Тъкмо правосъдната министърка Екатерина Захариева донесе от Брюксел новината, че в идния евродоклад ще бъдем похвалени поне за едно – за промените на Конституцията в частта й за съдебната власт и ето, че у нас около тях се разгоря скандал.

Запали го фракцията на шефа на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов във Висшия съдебен съвет ( ВСС) като предизвика остър спор за легитимността на неговите решения. Поводът бе взет от липсата на изричен отлагателен текст в преходните и заключителни разпоредби на основния закон, чиито норми имат пряко действие.

Може ли ВСС да кадрува без да се е разделил на колегии? Този въпрос бе повдигнат на заседание на съвета преди 7 дни от Калин Калпакчиев, а Панов го подкрепи: „Ако конституционният законодател бе достатъчно прецизен, нямаше да водим такъв диспут.“

Седмица по-късно съдийката от поверения му ВКС Геника Михайлова излезе със становище, поместено във вестник „Капитал“ под заглавие:„Защо решенията на ВСС са нищожни“. Подтекстът бе ясен и за несведущите в казуистиката: Щом решенията са нищожни, значи нищожен е и целият съдебен съвет, той трябва да се разпусне или поне да излезе във ваканция, защото назначенията, уволненията и повишенията на магистрати, които прави, са невалидни или, най-малкото, могат да бъдат атакувани в Върховния административен съд ( ВАС). Изобщо - променяйки Конституцията, 204 депутати са сътворили батак, който може да се оправи само от Велико народно събрание, сочат научните разсъждения на Михайлова.

Разпространението им предизвика тревога сред участниците в конкурсите за кариерно израстване. „Може ВСС да не е идеален, може да жонглира с дисциплинарки, но какво сме виновни ние простосмъртните, които прилежно се явяваме на събеседване и чакаме назначение по градовете! Стига вече са си правили на наш гръб теоретични съчетания, стига са опъвали нервите на домашните ни! Не сме съгласни да бавят процедурата по някакви висши съображения. По-добре да мине с решение, а после, ако трябва, то да се разглежда в съда“, коментира кандидат за окръжен съдия.

Бъдеща младша съдийка беше по-рязка: „Буквоедите не знаят ли, че нищожните решения се обявяват не от ВКС, а от ВАС?“

„Няма пречка да критикуваме конституционния законодател, надявам се този път да не се приеме за политическо изказване, въпросът е правен“, заяви Лозан Панов, имайки предвид репликата, отправена от премиера Борисов към него - „Минете на другия терен и ме бийте на избори!“, след препращането на прословутия есемес.

Ето материята, от която се забърка нормативната каша с конституционната реформа и последствията й за съдебното правителство.

В петият и последен засега Закон за изменения и допълнения на Конституцията на Република България (ЗИД КРБ), влязъл в сила с публикуването му в „Държавен вестник“ на 18 декември м.г., има нов член 130а. Според него ВСС следва да заседава чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия, чиито правомощия са определени в чл.130 б. В парламентарните дебати около него се каза, че заседанията на ВСС няма как да станат поновому веднага – нужно е известно време, най-малко, докато се приемат съответни промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Проблемът, от който пламна спор, е в преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗИД КРБ. В & 9 ПЗР се предвижда до 3 месеца от влизането на ЗИД КРБ в сила, парламентът да приеме измененията в законите, който се отнасят до прилагането на чл. 130а и 130 б. А пък & 11 гласи, че до 1 месец след като тия закони влязат в сила, ВСС разпределя членовете на съвета, избрани от Народното събрание, в двете колегии.

Каква е тезата на Калпакчиев? Че преходните и заключителните разпоредби са непълни и неясни, защото в тях не е предвидено изрично ВСС да продължи да действа във вида си отпреди измененията на Конституцията. А тъй като разпоредбите на основния закон имат пряко действие, съветът вече не е единен колективен административен орган на съдебната власт, а има две колегии и пленум.

Според известния с близостта си до един от двата съдийски съюза член на ВСС законодателят е трябвало да предвиди отлагателен текст, както направи при приемането на Конституцията през 1991 г., когато записа, че определената с нея нова организация на съдебната власт влиза в действие след приемането на съответните нови устройствени и процесуални закони и то в 3-годишен срок. Липсата на отлагателен срок сега създавала риск решенията на ВСС да бъдат атакувани пред съда, изтъкна Калпакчиев, без да уточни дали намереното от него правно противоречие е заложено изначално в проектите на бившия правосъден министър Христо Иванов, или е сътворено впоследствие в препирните на депутати със съмнителна компетентност.

„С оглед правната стабилност, нека решенията по кадровите въпроси във ВСС да се отложат със седмица и да се направят консултации с конституционалисти“ , предложи съдебният кадровик, откровено симпатизиращ на групата, която водени от Панов излезе в тоги на стълбите на Съдебната палата и приветства прословутата му реч: „Стига вече!“.

Мнозинството от колегите на Калпакчиев във ВСС отхвърлиха неговото предложение.

„Да спрем да работим означава да загърбим нуждата на съдилищата от професионалисти. Не бива. Можем да направим консултации, а и Народното събрание би могло да излезе със становище, но това няма да бъде автентично тълкуване на проблема, който поставя колегата Калпакчиев. Предложението му беше обсъдено, но само четирима от членовете на ВСС го подкрепиха. Повечето счетохме, че което могат колегиите, може и пленумът. Не ни привлича идеята да бездействаме“, коментира пред „Труд“ Ясен Тодоров, председател на етичната комисия.

Шефът на правната комисия в Народното събрание Данаил Кирилов също бе категоричен: „Не са сериозни опитите да се разкритикува законодателя. Със или без отлагателен текст в преходните разпоредби неговата воля е ясна. За прекратяване на мандата на този състав на ВСС и дума не става, нито за временно прекратяване на дейността му. “

Дискусията, отразена в няколко медии, не събра много публика – едно заради сложността на правната материя и друго заради нищожното й практическо значение. Трима уважавани конституционалисти взеха участие в нея и думите им не оставиха място за съмнения.

„Новата уредба на ВСС влиза в сила при условията на (цитирания по-горе – б.а.) & 11 от Преходните и заключителните разпоредби на закона за изменение на Конституцията. Дотогава действа досегашната уредба. Макар това да не е изрично казано, то следва от смисъла на тези промени. От смисловото тълкуване на самите конституционни текстове следва изводът, че ВСС няма да излезе във ваканция до формирането на двете колегии и ще функционира по същия начин, както досега“ заяви проф. Пенчо Пенев пред „Правен свят“.

Оказа се, че така мислят и бившите конституционни съдии Димитър Гочев и Благовест Пунев. И според тях въпросът е решен с &11 във връзка с &9. Те и двамата също смятат, че промените в Конституцията предвиждат и промени в устройствения закон, за което има определени процедури и срок. И че няма причина до приемането на необходимите промени да не действат сегашните текстове в закона.

„Независимо от реформата в Конституцията, за да функционира ВСС по нов начин, трябва да влезе в сила Законът за съдебната власт. Дотогава съветът е легитимен конституционен орган. Не виждам място за спор“, категоричен бе пред „Труд“ Димитър Гочев.