Мъж открадна две туби антифриз от бензиностанция

Серхат Теоман има сериозна връзка с колежка

21 ранени, след като автобус се вряза в спирка в Германия

Вучич попитал руския посланик защо техен полковник дава пари на сръбски офицери

Шофьор с „Волга“ кара в насрещното на магистрала „Тракия“

Опасен въздух в Австралия заради дима от пожарите

Дъждовно и студено време ни очаква днес

Мачовете и спортът по телевизията днес, петък, 22 ноември 2019

Дневен хороскоп на Алена за петък, 22.11.2019

На 22 ноември 2019 да почерпят

Защо говорим и ходим насън

Нетаняху отрече обвиненията в корупция Израелският премиер заяви, че делото срещу него е равносилно на преврат

Търговската война на САЩ с Китай е пред въоръжен конфликт Това смята бившият държавен секретар Хенри Кисинджър

Сърбия и Русия в шпионска афера (обзор) Представител на Белград замеси и България

Новата звезда на българския спорт Александър Везенков: Успееш ли в „Барса“, ще успееш навсякъде

Само на 20 години Александър Везенков-младши вече е сред първите лица на родния спорт. Като начало през 2015-а стана №1 в първенството на Гърция, където баскетболът е част от живота на елините. Нещо като узото или маслините. Направи го с впечатляваща лекота. И без да се съобразява с огромните традиции и с куп звезди край Акропола.
Сега играе на най-високия етаж – в „Барселона“, където се бори като лъв за всяка минута на терена с екипа на европейския гранд. Срещнахме се в каталунската столица, където Саша, както го наричат приятелите му, ни спечели и с друго. Показа се като родолюбец докрай, въпреки че почти не е живял у нас.

– Живяхте и играхте в прекрасен град край морето – Солун. Сега сте в Барселона. Да очакваме по-нататък Маями, Ню Йорк или Лос Анджелис?
– Солун е много хубав град, който ми е в сърцето. Прекарах петте най-хубави години. Барселона е един още по-красив. Виждате – през януари е 25 градуса и е слънчево. Направо ти е кеф да излезеш и да се разходиш край морето. А въпросът ви? НБА е колкото стара, толкова и далечна мечта. И ако се сбъдне, в който и град да е, ще е много хубаво.

– Как се промени животът ви?
– В баскетболен план – доста. От един отбор, в който играеш 35 минути, идваш в тим, в който си търсиш ролята и е по-трудно. Това ти влияе и извън баскетбола. С всичко се адаптирах по-бавно. Първият месец беше изключително тежък, но с всеки изминал ден се чувствам по-добре и по-добре. Съотборниците ми се възхищават, че научавам бързо испански. Даже се опитвам да говоря – с грешки, без грешки, както мога.

– В Солун публиката е бомбастична, а в „Палау Блаургана“ – като на театър.
– Всеки знае за феновете на „Арис“ – те са номер едно в Европа. А в Испания биеш, паднеш, феновете винаги се радват на играта. Не е като в Гърция.

– Имате ли вече любими места? Къде живеете?
– Нямам време да се разходя из града. Със съотборниците идваме до яхтите и заведенията на „Порто Олимпико“ да пием кафе и малко по центъра, но нямаме много време за личен живот. За момента залата ми е любимото място. Живея в апартамент близо до стадион „Камп ноу“, на пет минути пеша е и така ми е по-лесно, защото оставам в залата много часове и се прибирам пеша.

– И Христо Стоичков е започнал в този район, в хотел „Принцеса София“, също на пет минути от „Камп ноу“.
– Дано да е много добър знак. Аз разчитам и на помощ от семейството ми. Майка ми, баща ми, сестра ми много често са тук. Лъчо Танев много ми помогна, включително за трансфера. И Илиян Пенев също, благодарение на неговите три ресторанта се храня „по рецепта“.

– Като българин започнаха ли да ви застигат сравненията със Стоичков?
– Няма как да се случи. Христо Стоичков е легенда не само в световния футбол, а в световния спорт. Никой не може да се сравни с него. Тук, като чуят, че си българин, първото нещо, което им идва в главата, е Стоичков. Или Ристо, както го наричат повечето хора. Знам, че очакванията към мен са големи. Но спортовете са различни. В града футболът е над всичко.

– В Испания, а и в Гърция фиестата е на голяма почит. Като млад човек изкушавате ли се от нощния живот?
– Не съм фен на излизането, седя в залата по 6-7 часа на ден, после си отивам вкъщи да почина, защото няма да съм пълноценен на следващата тренировка. Първата ми задача е да изградя име тук.

– Вие сте отбор, съставен от играчи от 11 националности. На какъв език се говори?
– Започвам от английски, испански и малко гръцки, защото в тима е Стратос Перпероглу. Накрая баскетболният език е този, който ни обединява.

– С „Арис“ направихте бум, като само на 20 години станахте най-полезен играч на първенството. В Испания възможно ли е същото?
– В „Арис“ започнах по същия начин като тук – да се боря за място в отбора, станах титуляр и благодарение на моите съотборници и моите треньори станах най-полезен и първи реализатор. В Барселона е друго ниво, други обороти, но това ми е мечтата – да се боря за моята роля, после за титулярно място. Всяко нещо с времето си.

– Майкъл Джордан е идол едва ли не на всеки баскетболист. Така ли е при вас?
– Майкъл Джордан е най-великият баскетболист за всички времена, но за мен идол е Дирк Новицки. Винаги съм искал да бъда като него. Той играе на моята позиция и се уча от него, гледам всеки видеоклип с него.

– Познавате ли се лично с легендарния Никос Галис?
– Имах честта да се запозная с него, даже два-три пъти си говорихме. Той е изключително скромен човек, не споделя много неща, но с мен го направи. Каза ми, че трябва да се тренира много. Просто не иска да се показва пред медиите, пред хората. Вече ходи на мачове на „Арис“ и това е много положително, защото трябва легендите на отбора да са до него и мисля, че всичко е перфектно.

– Първите уроци в баскетбола от баща ви Сашо Везенков ли взехте?
– Да, още на три години ходех в залата. С топка стрелях по коша, после ходехме на площадките в Кипър, където съм роден, по-късно в Солун.

– Кога решихте да ставате голям играч?
– Когато бях на 15 г., мислех, че го правя само за хоби. Тренирах по веднъж на ден, не полагах максимални усилия, но след две-три успешни години при подрастващите и след няколко титли това ми стана амбиция, начин на живот. Станах професионалист и оттогава всеки ден е едно и също.

– Ще изплува ли българският баскетбол от водата?
– Трябват коренни промени, за да се върнем на европейската сцена. Виждате Исландия с 300 хиляди жители как е на европейско и по футбол, и по баскетбол. Значи явно може, но ние нещо не правим правилно. Всеки трябва да види какво греши и да може да стане нещо както в българския баскетбол, така и в останалите спортове.

– В най-смелите ви мечти виждате ли се като лидер, който да поведе по нов курс националния отбор?
– Не зависи само от един човек. Трябват много организационни неща, а след това и баскетболно виждане. Надявам се след няколко години пак да сме на европейската сцена, но засега е много тъжно. Не виждам как може да стане в момента.

– Защото отидохте през лятото в САЩ на специална програма?
– Бях в IMG Academy във Флорида. Това е база не само за баскетбол, но и за американски футбол, за тенис, за сокър. Първата седмица имах по четири тренировки на ден. Това беше първата стъпка да ме научи как да работя повече за моето тяло.

– Не беше ли по-лесно, ако бяхте останали в Гърция – „Олимпиакос“ и „Панатинайкос“ имаха интерес към вас?
– По-трудния път избрах, но върна ли времето назад, мисля, че направих правилния избор. „Барселона“ е най-голямата организация в Европа. Ако се наложиш тук, после си по-готов за НБА и въобще за навсякъде.

– Записахте вече две победи над „Реал“…
– В Испания този мач е нещо повече от дерби. Направо война. Но сякаш най-малко за нас спортистите. „Ел Класико“ повече влудява феновете, служителите в клуба и най-вече шефовете.

– Защо не се изкушихте да играете за Гърция, където сте израснали?
– Моите родители са българи и още на 16 години направих своя избор. Мисля, че беше правилно. Баща ми е играл дълги години за националния отбор, майка ми е от България. Надявам се и аз да оставя следа с изявите си за моята страна.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.