Расисткият скандал скара и политиците

Силно земетресение край филипинския остров Минданао

Спортният министър Кралев: Президентът за пореден път прояви своята некомпетентност

Папата анатемоса преяждането

Засилват контрола срещу нерегламентираното изгаряне на отпадъци

Не пускат Михайлов да си тръгне от БФС

Сирийската армия влезе в град Ракка

Ердоган не желае да се срещне с Помпео и Пенс в Анкара, а само с Тръмп

Лия прави клип на култова своя балада Със „Сини очи“ певицата стартира издаването на поредица от шлагерни сингли, които ще събере в албум

Д-р Мариян Иванов: Помогнете на имунната си защита през есента и зимата Билкови и хомеопатични средства държат вирусите и бактериите надалече

Новият посланик на САЩ Херо Мустафа пристигна в България

Ким Чен-ун изкачи на бял кон свещената за корейците планина Пектусан (СНИМКИ)

Добричката болница с нова апаратура за 104 000 лв.

Цацаров и Гешев са на посещение в САЩ

Възможен ли е растеж от 4,5%

През миналата седмица премиерът Бойко Борисов обяви, че постигнатият през миналата година икономически растеж от 3% не е достатъчен и страната ще се стреми към 4,5% през новата година. Вицепремерът Томислав Дончев подкрепи тази амбициозна цел, финансовият министър също смята, че има възможност за по-висок растеж спрямо официалната макроикономическа прогноза от есента, която залага 2,1% повишение на икономиката.

Апетитът идва с яденето

Преди кризата България имаше растеж над 6% годишно, но след 2009 г. икономиката се движи почти незабележимо – средният икономически растеж за пет години е по-нисък от 1%. Нещо повече, повечето прогнози за 2015 г. бяха изключително лоши. Например рейтинговата агенция „Стандарт енд Пуърс“ прогнозираше икономически растеж от едва 0,5%, а и другите прогнози не бяха по-оптимистични – 0,8-1%.

Във всеки случай през 2015-а се очакваше да продължи негативната тенденция от 2009-а насам и дори тя да се влоши. Но това не се случи. Всъщност икономическият растеж най-вероятно ще достигне 3% – с други думи, икономиката се развива с 6 пъти по-висок темп от първоначалните негативни очаквания. Въпреки украинската криза, санкциите срещу Русия, новата гръцка криза, сирийската война и пр. през 2015 г. европейската икономика продължи да се възстановява, подпомагана от евтиния петрол и ниските лихви, а това се отрази позитивно и на България. Нещо повече, сгромолясаха се и всички пророкувания, че фалитът на КТБ ще повлияе негативно на икономиката.

2015-а се оказа най-добрата година от 2008-а насам и това се потвърждава от спадащата безработица и растящите приходи в държавния бюджет. С 3% икономически растеж България се нареди сред десетте най-добре представящи се икономики в Европейския съюз. Въпреки добрите резултати правителството не смята това за достатъчно и иска повече – както в старата поговорка „апетитът идва с яденето“. В това няма нищо лошо: все пак България има още много да догонва богатите страни и съответно се нуждае от по-висок икономически растеж.

Въпросът е: Възможно ли е?

По последни данни в ЕС има само две страни, чиито икономики постигат икономически растеж над 4,5% – Ирландия и Малта. Особено впечатляващ е резултатът на Ирландия – тя отчете 7% растеж и отново си спечели прозвището „Келтския тигър“. А само преди няколко години Ирландия беше на същото дередже като Гърция – тежка финансова и икономическа криза, нужда от спасителна програма с Международния валутен фонд и еврозоната. Днес Ирландия отново е икономическо чудо, а Гърция продължава да потъва. Последните данни на Евростат показват, че Гърция отново е в стагнация с икономически спад от близо 1% на годишна база.

Как става така, че една икономика от еврозоната е икономическо чудо, а друга икономика от еврозоната е на ръба на фалита? Ако разберем разликата между Ирландия и Гърция, можем да формулираме икономическите политики, които са важни за постигането на бързо развитие.

На първо място, Ирландия още от 80-те години е реформаторска страна. Когато има проблем, той се решава, а не се замита под килима. Дори когато става въпрос за тежки проблеми, правителството, синдикатите и работодателите успяват да постигнат съгласие и да се движат напред. В Гърция е точно обратното – когато има проблем, той не се решава, а всеки опит за реформа се посреща на нож със стачки и сблъсъци. Затова Ирландия може да излезе от тежка криза за 2-3 години, а Гърция не може дори след десетилетие.

На второ място, Ирландия е експортна икономика. Добрата бизнес среда, привличането на инвестиции и постигането на международна конкурентоспособност е основа на икономическата политика на Ирландия. С това страната прилича на Южна Корея, Китай и други азиатски икономически тигри. Точно обратното, Гърция не е експортна икономика – там освен туризма и корабоплаването няма други конкурентни сектори. При това корабоплаването често е под чужд флаг, не плаща данъци и има ограничен принос.

На трето място, в Ирландия образованието е приоритет. Например страната е лидер в Европа по дял на висшистите, а това, че всички владеят английски език, е голям плюс за развитието на международната конкурентоспособност. С образовани хора е далеч по-лесно да се развиват нови отрасли и да се прави конкурентна икономика.

Накратко, висок икономически растеж е възможен, но той изисква и високо темпо на реформите. Желаният от правителството темп от 4,5% няма да дойде от само себе си, а ще изисква енергични и целенасочени усилия.

Рискове и възможности през 2016 г.

Настоящата година, както и предходната, е много рискова, особено що се отнася до външната среда – проблемите в Украйна и Гърция не са решени, в Сирия ситуацията се влошава, включително и конфликтът между Турция и Русия, а сега и между Иран и Саудитска Арабия. Напрежение се създава и от големия приток на бежанци, а тероризмът се възражда като заплаха. Разнобоят между Федералния резерв на САЩ и Европейската централна банка ще засилва напрежението. Китай също се променя и предвид мащаба на китайската икономика това може да има последствия по целия свят. Отделно има и политически рискове – референдумът за излизане на Великобритания от ЕС, невъзможността за съставяне на правителство в Испания, предстоящите избори в страни от ЕС и т.н.

Все пак има и големи възможности. Европейската икономика продължава да расте, горивата и енергията поевтиняват, ЕЦБ поддържа агресивната монетарна политика и ниските лихви, започва нов програмен период за еврофондовете, а банките вероятно ще започнат да кредитират, след като приключат с прегледа на активите. С други думи, освен рискове съществуват и големи възможности – въпросът е да се възползваме от тях. Например ниските лихви и наличието на финансови ресурси не създават икономическо развитие сами по себе си – те трябва да се трансформират в продуктивни инвестиции, за да може да се постигне увеличение на производството. А за това е необходимо да има добър инвестиционен климат.

И в банките, и в международните инвеститори има достатъчно финансови средства. Но за да се инвестират те в реалната икономика на България, трябва да виждат сигурност и растящ икономически потенциал. Точно затова има нужда от ускоряване на темпото на реформите. В бизнес средата, в образованието, в институциите, в администрацията – навсякъде има трески за дялане и необходимост от сериозни промени. Ако реформите се движат, висок растеж е възможен. В противен случай това ще си остане просто едно красиво пожелание.
––––––––
*Авторът е старши икономист в институт „Отворено общество“.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.