Усик прережда Кобрата за титлите

Пендаровски: В обединена Европа има място за всички, включително и за Македония Изпълнихме всички необходими условия за започване на преговори, заяви президентът

Чуждите инвестиции са 603 млн. евро

Вицепремиерът Захариева пред ТАСС: Заинтересовани сме от равнопоставен и взаимноизгоден диалог с Русия

Боби Михайлов: Може би съм омръзнал на хората, не съм говорил с премиера

Ердоган: В Северна Сирия не се водят сражения

Борислав Михайлов на прощаване: Бях прекалено добър, сега ще ходя на риба "Повечето играчи от националния отбор не ги познавам като имена", призна доскорошният шеф на БФС

ЕС ще отговори на американските мита

Валентин Михов подаде оставка от БФС

Дипломати от Австрия обсъждаха сътрудничество с ръководството на ВТУ

Пускат нова банкнота от 50 лв. от 1 ноември

Влак блъсна автомобил на неохраняем прелез край Плевен

70-годишен моторист в болница, след като му отнели предимство на пътя

Троен сблъсък в Шумен

Константин Попов: Усмихнатият генерал

Днес е трудно да се пише положително за генералите, които в историята ни винаги са били олицетворение на победата, честта и достойнството. Сега имената на генералите най-често се свързват със скандали – за купуване на оръжие за милиони, което се е оказало ненужно, или заради кариерни хватки в катеренето по йерархичната стълба.

След броени дни армията ни ще има нов началник – ген.-лейтенант Константин Попов. За съжаление той идва на този пост след пореден кадрови скандал в армията. Министърът на отбраната Николай Ненчев твърдо отказа да предложи за четвърта звезда сегашния началник – вицеадмирал Румен Николов. На 9 февруари той навършва 59 г. – пределна възраст за званието си и трябва да си тръгне две години по-рано от края на мандата. Това е прецедент и сериозна намеса на политическото ръководство в армията. Още по-жалко е, че всички генерали бяха привикани в канцеларията на началника на кабинета на министъра Валерия Кардашевска, за да подпишат протокол, че са съгласни вицеадмирълът да си тръгне. Нито един от тях не е казал, че не е съгласен с политическия натиск в системата.

Едно от положителните качества на ген.-лейтенант Константин Попов е, че може и да не тръгне към теб с ляв крак, но със сигурност върху лицето му ще има усмивка. Дали е поза може да кажат най-близките му. Като български офицер усмивката му винаги става по-широка в компанията на дами.

Близките му разказват, че е израснал на пъпа на София – на столичния бул. „Витоша“. Завършва 127-о училище „Ив. Денкоглу“ и елитната 22-а гимназия до НДК. Абсолютно всички ученици от класа били приети във висши училища, но само той е избрал военната професия. През 1979 г. отива да учи във Военновъздушното училище.

Семейството му е класика – съпруга Лили, дъщерята Роза и близнаците Калоян и Веселин. Единият му дядо е роден в Истанбул, а другият – в Серес, но в началото на миналия век се преселват в София. Пред приятели разказва, че със съпругата си се е запознал през 1989 г. на сватбата на свой колега, който се женел за студентка от УНСС. Пилотът поканил на тържеството целия си випуск, а девойката – всички колежки от курса в Икономическия. И след това се нароили военно-икономически семейства.

Има един порок, който го мъчи и не може да се пребори с него. Обича да пуши, ама както си трябва. Постоянно в мислите му е как и кога да запали последната цигара.

Генералът има над 1200 часа във въздуха, повечето от които зад щурвала на боен самолет МиГ-21. Освен него е управлявал МиГ-15, МиГ-17, МиГ-29, както и чешките „Злин“ и Л-29. Лично е изпробвал възможностите на американските Ф-15 и Ф-16, на британския „Ягуар“, на шведския „Грипен“ и на „Юрофайтер“, рожба на 4 държави от Европа.

