15 години решетки за работодател, пребил до смърт пастир Осъденият твърди, че коч е стъпкал жертвата

Презастрояването – първа тема на кмета

Съдът насрочи срещу избора на кмет на Горна Оряховица за 15 ноември Процесът ще е по жалба на БСП

Кметът на Шумен посрещна българина от „Х Фактор – Финландия“

Вицепрезидентът: За да имат децата бъдеще, трябва да живеят в мир

Катастрофа между тир и кола задръсти Околовръстния път на София

Влак помля кола заради пиян кантонер (обзор) Знаел, че машината идва и не пуснал бариерата

Оперираха Джими Картър

Съдът остави в ареста обвинения в убийството на 45-годишен мъж в Кюстендил

Стига гавра с Цар Футбол

Оставиха в ареста жената, обвинена в убийство на възрастен мъж в село Мламолово

Тръмп забрани изявления за инцидента с арестуваните от Русия украински моряци в Керченския проток

Вдигат учителските заплати със 17% през 2020 г.

Торнадо, наводнения и проливни дъждове в Италия (СНИМКИ и ВИДЕО)

Парламентът прие на първо четене бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г.

19 години от събитията на 10 януари

Днес се навършват 19 години от щурма на Народното събрание и началото на национална политическа стачка.

На 10 януари 1997 г. президентът д-р Желю Желев (чийто мандат изтича на 21 януари 1997 г.) отказва да даде на Българската социалистическа партия (БСП) мандат за съставяне на ново правителство, макар че е задължен по Конституция. Опозицията обявява начало на национална политическа стачка, призовава към гражданско неподчинение и организира протестно шествие срещу Народното събрание. То завършва с обкръжаване на сградата и с опит за погром и палеж. Полицията и вътрешни войски се намесват и със сила привечер разпръскват и преследват демонстрантите. Десетки са ранени.

На 26 февруари 1995 Българската социалистическа партия (БСП) печели изборите за правителство и съставя кабинет начело с председателя на партията Жан Виденов. През 1996 в България започва истинската криза – стойността на един щатски долар в български левове скача до 500 лв. Зърнената криза започва да назрява – житото се изчерпва. Зимата на 1996 е наречена „Виденова зима“ заради рязкото намаляване на хранителни продукти, повишаването на инфлацията, която се превръща в хиперинфлация и фалита на множеството банки. За периода от април до октомври фалират 15 банки, като много българи остават без спестяванията си, трупани в продължение на години.

На 10 януари 1996 народното събрание отхвърля втория вот на недоверие срещу кабинета „Виденов“, при което напрежението нараства. СДС организират множество протести срещу Виденов и настояват за оставката на министър-председателя.

В началото на 1997 страната изпада в хаос. България е скована от стачки на работници, организирани от Съюза на демократичните сили и Конфедерацията на труда „Подкрепа“ организират Втора национална стачка (първата е през 1990 г. срещу правителството на Андрей Луканов).

Пътищата са блокирани, работниците отказват да работят, инфлацията расте с дни, а зърното е на привършване, с което започва недостиг на хранителни продукти. За около един месец цената долара спрямо лева скача на 3000 лв, а инфлацията вече е 300%. Средната заплата пада до стойност, равняваща се на 5 $.

В София се организира голям митинг на разгневени граждани. Те се струпват пред Народното събрание с иск Жан Виденов да подаде оставка като министър-председател. Напрежението ескалира и пред НС се събира огромна тълпа, която започва да става неконтролируема. Хората започват да нахлуват в сградата, но президентът Петър Стоянов успява временно да ги успокои. В крайна сметка обаче голяма тълпа протестиращи нахлува в Народното събрание. Опита на полицията да ги спре се оказва неуспешен и голяма тълпа от хора нахлува в сградата. Депутатите са евакуирани, а часове по-късно в ранните часове на нощта полицията отблъсква протестиращите.

Жан Виденов подава оставка като министър-председател. От БСП имат идеи да съставят второ правителство начело с Николай Добрев. БСП обаче се отказва от опитите за съставяне на правителство, а Добрев връща мандата на президента Стоянов. Назначено е служебно правителство начело със Стефан Софиянски. На последвалите парламентарни избори абсолютно мнозинство с 52,26 % и 137 депутатски мандата (от общо 240) печелят Обединените демократични сили (Съюз на демократичните сили, Демократическа партия, Български земеделски народен съюз (БЗНС), Българска социалдемократическа партия (БСДП)).

Втора остава Демократичната левица (Българска социалистическа партия (БСП) и „ПК Екогласност“) с 22,07 % и 58 мандата. На трето място е Обединението за национално спасение (БЗНС-Никола Петков, Движение за права и свободи (ДПС), Зелена партия, Партия на демократическия център, Нов избор, Федерация Царство България) със 7,6 % и 19 мандата, а на четвърто – Евролевицата с 5,5 % и 14 мандата. Последна от парламентарните партии е Български бизнес блок (БББ) – с 4,93 % и 12 мандата.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.