Валери Жаблянов: Мотивите за исканата оставка са образец за политически произвол и фактологическо слабоумие

Доналд Тръмп с мярка срещу модифицираните пушки

ГЕРБ посочи 3 аргумента за оставката на Жаблянов

ДПС не участва в дебатите за исканата оставка на Жаблянов

Петър Москов: Натискът на здравния министър върху другите структури от системата не може да се счита за проблем

България ще бъде домакин на съвместен бизнес форум с организацията за външна търговия на Япония

КЗП съди девет фирми за бързи кредити

Социалните ще търсят други роднини или приемно семейство на близнаците от Пловдив

Председателят на Държавната комисия по стокови борси и тържища: Не очаквам цените да се повишат спекулативно около Великден

Сергей Игнатов избран за ректор на частен университет във Вилнюс

ТИР се запали на магистрала “Тракия” Няма информация за пострадали хора

3,5 години затвор за рапър от остров Майорка, възхвалявал тероризма

3-годишните близнаци, чиято майка беше арестувана, остават под лекарско наблюдение

Северна Корея е отменила в последния момент уговорена среща с Майк Пенс

Претърсват имота на мъжа, който стреля по полицаи в село Орешник

Единственият мъж – директор на забавачница

Стоян Стоянов рисува комикси, преоблича се като четник, колекционира марки, значки, камъни и стари вестници

Директорът на ЦДГ „Пролет” в Русе се дегизира като четник и обожава да рисува комикси. Стоян Стоянов облича униформата и запасва сабята на всеки национален празник с колегите си от регионален клуб „Традиция”. Слабостта му към списанията с нарисувани истории пък ражда първия музей на комикса в България. 41-годишният му основател е единственият мъж начело на забавачница в крайдунавския град.

„Има само още един колега директор на ЦДГ „Детелина” в Казанлък, но тя е ведомствена към Министерството на отбраната, все си обещавам да се свържем и да обменим опит”, обяснява Стоян Стоянов. От 8 г. той разбива представата за женско царство в занаята, като се оправя с 220 деца и близо 40 колежки в градината. Шефът й не гледа на стола си като професия и смята, че жените около него не му завиждат.

„От университета общувам с тях. никак не е случайно, че доста мъже учат предучилищна и начална педагогика, децата приемат много добре учителите”, смята педагогът. Неговата формула е да намери златната среда в общуването и всеки да изразява мнението си. Стратегията му обединява педагозите в забавачницата с вътрешна научна конференция, в която вече участват и техни колеги от града. Покрай увлечението си към комиксите преди 2 г. Стоян Стоянов ги убеждава да обсъдят темата за „Комиксът в детската градина”. Грижите за децата му позволяват да използва и хобито си. „Съвременните деца отварят книга все по-малко, а комиксът спасява четенето”, не споделя Стоян Стоянов. Рисуваните истории го завладяват като поглед към света и неустоима страст още в първи клас, когато разгръща списанията „Дъга”, „Пиф” и „Чуден свят”. Тогава малчуганът вижда за първи път битката на хан Крум при Върбишкия проход и бой с мечка на хан Тервел. „Грабна ме разказаната история в картинки и ме провокира да я прочета”, мотивира увлечението си Стоян Стоянов.

Идеята да основе първия в България музей на комикса се върти в главата му, докато учи в Педагогическия факултет на Русенския университет. Дипломната му работа е за спецификата на комиксното изкуство за деца и юноши. На защитата й му хрумва да създаде постоянна експозиция. За 100-годишната на Русенския исторически музей Стоян Стоянов прави специална поредица „Ретро-комикс”. Успява да убеди Регионалната библиотека „Любен Каравелов” да отвори врати за комикс-музей и дарява от личния си архив с над 12 000 заглавия като частна колекция в публична полза. Останалите броеве пази вкъщи.

