ЕС или ЗЕС

Европа започва да се капсулира като при Студената война, доверявайки се само на „най-близките” и „най-верните” си членки

Съвсем сериозно питам помните ли при Европа от Студената война онази организация, която в международните отношения бе известна като „Спящата красавица” - Западноевропейския съюз. Накратко - създаден е с договора от Брюксел от 1948 г. за военна взаимопомощ между страните срещу заплахата от Изтока. Съществува паралелно на НАТО и създадените по-късно Европейска общност/Европейски съюз. Задълженията по него постепенно преминават в правомощия на ЕС и в крайна сметка ЗЕС е закрит през 2011 г., без да е взел нито едно формално решение като международен орган.

Масовото недоверие на държавите от Северна и Западна Европа в способностите на общите европейски политики (или солидарност), демонстрирано с възстановяването на контрола по вътрешните граници на ЕС от страна на Дания, Швеция, Франция, Австрия и Норвегия (като страна по Шенген), за да се борят с новата „заплаха от Изтока” (бежанци и тероризъм), затвърждава ясно тенденцията, в която се насочват настроенията на Стария континент в зората на „Големия страх”, както подходящо биха нарекли някой ден историците времената от втората половина на второто десетилетие на ХХІ век. В продължение на бежанската криза и терора от 2015 г. Европа започва да се капсулира подобно на годините на Студената война, доверявайки се само на „най-близките” и „най-верните” си срещу всякакви заплахи от източното направление. И отново се замисля за реалните и по-тесни възможности за колективна сигурност и отбрана, които предполага новата геополитическа реалност. Особено след като се оказа, че дори НАТО май не е толкова ефективна организация, когато става въпрос за отношенията със съвременна Русия. Питайте Турция, както се казва.

Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер се жалва в интервю за в. „Билд” във вторник, че с тези действия държавите членки загърбват основните принципи на ЕС за свободно движение и практически поставят под заплаха близо 70 години европейска политическа архитектура, чийто основен инвеститор и изпълнител в крайна сметка е Берлин. Уви, германските призиви за кураж от страна на европейските държави срещу „предизвикателствата на десетилетието” вече се посрещат с глухо ухо в Копенхаген, Виена, Осло и Стокхолм. Подобни официални позиции на Прага, Братислава, Будапеща и Варшава са въпрос на дни.

Франция в тази ситуация е изключение от правилото. На първо място заради ефекта и последствията от атентатите от януари и ноември миналата година. На второ, но приоритетно място, е предстоящото през лятото Европейско първенство по футбол, на което „Хексагонът” е домакин и здравият разум диктува, че абсолютно всички се готвят за него, разбирате ми мисълта.

Поетапното едностранно замразяване на Шенгенското споразумение от страните по него е само първото измерение на новата обща европейска действителност. Страхът, в който посрещнаха новата година жителите на Брюксел и Мюнхен, зад прозорците на домовете си, със забрана да излизат на обществени места и растящото недоверие към съседите неминуемо ще продължат да ескалират.

Къде сме ние ли? Морковът свърши, от тоягата вече няма смисъл, освен ако сами не си я искаме. Европа на свободното движение на хора залязва и няма изгледи наивният стремеж, довел до създаването й, скоро да се върне (морковът). Свободното движение на стоки, услуги и капитали засега ще продължава както преди, защото така функционира капитализмът, а ЕС в крайна сметка е съюз на общи икономически интереси. Ако разширяването към Западните Балкани продължи, ще има нови условия. Турция е съвсем друга история, измеренията на която ще се формират идущите месеци. Федерална Европа обаче ще е само интересен мотив за фантастични романи.

У нас „стимулът” за реформи с цел задълбочаване на интеграцията в общата европейска структура, благодарение на който родната държава дължи сметка поне някому (ако не на нас) как се управлява, политически се изчерпа (тоягата). На изток от Виена и този път сме „соло”. Да, с румънците и хърватите, ако държите да сме буквалисти, но сериозно ли!?

В безизходица

В тези нови реалности България рискува да попадне в пълна външнополитическа безиходица, а от гледна точка на сигурността си да „лъсне със свалени гащи” и всичко това заради непоследователната и хаотична балканска, европейска и обща външна политика в последното „десетилетие плюс” на „прехода”. А когато страхът и параноята наистина полазят гръбначния мозък на българите (дебелокожи или не), ще дойде и масовата паника, която да удари вътрешнополитическата стабилност.

Коментари

Задължително поле