Цариците раждали "публично", за да не подменят новороденото

Фалшиви принцове шествали от Персия до Англия, Франция и Русия

Днешният свят разполага с много начини за идентификация - пръстови отпечатъци, ДНК проби, заснемане на ирисите. И въпреки това периодично възниква въпросът дали Х е Х, а не е някой друг. Особено когато спецслужбите обявят, че са ликвидирали някой важен международен бандит, а той вземе, че възкръсне. Тогава възниква въпросът - възкръснал ли е наистина, или става дума за самозванец?

В демократичните общества властта произтича от народа, но ако не я е упражнил този, когото народът е посочил, няма властови акт. В миналото, когато властта принадлежала на царете, било още по-важно да се знае, че човекът на трона е именно царят, а не е някой самозванец. Затова раждането и възпитанието на наследника било важен държавен въпрос. Горките кралици раждали в присъствието на най-важните дами в страната, които после клюкарствали дали са се държали с достойнство, или са крещели като селянки. Това се правело, за да не се подмени новороденото. В по-модерните времена пъпната връв на престолонаследника се прерязвала в присъствието на краля (царя) и министър-председателя.

Всичко това, за да няма самозванци. Защото появата на всеки самозванец означава само едно - бунт и размирици. Въпреки вземаните мерки самозвани принцове шествали по земното кълбо, откакто свят светува.

На днешния ден преди 241 години е екзекутиран един от най-известните самозванци в историята - Емелиян Пугачов. Той предвожда най-голямото селско въстание в Руската империя. Провидението изглежда обича да се шегува, защото Петър III, за когото се представя Пугачов, става император на същия ден - 5 януари, но тринадесет години по-рано. За измъкналия се от примката на смъртта Петър III се обявявали не един и двама авантюристи. Екатерина II се отнасяла с насмешка към явлението "истинският цар батюшка се появи", докато на сцената на историята не излязъл Емелиян Пугачов.
Към трона на Екатерина протягала ръце и самозванката княгиня Елисавета Тараканова, която се обявила за дъщеря на покойната императрица Елисавета Петровна. Княгиня Тараканова се опитала да намери подкрепа сред западноевропейските владетелски дворове. По-малкият брат на фаворита на Екатерина Григорий Орлов - Алексей, обаче отвлякъл Тараканова от Италия и я довел в Русия. Пред съда Тараканова не разкрила произхода си и не се признала за виновна. Била затворена в Петропавловската крепост, където и починала.

Руската история въобще гъмжи от самозванци. В началото на ХVII век Лъже-Дмитрий дори успява да управлява страната няколко месеца. Той се обявил за спасилия се по чудо царевич Дмитрий, по-малкия син на Иван Грозни. Според някои сведения Лъже-Дмитрий бил монахът Григорий. Интересно е, че лъжедмитриевците били трима на брой. След като Лъже-Дмитрий I бил убит от болярите, се появил Лъже-Дмитрий II. Той обявил, че се спасил по чудо от болярския гняв. След него дошъл редът и на Лъже-Дмитрий III. Но нито вторият, нито третият Лъже-Дмитрий имали късмета на първия - не само да стигнат до столицата Москва, но и да поседят на трона.

Знаменитата Жана д'Арк също имала имитатори. Пет години след като Девата била изгорена на клада, във френските градове се явила Лъже-Жана - Жанна дез Армуаз. Тя била призната за избегналата кладата Дева както от родните братя на Жана д'Арк, така и от жителите на Орлеан. Признали я и някои от благородниците, които заедно с истинската Жана присъствали на коронацията на крал Шарл VII в Реймс. Може би затова до днес се водят спорове дали пък не е била истинска.

Самозванци има и в английската история. Страната едва се отърсила от кървавата Война на розите, Хенри VII Тюдор царува заедно с наследницата на Йоркската династия - Елизабет, когато са сцената излиза нейният "брат" - Ричард, един от двамата принцове, удушени в Тауър, спасил се по чудо. Самозванецът се казва Перкин Уорбек. Той успява да събере съмишленици в Англия, оспорва властта на краля, но е заловен и убит.
Самозванци има и по нашите земи. Самозваният цар на Македония - Филип, син на загиналия в битка с римляните Персей, успял да опъне нервите на наследниците на Ромул и да отложи, макар и с малко, окончателното завладяване на Балканския полуостров. Истинският Филип, син на Персей, починал преди баща си. Самозванецът обаче поразително приличал на мъртвия принц. Дотолкова, че един от съседните тракийски царе, женен за сестрата на Персей, го признава и му поверява командването на войските си. За кратко време македонците и траките се обединяват и дават отпор на римляните. Но след като успял да спечели няколко по-малко сражения, лъже-Филип бил разбит и пленен. Той украсил с присъствието си триумфа на победителя в Рим, влачен с въже на шията зад колесницата му.

За първия самозванец в историята се смята Гаумата. В 522 година пр.Хр. е той завзел властта в Персия. Гаумата се обявил за Бардия, починалия син на великия Кир. Обикновено часът на самозванците наставал, когато при престолонаследието нещо зацикляло. Но по това време Персия си имала цар - Камбис. Докато Гаумата се настанявал в личните му покои, законният цар бил на поход в Египет. Камбис обаче бил жесток, увеличавал данъците едва ли не всеки ден и довел народа до просяшка тояга. Гаумата обещал да промени нещата. И може би затова жителите на столицата с радост повярвали, че синът на великия цар на царете е жив. Още повече че междувременно жестокият Камбис се явил пред създателя си. Но този факт не направил пребиваването на самозванеца на трона спокойно. В този свят винаги е пълно с хора, които във всичко се съмняват. Тези неспокойни умове се вслушали в бърборенето на една от наложниците на владетеля, която установила, че топли леглото на магьосника Гаумата, който наистина приличал на принца. Гаумата обаче бил с отрязани уши - наказание за магьосничество, а никой не би дръзнал да накърни телесната цялост на принц. Придворните бързо спретнали заговор, нахлули посред нощ в покоите на самозванеца и го убили. Тази работа свършил саморъчно Дарий. И не е чудно, че след този момент вече не бил просто Дарий, а Дарий I.

А защо ние, живеещите в ХХI век, знаем тази история? Просто Дарий наредил разказът за неговия подвиг да бъде изсечен върху камък, т.нар. Бехистунски надпис. Скалата и до днес си е там - на пътя между Багдад и Техеран. Както се казва - думите отлитат, написаното остава.