Тази пролет ще бъде едно от първите изпитания на ген.-лейтенант Попов. Той ще трябва да даде своето мнение за избор на нов изтребител за армията. Експертизата на военните ще оформи предложението, което кабинетът и парламентът ще гласуват. В момента ген. Попов е на посещение в САЩ. Твърдят, че е отишъл да види как върви офертата с „консервираните“ американски F-16.

Първият самостоятелен полет на Попов е през лятото на 1978 г. В монтанския аероклуб младежи, все бъдещи колеги на генерала, полетели с учебния „Злин 42 МУ“. Но за Константин имало проблем – не бил навършил 17 г., затова трябвало да изчака още 1 месец. Инструкторът му решил да рискува и го пуснал да лети. След това скочил и с парашут.

От втората година от службата си лейтенант Попов тренирал въздушен бой. Няколко години по-късно заминал на бойни стрелби в района на Астрахан, СССР. С истински ракети трябвало да свалят безпилотен самолет ЛА-17.

До завръщането си в София Попов успял да изкара и два мандата на командни длъжности в натовски щабове – в Бидгошч, Полша и в Измир, Турция. Два пъти е командвал най-голямата ни военновъздушна база „Граф Игнатиево“ – преди и след като завършва генералщабен колеж в Алабама, САЩ (1999-2002 г.).

Предпочетен пред мастити натовци

Попов благодари на съдбата, че Измир го среща с US генерала Лий Макфан. С негова помощ затвърдил убеждението си, че авиацията не е елементарно средство за унищожение, а цивилизационен избор при евентуално използване на въоръжените сили. Макфан не се поколебал да назначи младия бригаден генерал за командир на тим Б (лично той водел първия тим А) в управлението на т.нар. военновъздушен компонент на Силите за отговор на пакта. Предпочел българина пред мастити генерали от държави ветерани в алианса. И бил страшно доволен, че не се излъгал в преценката си.

ЗА НЕГО

Да продължи политиката на ВВС

Очаквам ген.-лейтенант Константин Попов да продължи политиката на Щаба на отбраната на ВВС и на ръководството на МО за развитие на модерни и боеспособни Военновъздушни сили. Искам да отправя моят поздрав и към всички, които служат във ВВС – това са хората, които успяха да изпълнят всички задачи, поставени ни от висшето военно и политическо ръководство. Това са хората, които бяха в кабините и летяха в трудни условия с удължен ресурс на бойната техника. Хората, които не допуснаха да спрат да се въртят радарите и денонощно да имаме картина от въздушната обстановка.

Ген.-майор Румен Радев, командир на ВВС

Един от стълбовете на армията

Новият екип, който пое военното ръководство на Българската армия през 2014 г., се изправи пред сериозни предизвикателства и затруднения. Един от неговите стълбове е зам.-началникът на отбраната ген.-лейтенант Константин Попов. Вие, г-н ген.-лейтенант, в това нелеко за България и за ВВС време се справяте по достоен начин и аз Ви благодаря от все сърце.

Росен Плевнелиев, президент на България

Добре ориентиран в политиката

Изключително добре подготвен генерал. Отличен пилот. Най-важното е, че е много добре ориентиран в политическата обстановка. Нещо, което не може да се каже за всички генерали.

Валентин Радев, депутат (ГЕРБ) и член на комисията по отбрана

Интелигентен и ерудит

Познавам ген.-лейтенант Попов още от 1994 г. Беше ми командир на ескадрила в „Граф Игнатиево”, после стана най-младият командир на база. Не ми е бил личен инструктор, но съм летял с него. Той е много добър пилот, но не е редно да му давам оценка, защото има по-голям опит от мен и е на по-високо ниво в йерархията. Винаги ми е било приятно да говоря с него, защото той е интелигентна личност и с широка обща култура, особено за исторически теми.

Майор Павел Джуров, началник „Полети и обективен контрол” в авиобаза „Граф Игнатиево“

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.