той влиза през комина, за да донесе играчки на послушните деца.

Разделението на църквата – източноправославна и западнокатолическа, се отразило и на празничния календар.

Православните не признали Григорианския календар. Константинополският църковен събор го зачертава през 1583 г. Защо ли? За да се спаси протоколът. Григорий XIII, бащата на Григорианския календар, изпратил официално писмо на своя колега – патриарха в Константинопол Йеремия II. В него той предлагал да се приеме новият календар. Йеремия II свикал на събор православните църкви. Съборът не само отхвърлил календара, но и забранил на православните да го използват под заплахата от анатема. През ХХ век сръбски професор преизчислява Юлианския календар и създава т.нар. Новоюлиански календар. Него и приемат повечето православни църкви. Българската църква прави това през 1968 г.

Църковната нова година настъпва на 1 септември. Така е по византийската традиция. Летоброенето във Византия се водело от „сътворението на света“, т.е. от 1 септември 5509 г. пр.н.е.

В Русия новата година започнала да се отбелязва на 1 януари по волята на Петър Велики, който издал съответния указ за това. До ХV век по руските земи смятали за начало на новата година 1 март, като римляните, а от 1492 г. – 1 септември, като византийците. Но по волята на Петър I за поданиците му след 31 декември 7208 г. „от сътворението на света“ настъпил 1 януари 1700 г. „след рождество Христово“.

От същото време е и песента Auld Lang Syne” (“Добрите стари дни”), която англичаните запяват, щом Биг Бен удари 12 часа в полунощ. Тя е написана от Робърт Бърнс през 1700 година.

В много европейски страни се гадае каква ще бъде годината по това какъв е гостът, който пръв прекрачва прага на дома. Както при нас на Игнажден.

Ако първият човек, влязъл в английска къща на 1 януари е русокос, червенокос или жена, това се смята за лош късмет. Добрият късмет носят тъмнокосите мъже.

И в Германия обичат да гадаят. Но го правят по по-различен начин – изсипват разтопено олово в студена вода, за да видят какви форми ще извае съдбата и какво ще им донесе новата година.

И тъй като новата година е ново начало, хората обичат да си дават обещания. Като Бриджит Джоунс – ще спра цигарите и ще започна диета…

Някои дори ги спазват.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.