Великобритания и Чехия спряха лицензите за продажба на оръжия на Турция

Премиерът Борисов пристигна в президентството (СНИМКИ)

Биляна Дол и Валери Божинов официално са заедно (СНИМКА)

Кола се преобърна след удар в каруца край Разлог

Samsung пускат бета версия на Android 10 Системата има нов дизайн и подобрен dark mode

Премиерът Борисов ще информира президента Радев за резултатите от заседанието на Съвета по сигурност

Правителството преустановява отношенията си с БФС, Борисов иска оставката на Борислав Михайлов

Вижте Карди Би след липосукцията и имплантите (СНИМКА)

Повдигнаха обвинение на пенсионер от Свищов за иманярство

Две камери ловят водачи с телефони Над 100 000 шофьори в Австралия са хванати във високотехнологичния "капан"

Маргарита Петкова: Запознах се с Георги Джагаров след скандал

Задържаха неправоспособен водач опитал, да избяга от полицаи След гонка рецидивистът е задържан

Патриарх Неофит отбелязва 74-ти рожден ден

Започна Съветът по национална сигурност, свикан от премиера Борисов заради Сирия

Андреа не иска да дава интервюта повече

Уплашен, Местан припна към „близкото си чекмедже“

Анкара ще си търси друг лидер за сепаратизъм в Кърджалийско

Емоционално интервю предложи бившият предводител на ДПС Лютви Местан, но объркано, бедно на факти и логика, затова и неубедително. Това след десетина дни усилени размисли, консултации и подготовка. След забележима в поведението му квалифицирана помощ за излизане от паническото състояние, споходило го в резултат на връхлетялото го изритване от партията.

Такъв е неговият стил – истеричен, позьорски. Отдавна се забелязваше, че на зададени въпроси отговаря не с факти, а с впечатления. Да, интересни, своеобразно и живо поднесени с характерни стойки, чупки и разнообразни мимико-пантомимични фигури. Обаче изтъкани от себеотносни съдържания от актуалния политически момент, недетайлизирани, нефокусирани, затова и лесно оборими или поне приемани с пренебрежение.

Практическата политическа дейност е и игра, но далеч не само етюди за пред безотговорна публика, затова често я сравняват с шахмата. А той е военна игра, там дори силните тактици се провалят в сблъсък със стратегическия план на съперниците си. Местан въобще не е стратег дори в личен план, в изострена политическа ситуация направо е безпомощен да се ориентира и да вземе щадяща даже за самия него адекватна линия на поведение.

Как да вземе такава за партията, на която е водач? Но линия тя имаше! Застанал в нелепа и дори в глупава героична поза, той я признава, макар и частично, с половин уста. Този „наивен романтичен сапьор” полагал огромни усилия „да спасява ДПС от образа на проруска етнокорпоративна олигархична партия”, но до последната си публична изява не беше споменавал, че тя е била такава. Напротив, с артистични ръкомахания и лъскави изречения гръмко опитваше да внушава, че тя е българска политическа партия и никаква друга.

Обяви горделиво, че той бил свалил правителството „Орешарски” и спрял „Южен поток”, които твърдения са неверни, те бяха плътно предшествани от посещението на трима видни американски сенатори в София, очевидно и непряко предизвикани. Съществено е, че Местан си вярва на тези приказки, с което преоткрива недотам реалния свят, който той си е нарисувал за успокоение на нервите.

Прозрял, оказва се, простатата истина, че пътят на ДПС минава през дясното не само заради състоянието на лявото. Лявото обаче е в това си състояние в огромна степен точно заради социално-либералния модел на Първанов за стратегически съюз с ДПС и заради прегръдките и целувките на Станишев с Местан на площади и на завет. След като заби нож в гърба на уж стратегическия си съюзник, начело с Местан ДПС вече не би могло да намери явен съюзник в България. Колкото и кафета да изпие с Бойко Борисов, дори с баклава и кадаиф. Каквито и благи за десни и „реформаторски” уши клетви да изрече в полза на „ясното либералдемократично управление и последователен евроатлантизъм”.
Несъмнено в драматично състояние изпада Местан, след като узнава, че ще бъде изхвърлен от поста. Стресът не е просто нервно напрежение, той се наблюдава дори при същества, непритежаващи нервна система. Представлява неспецифична реакция на организма спрямо поставените му изисквания от околната среда в посока приспособяване. При хората реакциите спрямо възприети като критични ситуации са различни, но при отделните индивиди се наблюдава характерна повторяемост. Склонност да посягат към „най-близкото си чекмедже”, както се изразяват някои психолози.

В „чекмеджето” се крие средството за преодоляване на кризи или за решаване на болезнени проблеми. Едни държат там хитрост, лицемерие, отстъпки или снишаване; други – нож, пистолет, бухалка или тояга; трети – тати, чичо, вуйчо, шефа или гаджето; четвърти – интриги или доноси. На Лютви Местан „близкото чекмедже” се оказа турското посолство, където този отлично охраняван, но много уплашен депутат припна да потърси спасение „за частната си сигурност и тази на семейството ми”.

Оставам в политиката, казва. Как обаче, след като всички видяха накъде припка, за да оцелява? Каквато и форма за политическа активност да избере, все с Анкара, с Ердоган и турските тайни служби ще го свързват дори последното и да не е безспорен за съдебна употреба факт. Добре, не е агент за влияние, правоверен евроатлантик е с издържан български език, но като публичен образ е неизползваем. Остава да се изявява като непубличен пропагандист на сепаратизъм в Кърджалийско, на което едва ли ще се реши.

Друг лидер ще си търси за целта Анкара.

Ярък фарисей

Точен е д-р Николай Михайлов: „Неговата декларация не беше произнесена да защити евроатлантическата кауза, а за да защити каузата на Ердоган… Местан опита да редактира политическата партия на ДПС като протурски ориентирана по един категоричен начин… че защитава евроатлантически и натовски ценности, това е неговата паническа защита… Присъстваме на раждането на завършен ярък фарисей, този път в евроатлантическо издание…”

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.