Теменужка Петкова: Енергийната система на страната е стабилна и подготвена за зимата

Тиквен фестивал излъчи рекордьорки Кмет отгледа тиква 1,68 м

Вицепрезидентът Йотова в Страсбург: Неделните училища са най-успешната политика зад граница

Мъж вряза колата си в група хора в Холандия, петима са ранени

Арест за двама мъже след бягство от проверка и повреда на патрулка в Пловдив

Пръскат в Разград срещу мушиците

Пиян без книжка блъснал кола и избягал

Американските сили са се изтеглили днес от най-голямата си база в Северна Сирия

Красен Кралев: Нямам намерение да ставам президент на БФС

„Изумруденият скрижал” на Хермес

Пуснаха над 200 творби да се продават благотворително онлайн

Трима души са пострадали при катастрофа в Шумен

Раул Албентоса, испанската звезда на ЦСКА, ексклузивно пред „Труд“ Ритал съм и Меси, и Суарес

Не на страха? Абе…

Хората вече не се бунтуват срещу ерепета и Орешарски, а заради собствената си сигурност

Точно преди 20 години ни беше обхванала някаква инициативност и ентусиазирано прегърнахме идеята на певеца Дони „Не на страха!”… Песни, клипове, обръщения… – чудо! Изглежда обаче страхът от песни и клипове не разбира, така че продължи да си ни сковава здраво. И с изключение на две-три изригвания от общ характер (яхнати бързо от който е трябвало да ги яхне) страхът си остана и дори взе да прераства в голям страх, дето се вика.

Кой, кога и как успя да ни имплантира този страх? Той, разбира се, изобщо не е от днес, не е и от вчера, по-отдавна си ни е страх, но през последните години някак си това сякаш се превърна в част от характера на българина.

Някои викат, че медиите са виновни. Може. С всичките стряскащи заглавия по първите страници на печатните издания, с водещите новини на телевизии и радиа… – може.

Други обясняват страха с демонстративната безнаказаност, едва ли не рекламирана от същите тези медии. И така може да е. Този убил, хванали го, пуснали го! Онзи убил, хванали го, но той подозрително лесно духнал към топлите страни! Трети убил и незнайно как не го хванали изобщо… Четвърти според първата новина също убил някого, но още на втория ден се оказва, че не е точно така и че никого не е убивал, може би дори него самия са го убили… Пети убил, хванали го, признал си стореното, но всички обясняват, че той всъщност бил много добър човек, скромен, тих, услужлив и винаги казвал „Добър ден!”.

Оттам и недоверието в държавата – недоверие във всичките й власти. И най-вече недоверие в съдебната власт – забравил съм вече коя поред се пада.

Така че совите наистина не са това, което са. Искам да кажа, че не живеем в Маями с тамошното местопрестъпление, а по-скоро живеем някъде около Туин Пийкс.

Което едно връз друго създава убеждението: „Тъй ще е тя!”

Ето: „Позор! Десетки във Враца наблюдавали безучастно как убиват 18-годишния Тодор!” Това заглавие се повтаряше непрекъснато и навсякъде. Да, но то може да се продължи и така: „…защото ги е било страх да не го отнесат и те самите!”

И изобщо кое е първично, кое вторично – това да го кажат социалните психолози и антрополозите – но така или иначе страхът върви ръка за ръка с невижданата досега агресивност. И със съвършеното незачитане на другия! Че сме станали кибритлии, това също не е от днес, само че днес някогашното „Ще те убия бе, човек!” вече не е просто ядосано възклицание. Вече викаме: „Ей сега те убих!” – и то не е възклицание, а си е ясно намерение, което се изпълнява на секундата! И това само защото някой ти е пресякъл пътя или ти е одраскал колата… Или просто си е позволил да ти направи забележка.

Е, добре, пак ли ще се стъписаме, ако утре виковете за публичен линч престанат да бъдат изпуснати в яда думи, а се превърнат в зловещ призив, който също да бъде приведен в действие? (Почти го видяхме в Катуница.)

И изведнъж за по-малко от половин месец стана друго. Напишеш в Гугъл „Враца на бунт” и търсачката ти изсипва 237 000 резултата. „Стрелча на бунт” – получаваш 94 300 резултата. „Галиче на бунт” – 79 700 резултата.

Какво стана?

В Стрелча например хората се били вдигнали на бунт ОЩЕ преди съдът да се произнесе каквото и да било. Просто са били УБЕДЕНИ, че ще пуснат уличения в изнасилване бивш кмет! Както изобщо пущат наред според нас. И никой вече не може да ни убеди, че така повелявал законът, че съдът може би е имал всички основания да пусне онзи, в когото виждаме единствено катил, насилник, обирджия и убиец. Просто нямаме вяра ни в прокуратура, ни в съд, а защо е така… – за това друг трябва да се замисли най-сетне!

(Между другото, заради всичко, което се случи през последните няколко месеца, лично за мен рухна митът, че България е полицейска държава. Каква полицейска държава, като то няма полиция! А как да има полиция, когато Вътрешното министерство така и не случи на шеф!)

И още нещо: това вече не са бунтове срещу алчните ерепета или срещу калпавото правителство на Орешарски.

Това са бунтове в името на собствената сигурност.

Андрей Платонов в „Чевенгур” най-точно го е казал: „Два заека като видят зор – и вълк изядат!”

За мишките и чувалчетата

Има една стара приказка, която не знам защо напоследък ми се налага да си я спомням през ден. Един си вървял с чувалче в ръка и сегиз-тогиз го раздрусвал. И го среща един друг и го пита какво носи в това чувалче.

Мишки – рекъл онзи.

И защо ги раздрусваш тия мишки?

За да ги замая. Защото като се осеферят, и ми прогризват чувалчето.

Приказката наистина е стара, но вече взех да се питам: „И кое по-точно й е старото?!”

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.