Президентът има шанс, Америка бавно, но неотклонно се опитомява

Обикновено хладен, във външната политика често и лицемерен, този път в компанията на близки на жертви от последните атентати и масови разстрели Барак Обама се развълнува истински. Увлечени да го критикуваме за погрешната му дипломация, американските прогресисти забравяме, че той остава вътрешнополитически прогресивен, макар скован от ненормално консервативната среда във Вашингтон.

В оставащата му по-малко от година власт Обама обеща да води борба и с оръжейното лоби, да търси национално единство по един въпрос уж от общочовешки интерес, а грубо политизиран от десницата. „Оръжейното лоби държи заложник Конгреса, но не и страната“ - каза президентът и обеща административни разпоредби в обход на депутатите за проверка на досиетата на купувачите на оръжие при интернет продажби и за кодове за активиране на оръжията като на смартфоните. Активира се и демократическата машина за народен натиск над конгресмените. Като регистриран демократ веднага след речта започнах да получавам по мейла серия покъртителни писма от родители, загубили децата си в масови екзекуции.

Огнестрелното насилие не е част от личния ми американски опит. Ню Йорк и архипелагът му от градове спътници, пронизали Североизтока, е различен от останалия континент. Имам само един познат, който държи огнестрелно оръжие, и то в извънградска къща на повече от час път на север в долината на р. Хъдзън, дето въздухът ечи от ловни пушки и елените се надпрепускват през двора му - всъщност незаграден участък гора. И един познат, отървал се преди повече от двайсет години по чудо със случайно заседнал в главата куршум на бандит. В града съм виждал пистолети само по кобурите на полицаите, автомати - у специалните полицейски групи, дето понякога охраняват главните гари.

Но Америка не е Ню Йорк. Масовите разстрели с невинни жертви грабват медийните заглавия - от 1982 г. насам те са над 60 в 30 щата - от Кънектикът и Масачузетс до Хаваите. Но загиналите в тях през последните 30 години са само 1% от жертвите на огнестрелно оръжие. Зад сензационните заглавия остават в сянка индивидуалните огнестрелни убийства, самоубийства и злополуки, общо около 30 хиляди годишно, или 1,5% от всички умирания. По общ брой на жертвите на сто хиляди от населението САЩ далече изпреварват всички развити страни от ОИСР и Русия и се равняват по Мексико, дето се води война между наркобанди и по пътищата има полицейски блокпостове. Жертвите на САЩ са пет пъти повече от съседна Канада, четири пъти от Швейцария, дето активно носят и армейско оръжие, над 12 пъти от Австралия, където продажбите на оръжие бурно скачат след поредния американски масов разстрел, над 40 пъти от Англия, където полицията ходи без оръжие! 15 от 25-те най-кръвопролитни разстрела в света през последния половин век са в САЩ.

Освен в корпоративния лобизъм трагедията се корени в самата светая светих на Америка. Притежаването на оръжие е залог за свобода - втората конституционна поправка. Това е бивша колониална страна на отворената „граница“,с беззаконния Див запад на индианци, разбойници и зверове. Рядко населена, с национална страст към лова и живота на открито, the outdoors. Революционна, винаги готова да въстане срещу тиранията. С традициите на виджилантизма милициите, за които и сега гледаме в новините от Орегон и които също фигурират във втората поправка. А колекционерството, занаятчийството, краеведството, другите клубове по интереси наяве и онлайн, прославящи пушкалата?

Проблемът с незаконното придобиване на оръжие не бива да се надценява. Убийствата, извършени с оръжия, придобити легално, са пет пъти повече от тези с нелегално оръжие. От конкретните начини за придобиване на оръжие от убийците, на първо място, в 37% от случаите е „заемане от приятел или роднина“. Откраднатите са съвсем малко, не са много и купените от пласьори на наркотици или по друг сенчест начин и донесените отдалече.

Но и масовото притежаване на оръжие, макар навсякъде да е свързано с повече убийства, не води непременно до масово насилие (Швейцария, Израел, Германия, Финландия). В САЩ обаче имаме и първата поправка за свободата на словото - свободата на комерсиалните медии да леят образи на насилието по тв и видеоигрите. А милитаризмът на военните и свръхмилитаризираната полиция, а филмите, които ги прославят? Расизмът и робството също имат важно значение, и културата на омраза към различните, bigot, поддържана от американската десница, и религиозната месианщина.

Ако Америка е най-насилническа в развития свят, Югът е най-насилническият й район с два пъти повече убийства от опитомения Североизток. Но тук са и неравенството, и гетата, и прекалената криминализация на наркотиците, и прекаленото полицейско насилие, детската бедност, спадащата вертикална мобилност, липсата на истински семейства, слабото държавно училище, неефективното обществено здравеопазване... Повечето осигуровки например не покриват лечението на психични заболявания, не се водят на отчет болните, няма средства за издръжка на нелечимите в заведения и масово ги пускат на улицата - в Ню Йорк те са две трети от бездомните по тротоарите...

В Швейцария, Германия и Израел има строги закони за притежаването на оръжие. В САЩ с изключение на прогресивните щати като Ню Йорк контролът им никога не е бил популярен. Само 10% от американците днес подкрепят пълната забрана на пушкалата. От 1990 до 2010 г. с напредъка на идеологията на ултралиберализма одобрението за по-строги закони е намаляло от 78 до 44%. Пропагандата за пушкалата наред с расизма, омразата към феминизма и ЛГБТ и религията са основни оръжия на олигархията за масово отвличане, weapons of mass distraction на народа. Дори масовите разстрели не променят значително обществените нагласи!

Има ли шанс Обама? Вярвам, че да. Америка бавно, но неотклонно се опитомява. Пред очите ми за две десетилетия се промени коренно отношението на американците към хляба, виното, салатата, шоколада. Общата престъпност също продължава да спада. През 70-те години Ню Йорк бил направо невъзможен за живот, а сега хиляди млади семейства се заселват тук и в кварталните училища има два пъти повече деца от времето, когато пристигнахме преди 20 г. Делът на домакинства, притежатели на огнестрелно оръжие, е намалял от максимума си от 55% в средата на 70-те години до под 40% днес, макар броят на цевите у средния притежател още да расте до над 7! Притежателите на пистолети обаче са намалели 4 пъти за 30 години. Разликата между броя на престъпленията с огнестрелно оръжие в САЩ и средния показател за ОИСР е намаляла за същото време от 7 на 3 пъти.

Най-важното - обществеността подкрепя частичните мерки за затягане на режима. Проверката на досиетата на купувачите, която ще въведе Обама, се одобрява от над 95% от американците, забраната за притежаване на оръжие от осъдени за престъпления и психичноболни - от над 90%, а задължителната регистрация на оръжието - от над 75%. Не е без значение, че пушкалата не са такъв супер проблем за истинските корпоративни господари на вселената като данъците на богатите и че производителите на малки оръжия не са колосална сила като крупния военнопромишлен комплекс, фармацията, нефта и тютюна.