Бащата на прегазения 6-годишен Петьо: Не вярвам в правосъдието, но има Господ

Общинска с ново ръководство Ангел Геков става изпълнителен директор

МВФ: Намалете лошите кредити

Десет души са загинали след рухване на жилищна сграда в Кайро

Руски депутат: Русия е изпитала 200 нови типове оръжия в Сирия

Лайпциг може да забрани дизеловите автомобили

Вучич и Лавров се обединиха около църковната и военна независимост на Сърбия

Холандските депутати гласуваха за признаване на арменския геноцид

Кръвта на подрастващите подмладява мозъка

Полицията в Русе проверява сигнал за общински съветник от ГЕРБ, участвал в побой

Чешката полиция издирва българин, обрал дете

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в петък, 23 февруари 2018

Сорос плаща за ромите да останат в гетата Фондации настояват за узаконяване на къщите в махалите

Оставиха Легионера за 72 часа зад решетките

Египетски полицаи спасиха дете, падащо от третия етаж

Сивите европейски перспективи за Шенген

Натискът по българските граници ще се увеличи неимоверно, ако Гърция и Македония бъдат превърнати в „чакални“ за мигранти

Краят на Европа на свободното движение на хора вече изглежда като необратимо бъдеще, след като на срещата си в Амстердам в понеделник вътрешните министри на страните от Шенгенското споразумение затвърдиха позициите си за възстановяване на контрола по вътрешните граници на ЕС. Всяка страна по договора има право на тази мярка при извънредни обстоятелства за срок от шест месеца, с възможност да удължава този период на три пъти, в случая до 2018 г. В момента граничен контрол е въведени от Австрия, Германия, Дания, Франция, Швеция и Норвегия. Мнозина експерти изказват опасения, че при продължително възстановяване на контрола по вътрешните граници, няма гаранции, че след две години всички страни ще са готови да се върнат към изначалната ситуация, независимо от доводите им. Очевидно е, че продължаващите вече шест месеца неубедителни „общи усилия” за намиране на балансирано решение на бежанската криза, на фона на ескалиращото социално напрежение в основните страни-приематели – Германия и Скандинавските държави, вбиват остър клин в опитите за запазване на европейския проект в идеалния му вид.

Предвидените „горещи точки” за настаняване на бежанци в Италия и Гърция не успяват да удържат потоците мигранти към Западна и Северна Европа, „източният фланг” начело с Унгария и Полша продължава упорито да се противопоставя на солидарното им разпределение между всички държави-членки, кризата в Сирия не е дори на крачка по-близо до разрешаването си – перспективите пред ЕС за 2016 г. са сиви.

За активни мерки по затягане на контрола призовава активно Холандия, действащият председател на ЕС, според която основният проблем е в укрепването на външните границите на Съюза, а Австрия дори повдигна въпроса за безпрецедентното временно изключване на Гърция от Шенгенското споразумение. Подобно изказване направи и вътрешният министър на Швеция, според когото крайната мярка трябва да бъде приложена и спрямо Италия, ако продължи да не се справя с отговорностите си като външна граница на ЕС.

Очаква се следващия месец Европейската комисия да изложи предложенията си за обща стратегия, поръчана от лидерите на ЕС на срещата им на върха през есента, която най-вероятно ще препоръчва отпускане и пренасочване на допълнителни финансови и логистични средства за укрепване и запушване на „пробойните” по границите в южното направление. Ще бъдат отправени и препоръки към Атина, вероятно и Рим, за справяне с конкретни проблеми, под риска от изключване от Шенгенското споразумение.

Тук се явява рисковият фактор за България, която досега като външна граница на ЕС и де факто на Шенген насочваше основното си внимание и ресурси (държавни и частно-предприемачески) единствено към браздата с Турция. Едно потенциално изолиране на Гърция от Шенген обаче, както и явната невъзможност на Македония да овладее мигранските потоци по друг начин освен със затваряне на достъпа, ще изложи България на допълнителен натиск по цялото протежение на южната и югозападната й граница.

Несъмнено случайно съвпадение, но в седмицата в която излиза докладът на Европейската комисия за България по механизма за сътрудничество за правосъдие и вътрешен ред – символичния олтар на българското приемане в Шенгенското пространство, на визита у нас пристига министър-председателят на Унгария Виктор Орбан. Будапеща открито се застъпи на няколко пъти за бързото включването на страната ни като пълноправен член по споразумението за свободно движение на европейски граждани, несъмнено търсейки съюзник срещу различните планове на ЕК за разпределение на мигранти. А също и за да си гарантира още един стратегически „буфер” срещу бежанските вълни, които заливат гръцките брегове. От своя страна София може да вземе правилния пример за далновидна външна политика, особено в регионален аспект и да започне активно да разработва планове за общи реакции и сътрудничество, а не да разчита единствено на препоръките, подавани от Брюксел, защото оттам перспективите не са цветни.

Заплаха от юг и югозапад

Натискът по българските граници ще се увеличи неимоверно, ако Северна Гърция и Македония се превърнат в „чакални” за настаняване на мигранти, както предвиждат някои идеи, обсъждани от вътрешните министри на ЕС. От началото на годината до 25 януари над 50 000 души са пресекли морската турско-гръцка граница, половината от които вече се насочват към северозападна Европа.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете