Стоян Стоянов рисува комикси, преоблича се като четник, колекционира марки, значки, камъни и стари вестници

Директорът на ЦДГ „Пролет” в Русе се дегизира като четник и обожава да рисува комикси. Стоян Стоянов облича униформата и запасва сабята на всеки национален празник с колегите си от регионален клуб „Традиция”. Слабостта му към списанията с нарисувани истории пък ражда първия музей на комикса в България. 41-годишният му основател е единственият мъж начело на забавачница в крайдунавския град.

„Има само още един колега директор на ЦДГ „Детелина” в Казанлък, но тя е ведомствена към Министерството на отбраната, все си обещавам да се свържем и да обменим опит”, обяснява Стоян Стоянов. От 8 г. той разбива представата за женско царство в занаята, като се оправя с 220 деца и близо 40 колежки в градината. Шефът й не гледа на стола си като професия и смята, че жените около него не му завиждат.

„От университета общувам с тях. никак не е случайно, че доста мъже учат предучилищна и начална педагогика, децата приемат много добре учителите”, смята педагогът. Неговата формула е да намери златната среда в общуването и всеки да изразява мнението си. Стратегията му обединява педагозите в забавачницата с вътрешна научна конференция, в която вече участват и техни колеги от града. Покрай увлечението си към комиксите преди 2 г. Стоян Стоянов ги убеждава да обсъдят темата за „Комиксът в детската градина”. Грижите за децата му позволяват да използва и хобито си. „Съвременните деца отварят книга все по-малко, а комиксът спасява четенето”, не споделя Стоян Стоянов. Рисуваните истории го завладяват като поглед към света и неустоима страст още в първи клас, когато разгръща списанията „Дъга”, „Пиф” и „Чуден свят”. Тогава малчуганът вижда за първи път битката на хан Крум при Върбишкия проход и бой с мечка на хан Тервел. „Грабна ме разказаната история в картинки и ме провокира да я прочета”, мотивира увлечението си Стоян Стоянов.

Идеята да основе първия в България музей на комикса се върти в главата му, докато учи в Педагогическия факултет на Русенския университет. Дипломната му работа е за спецификата на комиксното изкуство за деца и юноши. На защитата й му хрумва да създаде постоянна експозиция. За 100-годишната на Русенския исторически музей Стоян Стоянов прави специална поредица „Ретро-комикс”. Успява да убеди Регионалната библиотека „Любен Каравелов” да отвори врати за комикс-музей и дарява от личния си архив с над 12 000 заглавия като частна колекция в публична полза. Останалите броеве пази вкъщи.

Покрай музея Стоян Стоянов увлича малчуганите да нарисуват 240-метров комикс „Русе - град на свободния дух” върху рула от тапети. Във второто вече национално издание на конкурса възпитаниците от детски градини и училища ще атакуват рекордите на Гинес за най-дълъг комикс в света. Засега води нарисуваният над 1 км от професионални художници на ограда в Америка. Хлапетата вече работят по предварително зададени теми. Комиксът ще се издаде и в албум. „За мен е кауза да възродя българския комикс и Русе да стане национален център на това изкуство”, категоричен е Стоянов. Той подготвя и проект „Комикс без граници” като еквивалент на международния комикс-конкурс.

Педагогът се изкушава и да рисува, като отделя по 4 часа преди и след работа на любимото си изкуство. „Напоследък се улавям, че имам ли свободно време, сядам да правя комикси”, разкрива ценителят. Той си е разработил собствен ръкописен шрифт за рисунките. Поддържа притурките на регионален седмичник с образци на комикс-арт и поредицата си за Яко разбойника и неговата шайка. Отпечатаните му карикатури на покойния президент Желю Желев и политици от началото на прехода ще оживеят в комикс-стил в следваща притурка. Стоян Стоянов работи и върху проект за комикс по филма „Козият рог”, фотокомикс по стари снимки и поредица комикси за историята на Русе.

Ако не рисува, той проучва живота на Васил Левски. Изследователят подготвя книга за 180-годишнината на Апостола. Негов съмишленик пък ще направи комикс за Дякона в японския стил манга. Енциклопедистът обожава историята, която го отвежда още като студент в регионалния клуб „Традиция”. Неговият интерес към различни сфери на науката му помага да преоткрие и самобитната българщина, която, признава, липсва на днешните деца. Мъжете в клуба сами си изработват четническите и опълченските униформи от Първата световна война или пък по турски, гръцки и румънски образци. „Проучваме ги детайлно, за да са автентични”, обяснява ентусиастът. С колегите му издирват запазени одежди и стари снимки, по които се шият точни реплики с пари от членски внос.

Пушките и сабите са реставрирани уникати. За големи възстановки родолюбците ползват реквизит от киноцентъра в Бояна. Някои членове в клуба са колекционери. При стрелба се използват само халосни патрони. Боеприпасите се раздават точно на всеки участник след специален инструктаж. Сценариите се съобразяват с историческите събития. „Не правим възстановки, за да ни снимат за кино, а да покажем каква е била автентичната атмосфера”, разкрива русенецът.

Русенският клуб „Традиция” обединява 18 членове, които участват около 20 пъти във възстановки на различни събития през годината. Шипченската епопея е най-голямата и събира над 300 души от всички клубове в страната. Играят в сцени от Априлското въстание, битките за Плевен и Тутракан. Като член на европейските военнопатриотични исторически групи „Традиция” участва в пресъздаването на битката при Аустерлиц, в ретросъбития в Русия и Румъния.

Всяка година от февруари до април в русенските забавачници и училища се провеждат уроци по родолюбие. „Искаме да възпитаме децата да станат човеци - казва Стоян Стоянов. Малчуганите се докосват до оръжието и униформите, гледат заснети възстановки. Любопитството в очите им и патриотичното възпитание са най-голямата награда за мъжете от „Традиция”. „В четническата униформа се чувствам като възрожденски будител”, не крие дегизираният директор. За възстановките си пуска периодично брада и мустаци. На Шипка дори се появява като башибозук със специално ушити дрехи.

Не приема понятието „по българин” и имитацията на родолюбие. „Уважавам българските традиции и ценности, така тежа на мястото си”, обяснява патриотът. Още не му се е случвало да остане цял ден в униформата заради кауза или идея. Бащата на комикс-музея е и колекционер на филателни марки, има 20 класьора. Притежава близо 250 значки от туристически обекти и още толкова магнити за хладилник от цял свят. Отделно има голяма колекция с над 300 камъни от всяко кътче на България. Разностранното му хоби включва и сувенирни самиздатски вестници по случай исторически събития.