По стар стил на 21 януари отбелязваме Бабинден. Българинът отдава почит на своите баби акушерки, които някога са били единствената родилна помощ, помагали са не само в мига на самото раждане, но и преди и след него.

Ако на Бабинден времето е топло и ледът се топи, реколтата няма да е
добра. Ако пече слънце, през февруари ще е мразовито. Добре е, ако вали сняг или дъжд, разказва Фокус.

Какво се прави днес

Рано сутринта на Бабинден жените, които имат деца от 1 до 3 години, наливат вода от чешмата, слагат в нея босилек или здравец, приготвят сапун и нова кърпа. Отиват в дома на бабата акушерка за обредно поливане и миене на ръцете. Поливането се извършва в градината, на дръвника (за да се пресече всичко лошо) или на стълбите. При миенето бабата хвърля вода нагоре (колкото са капките, толкова да са берекетът и здравето), подскача нагоре (да са пъргави децата).

Жената дарява бабата с риза, чорапи, платно и кърпа с вързана в нея пара.
Бабата връзва на детето мартеничка от бял и червен конец и паричка и също дарява детето с чорапки и ризка.

На коляното на детето слагат малко сол да близне, за да няма разстройство през годината, или пепел, за да не го хващат бабици.

Бабата обикаля къщите, в които е бабувала, и къпе малките. Носи бяла и червена вълна, мед и просо. Бялата вълна представлява магическа благословия, за да доживее детето дълги години, червената - за да е здраво и румено, просото - за да пълнее, медът - да е работно като пчелата и да умножи човешкия род. След къпането маже децата с прясно масло и мед. Това е начинът, по който тя миросва малките. С мед и благослов бабата миросва и булките: „Да са сладки на мъжете си, както е сладък медът."

Бабата акушерка слага празнична трапеза (като за сватба или кръщене) за всички жени, на които е бабувала, и ги кани на гости. Дъщерите и снахите редят трапезата. Там всяка оставя своя дар: прясна погача, кокошка, баница, шише вино... Веселбата е бурна, с пиперливи подхвърляния и закачки. Наричанията и припевките са свързани със сексуалния живот, зачатието, раждането. На места бабата, окичена с наниз люти чушки около врата, кади с керемида под полите на жените, за да раждат повече. Пеят се песни за семейството, любовта, честитите майки с многолюдна челяд. Бабата сее с решето просо на софрата, за да са плодовити жените. В началото на трапезата сядат само жени. Чак по-късно идват мъжете и веселието става още по-буйно, с музика, игри и песни.

Вечерта ритуалът продължава с обредно къпане на бабата акушерка, нарича се „влечугане". Както тя е къпала децата на присъстващите, така и те нея къпят. Изнасят я навън, слагат я в двуколка, шейна или голям плетен кош и я влачат към реката. Мъжете са маскирани като волове, с кожени маски и рога. По пътя шествието нараства. Невестите гледат да срещнат някой мъж, опитват се да го разсъблекат, искат откуп. Мъжете пък гледат да не се доближават много близо до шествието. Накрая обръщат коша с бабата в реката и я изкъпват хубаво или изсипват на главата й само чаша вода.

Вечерта на мегдана се вие общо хоро. Празникът завършва пред къщата на бабата, изпращат я, носят я на ръце, целуват й ръка и дават дарове. Така изразяват своята благодарност и обич към тази жена.