От Брюксел и Вашингтон мотивират и подтикват различно НПО, партийки, медии и разни подривни групички и мрежички да съчиняват доноси и организират протести срещу власти и институции

Както само преди дни писахме, протестерските групички неизбежно ще нападнат словесно и мимико-пантомимично вече посочените от тях “лоши”. С очевидната надежда да стимулират западни посланици, евентуално инстанции в Брюксел и Вашингтон да им спасяват кожите и умият омазаните сурати. Започна се. Писъци вече надават мрежовите протестери, всеки момент ще изврещят разни грантаджии, непеошници и прочее дежурна по публични тупурдии гмеж.

Да, немалко от тези се тръшкат, колкото да им отсипят в копанките, но повечето имат и друг проблем. Те са хронично недоволни от живота, затова се правят на нервни и гневни. “Оставки!!”, реват за кой ли път. Не могат да живеят днес и тук, затова много често по място са другаде, а по време - в миналото или в бъдещето. “Всички да си вървят!!”, врещят истерично срещу реалността. “Днес”, доколкото е било вчерашното им “утре”, се оказва едно гнусно място с непоносими хора.

И сегашното им “утре” неизбежно ще се окаже много кофтито утрешно тяхно “днес”. Защото пак неизбежно ще бъде претоварено с психотравматични и просто силно неприятни преживявания. Няма и не може да има угода за тези, добре е да не им се уйдисва на капризите и дивотиите! Радън Кънев е щастлив, когато “... обичан човек, в ограничени среди... каза ми само “Гъз, ти си наш‘то знаме”. Отдавна не съм се чувствал толкова поласкан и окуражен...”

Същото знаме в ограничени среди иска оставките на Георги Колев и Сотир Цацаров, не го ласкаят обезкуражават го. Колко ВСС им смениха досега на такива флагмани на изгъзиците, колко главни прокурори им подбраха, колко закона от предложените от тях самите им приеха, колко министри напълно незаслужени им назначи Борисов - все им криво, все не им стига. Който не е доволен от врабче, като му сервират печен бивол, пак няма да е.

Реалността е за онези, които не се опитват да се настанят в научнофантастичен свят. Мнозина сред реалистите са просто доволни от съдбата си хора, срещат се и изживяващи се като щастливи. Сред по-горните, вечно недоволстващите, преобладават такива, които люто се борят за всичко, което накрая няма да имат. Но точно то болезнено е в центъра на вниманието им, а на което все пак имат, гледат с пълно пренебрежение.

Сега ги плаши миналото, тежи им, но именно с тези си отрицателни преживявания отпреди са задръстени днес. Човешкият организъм в много отношения е устроен сравнително просто: имаш запек - не ти се яде! Така приблизително е и с отрицателните емоции и чувства, с натрапливите мисли. Ами да се оправят протестерските групички с обстипацията си, да гълтат очистителни, техен е проблемът с ленивите им черва! Колкото и да не обръщат внимание на крайпътните дървета и бетонните стълбове, все ще ги забележат, щом се блъснат в тях.

Когато човек настъпи мотиката, най-много на втория път научава как се ползва този инструмент, освен за набиване на цицина на челото и кръвонасядане под окото. Някои обаче не схващат и от втория път, по много пъти настъпват една и съща мотика. Едни от тях са просто глупави. Имаобаче и други, за които тази практика е белег за постоянство, начин за постигане на стабилност, повод за дълбоко скрито задоволство. Щурава гора няма, има щурави хора!

Поредният брюкселски доклад е като предишните, глупаво е да се възприема като подкрепа за протестерите, въпреки че съдържа техните доноси. След като Брюксел отказва да приеме България в Шенгенската зона, при все че сме изпълнили всички изисквания, не тамошните бонзи са пример за законност. Същите измамници глухо и дори престъпно мълчат, когато всекидневно и драстично се нарушават граници в Европа - те ли ще ни учат на морал и правосъдие!

От Брюксел и Вашингтон мотивират и подтикват различно НПО, партийки, медии и разни подривни групички и мрежички да съчиняват доноси и организират протести срещу власти и институции, за да имат основания да ни мъмрят, наказват, прецакват и наставляват. Никога не са ни броили като народ и държава за равни, нямат никакво намерение да го правят, та ако ще раданчовци и ицковци да запълнят докрай ВСС, правителството, парламента и митниците.

Тези дни виден някога комсомолски активист в радиото, сега активен дойчевелевец, възкликна: “Помогнете на България! Накажете я!” Чужди люде са тези, спогодби не стават между тях и нас. Оздравителният период в България ще започне с последователното игнориране в обществото и политиката на де що се покаже на светло протестер.