Политическият фитнес на Борисов

Предсрочни избори ще има, ако и когато реши ГЕРБ

Дали 8-партийният парламент с коалиции, партии и подпартии, комитети, звена и съюзи е най-вярната формула на представителство по нашите политически ширини?

Никой не може да каже кога точно се зароди Коалиция „Анти-ГЕРБ”, но нейните проявления особено около и след евроизборите от 2014-а поставиха партията на Борисов в почти пълна изолация.

На практика нямаше партия или коалиция, която да не воюваше срещу възможността ГЕРБ да спечелят отново и за втори път след 2009 г. да съставят правителство. Дори бруталната костинбродска афера от 2013-а сякаш обедини в арогантността си останалите партии, включително и тази част от тях, които още се наричаха „автентично дясно”.
Само за 18 месеца нещата се обърнаха на 180 градуса. Или, ако перифразираме култовия испански сериал: „Всички обичат Бойко”. Не мина и година време, а Борисов отново се прегръща здраво с Дейвид, спори по нощите с Ахмет, ухажва Ангела и се целува с Жан Клод…

Българската политическа действителност и нрави наистина са terra incognita и само най-верните привърженици на ГЕРБ си представяха подобно развитие на нещата.
Сега премиерът втори мандат Борисов признава, че е минал по пътя „сам срещу всички, война, бой до дупка и в един момент се озовахме най-големи, най-силни, но изолирани от всички. Сега сменихме политиката, мисля, че сме доста по-уравновесени, по-стабилни и всички врати са ни отворени. С всички партии в парламента можем да си говорим” (пред бТВ). И допълва, че с всички партийни лидери се е поздравил по празниците.
„Това, което не ме убива, ме прави по-силен.” Тази мисъл на Ницше си идва от само себе си, сякаш да допълни друга максима – „Ако не можеш да победиш – присъедини се”. И ако се вгледате в политическия пейзаж, е горе-долу така. Има си управляваща коалиция с две подкрепящи партии – общо четири. Според ултрадесните към тях спада и ДПС, блуждаещите електрони от БДЦ са винаги насреща и дори „Атака” в критични моменти може да бъде подходящо уговорена.

Остана БСП. Е, какво БСП? В жестокия политически фитнес по време на опозицията Борисов очевидно тренира здраво. Както неколкократно е признавал – „използвахме времето да си подредим къщичката”. И сега вече е с 5 кандидатури за президент. Но като стана дума за ДПС – най-важният политически урок, който лидерът на ГЕРБ научи от Доган (лично мнение), е да държи всички врати отворени. Или поне незаключени.
Показателни са думите на съпредседателя на ПФ Валери Симеонов, човек, който преди години не пестеше острите си критики срещу Борисов: „Вие виждате, че самият министър-председател вече е някакъв друг човек (…). Той си стои в кабинета и си върши работата. Определено си е извадил поуки от процесите, които се случиха в последните две години, което е добре, и го поздравявам за това”.

Одобрението на самите министри към премиера надхвърли верността към партиите (коалициите), които ги излъчиха. И да, сега политическият гръб на Москов е Бойко Борисов, а Калфин е символът на АБВ и компромисът по оста ляво-дясно в управлението.
Тогава защо и политолози, и политици говорят за възможни скорошни избори?

Самият Борисов публично се дърпа от подобна възможност. И в интервюто си за „Труд” и пред бТВ премиерът направи една и съща сметка с едни и същи доводи – три месеца служебен кабинет, няма парламент, няма закони, няма реформи, еврофондове под въпрос и онези 2,8 милиарда – обратно при контрабандата. И понеже ГЕРБ отново ще спечели (друг е въпросът с колко) цялата мъчителна процедура по съставяне на кабинет ще се повтори. Ако не – нови избори. И така до дупка.

Да, обаче при всичките несъвършенства на това управление подобен сценарий е не само безотговорен, той граничи с политическо престъпление.
Предсрочни избори може има основно в два случая. Първият е, когато се създаде предсрочна предизборна обстановка. Когато преобладаващото количество политици, анализатори и активната част от обществото започнат усилено да говорят за избори. За момента това са БСП, които по-мокри не могат да станат, ДСБ с група симпатизанти в академичните среди и „Атака” с „клек-шоп” лидери.

Вторият случай е, ако Бойко Борисов и ГЕРБ решат, че имат интерес от това. Вариантът „ако партиите ме изоставят” е по-малко вероятен, по причина че, както отбелязахме – „всички обичат Бойко”. Или поне достатъчно.

Толкова ли е силен Борисов? Ако изкушеният в политиката читател си спомня, тезата преди местните избори беше следната: „Бъдещето на управлението (в частност на коалицията ГЕРБ-РБ) зависи от представянето на ГЕРБ. Дали РБ щяха да вземат един или два областни кметове повече, нямаше никакво значение. Подобно беше положението и при подкрепящите партии.

Резултатите родиха извода: Управлението е стабилно.

Сега на практика логиката е същата: ако някой е в състояние реално да предизвика предсрочни избори – това е ГЕРБ. Или ако трябва да цитираме отново премиера: „Те не могат да съберат избиратели в един вход на блоковете си, а все говорят за предсрочни избори…”

Преди местните избори десни политолози формулираха ясен политически извод: „Дясното има огромната отговорност да управлява, защото няма кой.” Това беше предизборен апел преди всичко към РБ и техните избиратели, от които основателно се очакваха някои трикове. Най-големият трик всъщност дойде след вота с напускането на Радан Кънев и ДСБ и разцепването на блока. Така в момента отговорността за управлението се пада на най-голямата дясноцентристка партия (не ми се водят теоретични спорове за характера на ГЕРБ).

Парадоксалното е, че и да иска, партията на Борисов няма на кого да „сдаде” властта.
Какво все пак може да доведе до предсрочни избори (любимата схема 2 в 1 като най-логична и икономична)?

Политическата практика у нас е наложила един силно обтекаем и поради това много удобен мотив за пред обществото и той се нарича „подмяна на вота на избирателя”. Най-видима е тази подмяна при реформаторите. Независимо от симпатиите към отделните партии избирателите гласуваха за РБ като единен политически субект, който де факто не съществува. Радан Кънев обяви, че ще работи за нов десен проект. Разпадна се и се трансформира няколко пъти бившата Барекова партия. Патриотите, които също се явиха като коалиция, имат открити вътрешни противоречия. Местан ще води още 5 независими депутати и също щял да прави партия…

Както се казва – повод за световна война се намира, камо ли за предсрочни избори.
Но ако се стигне дотам, избирателите трябва да решат дали 8-партийният парламент с коалиции, партии и подпартии, комитети, звена и съюзи е най-вярната формула на представителство по нашите политически ширини. Или, ако си послужим с една перифраза – когато всички са представени, никой не е представен.
Но това е тема за отделен и дълъг разговор.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.