Жена загина при катастрофа на столичния бул. „Европа“, шофьорът е избягал

Иран най-вероятно ще купи танкове и самолети от Русия и Китай догодина

Перник излиза на протест заради водния режим

На 20 ноември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за сряда, 20.11.2019

17 вече са задържаните при акция срещу наркоразпространението в София

Създадоха материал за хидрокостюми срещу ухапвания от акули

България е в топ 3 в ЕС по строителство

Папа Франциск замина за посещение в Тайланд

Чуждите инвестиции нараснаха със 152% Задгранични компании изтеглят капитали от страната

Цената на „Гражданска” нараства до 400% за шофьори с нарушения По-скъпа застраховка за 21 км/ч превишение на скоростта

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 20 ноември 2019

Двама души загинаха, падайки в дупка с вряла вода на пътя в Русия

Застреляха в гръб бургазлия до езерото Вая (обзор) Убитият бил криминално проявен

Украйна ще строи град на Луната

ЕС или ЗЕС

Европа започва да се капсулира като при Студената война, доверявайки се само на „най-близките” и „най-верните” си членки

Съвсем сериозно питам помните ли при Европа от Студената война онази организация, която в международните отношения бе известна като „Спящата красавица” – Западноевропейския съюз. Накратко – създаден е с договора от Брюксел от 1948 г. за военна взаимопомощ между страните срещу заплахата от Изтока. Съществува паралелно на НАТО и създадените по-късно Европейска общност/Европейски съюз. Задълженията по него постепенно преминават в правомощия на ЕС и в крайна сметка ЗЕС е закрит през 2011 г., без да е взел нито едно формално решение като международен орган.

Масовото недоверие на държавите от Северна и Западна Европа в способностите на общите европейски политики (или солидарност), демонстрирано с възстановяването на контрола по вътрешните граници на ЕС от страна на Дания, Швеция, Франция, Австрия и Норвегия (като страна по Шенген), за да се борят с новата „заплаха от Изтока” (бежанци и тероризъм), затвърждава ясно тенденцията, в която се насочват настроенията на Стария континент в зората на „Големия страх”, както подходящо биха нарекли някой ден историците времената от втората половина на второто десетилетие на ХХІ век. В продължение на бежанската криза и терора от 2015 г. Европа започва да се капсулира подобно на годините на Студената война, доверявайки се само на „най-близките” и „най-верните” си срещу всякакви заплахи от източното направление. И отново се замисля за реалните и по-тесни възможности за колективна сигурност и отбрана, които предполага новата геополитическа реалност. Особено след като се оказа, че дори НАТО май не е толкова ефективна организация, когато става въпрос за отношенията със съвременна Русия. Питайте Турция, както се казва.

Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер се жалва в интервю за в. „Билд” във вторник, че с тези действия държавите членки загърбват основните принципи на ЕС за свободно движение и практически поставят под заплаха близо 70 години европейска политическа архитектура, чийто основен инвеститор и изпълнител в крайна сметка е Берлин. Уви, германските призиви за кураж от страна на европейските държави срещу „предизвикателствата на десетилетието” вече се посрещат с глухо ухо в Копенхаген, Виена, Осло и Стокхолм. Подобни официални позиции на Прага, Братислава, Будапеща и Варшава са въпрос на дни.

Франция в тази ситуация е изключение от правилото. На първо място заради ефекта и последствията от атентатите от януари и ноември миналата година. На второ, но приоритетно място, е предстоящото през лятото Европейско първенство по футбол, на което „Хексагонът” е домакин и здравият разум диктува, че абсолютно всички се готвят за него, разбирате ми мисълта.

Поетапното едностранно замразяване на Шенгенското споразумение от страните по него е само първото измерение на новата обща европейска действителност. Страхът, в който посрещнаха новата година жителите на Брюксел и Мюнхен, зад прозорците на домовете си, със забрана да излизат на обществени места и растящото недоверие към съседите неминуемо ще продължат да ескалират.

Къде сме ние ли? Морковът свърши, от тоягата вече няма смисъл, освен ако сами не си я искаме. Европа на свободното движение на хора залязва и няма изгледи наивният стремеж, довел до създаването й, скоро да се върне (морковът). Свободното движение на стоки, услуги и капитали засега ще продължава както преди, защото така функционира капитализмът, а ЕС в крайна сметка е съюз на общи икономически интереси. Ако разширяването към Западните Балкани продължи, ще има нови условия. Турция е съвсем друга история, измеренията на която ще се формират идущите месеци. Федерална Европа обаче ще е само интересен мотив за фантастични романи.

У нас „стимулът” за реформи с цел задълбочаване на интеграцията в общата европейска структура, благодарение на който родната държава дължи сметка поне някому (ако не на нас) как се управлява, политически се изчерпа (тоягата). На изток от Виена и този път сме „соло”. Да, с румънците и хърватите, ако държите да сме буквалисти, но сериозно ли!?

В безизходица

В тези нови реалности България рискува да попадне в пълна външнополитическа безиходица, а от гледна точка на сигурността си да „лъсне със свалени гащи” и всичко това заради непоследователната и хаотична балканска, европейска и обща външна политика в последното „десетилетие плюс” на „прехода”. А когато страхът и параноята наистина полазят гръбначния мозък на българите (дебелокожи или не), ще дойде и масовата паника, която да удари вътрешнополитическата стабилност.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.