Арт и сняг

В Международния ден на снега - 16 януари, ви представяме забележителни произведения на изкуството, вдъхновени от зимата или провокирани от събития, навяващи студ и тъга.

Векове наред ефектите на снега и светлината са очаровали художниците. В края на 2015-а BBC Culture класира най-впечатляващите произведения на световното изкуство, запечатали красотата на зимата. Това са десет великолепни творби, създадени през последните 500 години - от сериозни, лирични и проникновени до иронични и лекомислени като първия сняг. Към тях ние пък прибавяме и няколко картини на именити български художници.

Франц Марк „Копи сено в снега”, 1911 г.

Франц Марк е сред водещите представители на немския експресионизъм. Обикновено изобразява животни, затова тази картина е по-скоро аномалия в творчеството му. Композицията с оранжеви, червени и зелени копи сено прелива от изключителна простота и дълбока емоция. Марк внася емоция във всеки използван от него цвят - ако червеният се асоциира с насилие, тези заснежени хълмове изглеждат невинно, като посипани с пудра захар круши във фруктиера.

Джеф Кунс „Снежен човек”, 2013 г.

Снежният човек на Джеф Кунс като че ли е най-добрият пример за това колко лесно могат да се подредят изкуствени елементи. Неговият снежен човек държи голяма и светеща синя топка. Снегът на Кунс е лишен от всякакви дефекти, което изобщо не съвпада с представите ни за този материал. Снежният човек е христоматиен символ на зимата, но в този по неповторим начин те кара да настръхнеш от студ.

Питер Брьогел Стария, „Ловци в снега”, 1565 г.

Тази работа на ренесансовия фламандски живописец е върхът на зимния пейзаж. Питер Брьогел Стария има сериозни затруднения, когато решава да изобрази снега. Иска да покаже неговата дълбочина, текстура и мраз, за да накара зрителя да настръхне и да изръмжи „брррр”. Вляво на картината са група ловци с кучета, носещи оскъден улов - само едно зайче, от което едва ли може да се приготви коледна вечеря. Ловците изглеждат изтощени, навяват чувство на униние, ала кънкьорите, весело пързалящи се на леда вдясно, създават контраст, който властно привлича вниманието на зрителя.

Яйои Кусама „Снежна топка в залеза”, 1953 г.

Тази фигура прилича повече на огнено кълбо, отколкото на снежна топка. Но японската художничка концептуалист Яйои Кусама никога не играе по правилата, когато създава своите творби чрез повтарящи се цветни точки. „Снежна топка в залеза” е от ранните й работи. Това „високоволтово” изображение, което би трябвало да се възприема като буца сняг, обгърната от червено и синьо сияние, символизира природата. Сякаш снегът гори. Но по-скоро виждаме Земята, чиято зеленина е замръзнала и се е превърнала в студен бял прах… А може би виждаме слънце? Ех, да можехме да видим света през очите на Яйои Кусама.

Едуар Мане „Ефектът на снега в Пти Монруж”, 1870 г.

Когато снегът ляга над града, пелената му не остава дълго пухкава и бяла. На тази картина френският живописец Едуар Мане показва градския сняг такъв, какъвто е в действителност. Между големите бели петна и линиите в мрачно кафяво можем да разгледаме квартал Пти Монруж от XIV район на Париж - настръхнал от мръсния сняг под избелялото бежово небе. Мане никога не е покривал изобразяваната действителност със захарна глазура, затова и тази работа не предизвиква у зрителя асоциация за чистота и безметежност на снега. През 1870-1871 г. по време на Франко-пруската война той служи в Националната гвардия. Мрачното разсъмване и мръсният топящ се сняг навяват мисълта за предстоящ бой.

Кацушика Хокусай, „Чайна на река Коисикава. Утро след снеговалеж”, 1830 г.

Възхищението от природата е наследствена черта в японското изкуство и този пейзаж е нагледно доказателство за това. Живописните платна и гравюрите, в които се отразяват сезонните трансформации на едно и също място (т.нар. стил Укийо-е), са характерни за японската художествена школа. Кацушика Хокусай показва зимата, скривайки тази къща за чай под снега. Невинните на пръв поглед персонажи очевидно имат сладострастни намерения. В епохата Едо (1603-1868) чайната често е място за усамотение на влюбени двойки или за срещи на мъже с гейши.

Анет Лемю, „Потенциален снежен човек”, 2001 г.

Тя е представителка на глобалната вълна художници, надигнала се през 80-те години на ХХ век. В типичния им маниер на конфронтация Анет Лемю представя демонтиран снежен човек. Клинично белият „Потенциален снежен човек” се състои от три сфери, нос морков и шепа въглени - всичките лишени от цвят. Работата е създадена под въздействието на събитията от 11 септември 2001 г. и по някакъв начин трябва да калява духа, в случая чрез потапяне в ледената зима.

Лий Милър, „Париж в сняг”, януари 1945 г.

Името на Елизабет Лий Милър често се свързва с фотографа сюрреалист Ман Рей, с когото преживяват романтична любов. Благодарение на тази връзка Лий преоткрива техниката на соларизацията във фотографията и вдъхновява Ман Рей за някои от най-известните му снимки. Тя обаче постига много и като фотограф, а не само като муза. Създава изключителни моментни снимки на Париж и тази е една от тях. Резкият контраст между тъмния човешки силует и огромното бяло пространство е зловещо напомняне за изкуството от епохата на романтизма (ок. 1800-1850 г.), когато никой не очаква добро от неясната фигура в далечината. Но погледът може да бъде привлечен и от Айфеловата кула, едва прозираща през снежната пелена.

Джон Наш „Топене на снега в Уормингфорд”, 1962 г.

Джон Наш е по-младият и по-малко известен брат на майстора на баталните картини Пол Наш. Наш-младши явно се чувства уютно сред пейзажа на Източна Англия. В тази картина пресъздава зимно поле, набраздено от ивици в бяло - класически английски пейзаж. Мазките сняг тук са като лъчи на надеждата за скорошно завръщане на пролетта.

И НИЙ СМЕ ДАЛИ НЕЩО НА СВЕТА

Както обикновено български художници трудно попадат в световни класации. И вината не е тяхна, а на общата ситуация, в която се създава и популяризира изкуството ни. Само безкрайно изкушени от него ценители в чужбина вероятно познават имена ката Владимир Димитров-Майстора, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Борис Ангелушев, Стоян Венев, Димитър Казаков-Нерон, Генко Генков…

Всеки от тях е рисувал и зимни пейзажи. Една от най-разпознаваемите от всеки българин е „Обесването на Левски” от Борис Ангелушев. Снегът не е просто фон, а навява смразяващото предчувствие за неизбежната смърт на Апостола.

Ето и три творби на Майстора, Златю Бояджиев и Стоян Венев - всяка в характерния за авторите им стил.

Коментари

Задължително поле