2,2 милиона българи живеят под прага на бедност

Все още 30 % от всички домакинства в страната, което е над 2 200 000 души имат доходи под прага на бедност или под 296 лева. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на брифинг, на който бяха представени данни за потребителските цени и издръжката на живот в България в края на миналата година.

С общ доход на едно лице от домакинството от 296 до 561 лева са 48% от населението или над 3,5 милиона души. Домакинствата с общ доход на едно лице от 561 лева са 22% от населението или над 1,5 милиона души.

„36%-38% са нивата на социалните неравенства в България, такива данни са характерни за африканския континент. Няма друга държава в Европа, която да е толкова бедна”, допълни още Димитров.

По думите му бедността е най-големият проблем у нас, който е взаимосвързан с демографската криза. „Българинът е много беден. „Евростат” дава оценка, че 40% от българите са застрашени от социално изключване. За нас ключовото решение е доходите и данъкът върху доходите, за да се справим с бедността. Плоският данък поражда социални неравности”, коментира синдикалистът.

2242 лв. са били необходими за издръжката на 4-членно семейство през последното тримесечие на 2015 г., показват данните на КНСБ.
„560,55 лв. са необходими на едно 4-членство домакинство от две деца и двама родителите”, обясни Виолета Иванова от синдиката.

По думите ѝ изследванията на издръжката на живота показват, че се наблюдава лек спад от 0,5% на необходимите финанси за това.
За сравнение в края на юни за нормален живот на четиричленно домакинство са били необходими 2 248 лева. Или издръжката на живот на един човек от домакинството е била 561.90 лева.

„В края на годината се отчита отрицателен темп, което значи, че икономиката на страната все още не е излязла от продължителната дефлация от последните 2 години”, каза Иванова. Според нея сред основните фактори, които водят до годишен спад, са общото ценовото равнище на горивата в България, чиято цена се е понижила с 11,6.

„Намалението на цената на топлоенергията за годината е средно 15%”, каза Иванова. Изследователят коментира, че руското ембарго е потиснало динамиката на цените, както на борсите така и на селскостопанските продукти. „Съществен принос оказа и проведената рестриктивна политика на доходите. Задържане на пенсиите и заплатите на ниски нива, което не успя да стимулира вътрешното потребление”, заяви тя.

Според него тенденцията на покачване на разходването е слаба. „За нас е много важно да продължи тази тенденция още по – отчетливо и видимо с увеличението на доходите, което беше договорено и с действията на частния сектор, който през миналата година се е увеличил с 9%”, посочи още той. „Ние ще настояваме за увеличение на 10-15% на доходите в частния сектор за тази година. Това е едно прилично увеличение, което трябва да дръпне средната работна заплата”, коментира Пламен Димитров.

Коментари

Задължително поле