Анкара ще си търси друг лидер за сепаратизъм в Кърджалийско

Емоционално интервю предложи бившият предводител на ДПС Лютви Местан, но объркано, бедно на факти и логика, затова и неубедително. Това след десетина дни усилени размисли, консултации и подготовка. След забележима в поведението му квалифицирана помощ за излизане от паническото състояние, споходило го в резултат на връхлетялото го изритване от партията.

Такъв е неговият стил - истеричен, позьорски. Отдавна се забелязваше, че на зададени въпроси отговаря не с факти, а с впечатления. Да, интересни, своеобразно и живо поднесени с характерни стойки, чупки и разнообразни мимико-пантомимични фигури. Обаче изтъкани от себеотносни съдържания от актуалния политически момент, недетайлизирани, нефокусирани, затова и лесно оборими или поне приемани с пренебрежение.

Практическата политическа дейност е и игра, но далеч не само етюди за пред безотговорна публика, затова често я сравняват с шахмата. А той е военна игра, там дори силните тактици се провалят в сблъсък със стратегическия план на съперниците си. Местан въобще не е стратег дори в личен план, в изострена политическа ситуация направо е безпомощен да се ориентира и да вземе щадяща даже за самия него адекватна линия на поведение.

Как да вземе такава за партията, на която е водач? Но линия тя имаше! Застанал в нелепа и дори в глупава героична поза, той я признава, макар и частично, с половин уста. Този „наивен романтичен сапьор” полагал огромни усилия „да спасява ДПС от образа на проруска етнокорпоративна олигархична партия”, но до последната си публична изява не беше споменавал, че тя е била такава. Напротив, с артистични ръкомахания и лъскави изречения гръмко опитваше да внушава, че тя е българска политическа партия и никаква друга.

Обяви горделиво, че той бил свалил правителството „Орешарски” и спрял „Южен поток”, които твърдения са неверни, те бяха плътно предшествани от посещението на трима видни американски сенатори в София, очевидно и непряко предизвикани. Съществено е, че Местан си вярва на тези приказки, с което преоткрива недотам реалния свят, който той си е нарисувал за успокоение на нервите.

Прозрял, оказва се, простатата истина, че пътят на ДПС минава през дясното не само заради състоянието на лявото. Лявото обаче е в това си състояние в огромна степен точно заради социално-либералния модел на Първанов за стратегически съюз с ДПС и заради прегръдките и целувките на Станишев с Местан на площади и на завет. След като заби нож в гърба на уж стратегическия си съюзник, начело с Местан ДПС вече не би могло да намери явен съюзник в България. Колкото и кафета да изпие с Бойко Борисов, дори с баклава и кадаиф. Каквито и благи за десни и „реформаторски” уши клетви да изрече в полза на „ясното либералдемократично управление и последователен евроатлантизъм”.
Несъмнено в драматично състояние изпада Местан, след като узнава, че ще бъде изхвърлен от поста. Стресът не е просто нервно напрежение, той се наблюдава дори при същества, непритежаващи нервна система. Представлява неспецифична реакция на организма спрямо поставените му изисквания от околната среда в посока приспособяване. При хората реакциите спрямо възприети като критични ситуации са различни, но при отделните индивиди се наблюдава характерна повторяемост. Склонност да посягат към „най-близкото си чекмедже”, както се изразяват някои психолози.

В „чекмеджето” се крие средството за преодоляване на кризи или за решаване на болезнени проблеми. Едни държат там хитрост, лицемерие, отстъпки или снишаване; други - нож, пистолет, бухалка или тояга; трети - тати, чичо, вуйчо, шефа или гаджето; четвърти - интриги или доноси. На Лютви Местан „близкото чекмедже” се оказа турското посолство, където този отлично охраняван, но много уплашен депутат припна да потърси спасение „за частната си сигурност и тази на семейството ми”.

Оставам в политиката, казва. Как обаче, след като всички видяха накъде припка, за да оцелява? Каквато и форма за политическа активност да избере, все с Анкара, с Ердоган и турските тайни служби ще го свързват дори последното и да не е безспорен за съдебна употреба факт. Добре, не е агент за влияние, правоверен евроатлантик е с издържан български език, но като публичен образ е неизползваем. Остава да се изявява като непубличен пропагандист на сепаратизъм в Кърджалийско, на което едва ли ще се реши.

Друг лидер ще си търси за целта Анкара.

Ярък фарисей

Точен е д-р Николай Михайлов: "Неговата декларация не беше произнесена да защити евроатлантическата кауза, а за да защити каузата на Ердоган... Местан опита да редактира политическата партия на ДПС като протурски ориентирана по един категоричен начин... че защитава евроатлантически и натовски ценности, това е неговата паническа защита... Присъстваме на раждането на завършен ярък фарисей, този път в евроатлантическо издание...”