Катастрофа на пътя между село Церово и Благоевград взе една жертва

Волен Сидеров: Нямаме претенции към поста енергиен министър

Антон Кутев: Тече процес по самосваляне на правителството

Радослав Янков: Не оправдах собствените си очаквания

“Ислямска държава” пое отговорност за самоубийствения атентат в Кабул

БЛС ще решава днес дали да бъде даден мандат за подписване на Националния рамков договор със НЗОК

Днес отбелязваме Тодоровден

Намалено водоподаване в Пловдив Причината е едновременна авария в половината от помпените станции

Цветан Цветанов в Брест: Цецо Луканов ще бъде кмет на всички жители на Брест

Гласуването в ООН на резолюцията за примирие в Сирия беше отложено за днес

Един човек загина, а шестима са ранени при самоубийствен атентат в Кабул

Тръмп: Действията на Русия и Иран в Сирия са срам

Kорнелия Нинова: Борисов да не се крие зад полите на Гинка и Теменужка Гинка да дойде в парламента и да обясни как стана собственик на ЧЕЗ, поиска лидерът на БСП

ЕС реже парите за земеделие и Кохезионната политика

Туск за Брекзит: Позицията на Великобритания е чиста илюзия

Експертиза установява автентичността на дяконския орар на Левски

Разпоредена е технологична експертиза на църковните одежди на Васил Левски, която да изясни дали те са автентични. Анализите ще бъдат направени заради съмнение, че изложените за поклонение златотъканни одежди на Апостола на свободата в столичния храм “Света София” може и никога да не са носени от него. Според историци не било възможно дяконският стихар и орар /б.а.пояс/ да са оцелели при пълното опожаряване на сопотския манастир “Св. Спас”, където допреди показването им в столицата, са се съхранявали в стъклена витрина. “Одеждите са се появили мистериозно в обителта в Сопот най-вероятно в средата на миналия век, а за това, че са били на Апостола, има само легенди, но не и исторически факти”, смятат изследователи.

Заради напрежението около одеждите, от Регионалния исторически музей /РИМ/ във Велико Търново обявиха, че дяконският орар на Левски от 31 г е в експозицията на музей “Възраждане и Учредително събрание” в старата столица. Църковният пояс, за който историческата наука е приела, че е бил притежаван от Апостола на свободата, е изложен в специална витрина заедно с други лични вещи на Дякона и два печата на Българския революционен комитет (БРЦК).
“Орарът е получен като дарение през 1985 г от Димитър и Веска Топлийски от София. Дълго пазената от семейството реликвата била дадена на бащата на Димитър – Атанас Топлийски от Ботевия четник Димитър Тодоров-Димитрото. През 1928 г. в София Тодоров оставил на Топлийски екземпляр от току-що излязлата си книга “Спомени на Димитър Тодоров-Димитрото, четник на Христо-Ботйовата чета”. Изаднал в нужда, поборникът поискал пари и оставил като залог “най-скъпото си, което притежава – дяконския орар на Васил Левски”. Уговорката била, като възстанови взетата сума, Димитрото да си прибере реликвата, но той така и не се върнал за нея. Историците не са наясно как орара е попаднал в Димитрото, но са приели безапелационно, че той е ползван от Васил Левски между 1858 и 1861 г”, разкриват музейни уредници.

Дяконският пояс е дълъг 4, 30 м и е широк 10, 5 см. Изтъкан е в жълто и е украсен с растителни орнаменти – букети с цветя в лилаво и зелено. Между тях има кръстове, изработени от сърма. Двата края на колана са бродирани върху тъмночервено кадифе със сърма и завършват със сърмени ресни.
“Заради съмненията около автентичността на одеждите на Апостола, изложени в столичната църква “Света София”, Регионалният исторически музей във Велико Търново започва технологично изследване на орара, който притежава. Експертизата ще бъде направена в музейната Лаборатория за консервация и реставрация под ръководството на д-р Иван Чокоев, който е един от най-добрите специалисти по стари тъкани у нас. Ще бъдат изследвани материалите, техния произход, времето и технологиите за производството им”, информираха от РИМ.
В лабораторията вече са изследвани двата печата, изработени по поръчка на Левски за БРЦК и е доказана тяхната автентичност. “Печатите, на които има обърнат наляво лъв и надписи, са дарени на музея през 2000 г. от търновеца Петър Аладжов, емигрант в Мюнхен. Десетилетия наред те са били част от личната колекция на дарителя, който ги откупил от сина на Васил Радославов, министър-председател на България – след абдикацията на княз Александър I и по врме на Първата световна война”, уточни директорът на РИМ Иван Църов.
Той допълни, че печатите, орарът и още лични вещи на Апостола са сред най-атрактивните реликви представени през последните 2 г по проект “Музей в куфар” в учебните заведения във Велико Търново. По време на уроците до тях с почит се докоснаха стотици деца и ученици в часовете по родолюбие водени от музейни специалисти.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.