Покрай музея Стоян Стоянов увлича малчуганите да нарисуват 240-метров комикс „Русе – град на свободния дух” върху рула от тапети. Във второто вече национално издание на конкурса възпитаниците от детски градини и училища ще атакуват рекордите на Гинес за най-дълъг комикс в света. Засега води нарисуваният над 1 км от професионални художници на ограда в Америка. Хлапетата вече работят по предварително зададени теми. Комиксът ще се издаде и в албум. „За мен е кауза да възродя българския комикс и Русе да стане национален център на това изкуство”, категоричен е Стоянов. Той подготвя и проект „Комикс без граници” като еквивалент на международния комикс-конкурс.

Педагогът се изкушава и да рисува, като отделя по 4 часа преди и след работа на любимото си изкуство. „Напоследък се улавям, че имам ли свободно време, сядам да правя комикси”, разкрива ценителят. Той си е разработил собствен ръкописен шрифт за рисунките. Поддържа притурките на регионален седмичник с образци на комикс-арт и поредицата си за Яко разбойника и неговата шайка. Отпечатаните му карикатури на покойния президент Желю Желев и политици от началото на прехода ще оживеят в комикс-стил в следваща притурка. Стоян Стоянов работи и върху проект за комикс по филма „Козият рог”, фотокомикс по стари снимки и поредица комикси за историята на Русе.

Ако не рисува, той проучва живота на Васил Левски. Изследователят подготвя книга за 180-годишнината на Апостола. Негов съмишленик пък ще направи комикс за Дякона в японския стил манга. Енциклопедистът обожава историята, която го отвежда още като студент в регионалния клуб „Традиция”. Неговият интерес към различни сфери на науката му помага да преоткрие и самобитната българщина, която, признава, липсва на днешните деца. Мъжете в клуба сами си изработват четническите и опълченските униформи от Първата световна война или пък по турски, гръцки и румънски образци. „Проучваме ги детайлно, за да са автентични”, обяснява ентусиастът. С колегите му издирват запазени одежди и стари снимки, по които се шият точни реплики с пари от членски внос.

Пушките и сабите са реставрирани уникати. За големи възстановки родолюбците ползват реквизит от киноцентъра в Бояна. Някои членове в клуба са колекционери. При стрелба се използват само халосни патрони. Боеприпасите се раздават точно на всеки участник след специален инструктаж. Сценариите се съобразяват с историческите събития. „Не правим възстановки, за да ни снимат за кино, а да покажем каква е била автентичната атмосфера”, разкрива русенецът.

Русенският клуб „Традиция” обединява 18 членове, които участват около 20 пъти във възстановки на различни събития през годината. Шипченската епопея е най-голямата и събира над 300 души от всички клубове в страната. Играят в сцени от Априлското въстание, битките за Плевен и Тутракан. Като член на европейските военнопатриотични исторически групи „Традиция” участва в пресъздаването на битката при Аустерлиц, в ретросъбития в Русия и Румъния.

Всяка година от февруари до април в русенските забавачници и училища се провеждат уроци по родолюбие. „Искаме да възпитаме децата да станат човеци – казва Стоян Стоянов. Малчуганите се докосват до оръжието и униформите, гледат заснети възстановки. Любопитството в очите им и патриотичното възпитание са най-голямата награда за мъжете от „Традиция”. „В четническата униформа се чувствам като възрожденски будител”, не крие дегизираният директор. За възстановките си пуска периодично брада и мустаци. На Шипка дори се появява като башибозук със специално ушити дрехи.

Не приема понятието „по българин” и имитацията на родолюбие. „Уважавам българските традиции и ценности, така тежа на мястото си”, обяснява патриотът. Още не му се е случвало да остане цял ден в униформата заради кауза или идея. Бащата на комикс-музея е и колекционер на филателни марки, има 20 класьора. Притежава близо 250 значки от туристически обекти и още толкова магнити за хладилник от цял свят. Отделно има голяма колекция с над 300 камъни от всяко кътче на България. Разностранното му хоби включва и сувенирни самиздатски вестници по случай исторически събития.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете