Шофьор с 1,6 промила алкохол в кръвта помете спирка в София

Разкриха частни охранители без лиценз в Свищов Нелегалните гардове са пазили два обекта

Задържаха агресивен лекар в нетрезво състояние по време на дежурство в София

Български превозвачи се притесняват, че гръцките фермери пак готвят гранични блокади

Обраха шофьор на катастрофирал румънски микробус

Делян Добрев пита Елена Йончева дали тя работи за чуждо разузнаване

Двама непълнолетни потрошили 12 автомобила в Пловдив

Гневен мъж наряза гумите на лека кола за отмъщение

Куче водач е било отровено пред блок в София

Фандъкова и Ангелкова посрещнаха първия полет Баку-София

Училищен автобус се блъсна в къща в Германия

13 братя и сестри са били държани оковани от родителите си в Калифорния

Михаела Маринова: Не се влюбвам лесно Ако нямах музикален талант, щях да съм хирург, убедена е тийнсензацията

АПИ: Над 1100 машини обработват пътните настилки в страната, всички републикански пътища са проходими

Венцислав Грозев, БЛС: Областните болници ще последват съдбата на общинските, ако не се вземат спешни мерки в здравеопазването

Новата звезда на българския спорт Александър Везенков: Успееш ли в „Барса“, ще успееш навсякъде

Само на 20 години Александър Везенков-младши вече е сред първите лица на родния спорт. Като начало през 2015-а стана №1 в първенството на Гърция, където баскетболът е част от живота на елините. Нещо като узото или маслините. Направи го с впечатляваща лекота. И без да се съобразява с огромните традиции и с куп звезди край Акропола.
Сега играе на най-високия етаж – в „Барселона“, където се бори като лъв за всяка минута на терена с екипа на европейския гранд. Срещнахме се в каталунската столица, където Саша, както го наричат приятелите му, ни спечели и с друго. Показа се като родолюбец докрай, въпреки че почти не е живял у нас.

– Живяхте и играхте в прекрасен град край морето – Солун. Сега сте в Барселона. Да очакваме по-нататък Маями, Ню Йорк или Лос Анджелис?
– Солун е много хубав град, който ми е в сърцето. Прекарах петте най-хубави години. Барселона е един още по-красив. Виждате – през януари е 25 градуса и е слънчево. Направо ти е кеф да излезеш и да се разходиш край морето. А въпросът ви? НБА е колкото стара, толкова и далечна мечта. И ако се сбъдне, в който и град да е, ще е много хубаво.

– Как се промени животът ви?
– В баскетболен план – доста. От един отбор, в който играеш 35 минути, идваш в тим, в който си търсиш ролята и е по-трудно. Това ти влияе и извън баскетбола. С всичко се адаптирах по-бавно. Първият месец беше изключително тежък, но с всеки изминал ден се чувствам по-добре и по-добре. Съотборниците ми се възхищават, че научавам бързо испански. Даже се опитвам да говоря – с грешки, без грешки, както мога.

– В Солун публиката е бомбастична, а в „Палау Блаургана“ – като на театър.
– Всеки знае за феновете на „Арис“ – те са номер едно в Европа. А в Испания биеш, паднеш, феновете винаги се радват на играта. Не е като в Гърция.

– Имате ли вече любими места? Къде живеете?
– Нямам време да се разходя из града. Със съотборниците идваме до яхтите и заведенията на „Порто Олимпико“ да пием кафе и малко по центъра, но нямаме много време за личен живот. За момента залата ми е любимото място. Живея в апартамент близо до стадион „Камп ноу“, на пет минути пеша е и така ми е по-лесно, защото оставам в залата много часове и се прибирам пеша.

– И Христо Стоичков е започнал в този район, в хотел „Принцеса София“, също на пет минути от „Камп ноу“.
– Дано да е много добър знак. Аз разчитам и на помощ от семейството ми. Майка ми, баща ми, сестра ми много често са тук. Лъчо Танев много ми помогна, включително за трансфера. И Илиян Пенев също, благодарение на неговите три ресторанта се храня „по рецепта“.

– Като българин започнаха ли да ви застигат сравненията със Стоичков?
– Няма как да се случи. Христо Стоичков е легенда не само в световния футбол, а в световния спорт. Никой не може да се сравни с него. Тук, като чуят, че си българин, първото нещо, което им идва в главата, е Стоичков. Или Ристо, както го наричат повечето хора. Знам, че очакванията към мен са големи. Но спортовете са различни. В града футболът е над всичко.

– В Испания, а и в Гърция фиестата е на голяма почит. Като млад човек изкушавате ли се от нощния живот?
– Не съм фен на излизането, седя в залата по 6-7 часа на ден, после си отивам вкъщи да почина, защото няма да съм пълноценен на следващата тренировка. Първата ми задача е да изградя име тук.

– Вие сте отбор, съставен от играчи от 11 националности. На какъв език се говори?
– Започвам от английски, испански и малко гръцки, защото в тима е Стратос Перпероглу. Накрая баскетболният език е този, който ни обединява.

– С „Арис“ направихте бум, като само на 20 години станахте най-полезен играч на първенството. В Испания възможно ли е същото?
– В „Арис“ започнах по същия начин като тук – да се боря за място в отбора, станах титуляр и благодарение на моите съотборници и моите треньори станах най-полезен и първи реализатор. В Барселона е друго ниво, други обороти, но това ми е мечтата – да се боря за моята роля, после за титулярно място. Всяко нещо с времето си.

– Майкъл Джордан е идол едва ли не на всеки баскетболист. Така ли е при вас?
– Майкъл Джордан е най-великият баскетболист за всички времена, но за мен идол е Дирк Новицки. Винаги съм искал да бъда като него. Той играе на моята позиция и се уча от него, гледам всеки видеоклип с него.

– Познавате ли се лично с легендарния Никос Галис?
– Имах честта да се запозная с него, даже два-три пъти си говорихме. Той е изключително скромен човек, не споделя много неща, но с мен го направи. Каза ми, че трябва да се тренира много. Просто не иска да се показва пред медиите, пред хората. Вече ходи на мачове на „Арис“ и това е много положително, защото трябва легендите на отбора да са до него и мисля, че всичко е перфектно.

– Първите уроци в баскетбола от баща ви Сашо Везенков ли взехте?
– Да, още на три години ходех в залата. С топка стрелях по коша, после ходехме на площадките в Кипър, където съм роден, по-късно в Солун.

– Кога решихте да ставате голям играч?
– Когато бях на 15 г., мислех, че го правя само за хоби. Тренирах по веднъж на ден, не полагах максимални усилия, но след две-три успешни години при подрастващите и след няколко титли това ми стана амбиция, начин на живот. Станах професионалист и оттогава всеки ден е едно и също.

– Ще изплува ли българският баскетбол от водата?
– Трябват коренни промени, за да се върнем на европейската сцена. Виждате Исландия с 300 хиляди жители как е на европейско и по футбол, и по баскетбол. Значи явно може, но ние нещо не правим правилно. Всеки трябва да види какво греши и да може да стане нещо както в българския баскетбол, така и в останалите спортове.

– В най-смелите ви мечти виждате ли се като лидер, който да поведе по нов курс националния отбор?
– Не зависи само от един човек. Трябват много организационни неща, а след това и баскетболно виждане. Надявам се след няколко години пак да сме на европейската сцена, но засега е много тъжно. Не виждам как може да стане в момента.

– Защото отидохте през лятото в САЩ на специална програма?
– Бях в IMG Academy във Флорида. Това е база не само за баскетбол, но и за американски футбол, за тенис, за сокър. Първата седмица имах по четири тренировки на ден. Това беше първата стъпка да ме научи как да работя повече за моето тяло.

– Не беше ли по-лесно, ако бяхте останали в Гърция – „Олимпиакос“ и „Панатинайкос“ имаха интерес към вас?
– По-трудния път избрах, но върна ли времето назад, мисля, че направих правилния избор. „Барселона“ е най-голямата организация в Европа. Ако се наложиш тук, после си по-готов за НБА и въобще за навсякъде.

– Записахте вече две победи над „Реал“…
– В Испания този мач е нещо повече от дерби. Направо война. Но сякаш най-малко за нас спортистите. „Ел Класико“ повече влудява феновете, служителите в клуба и най-вече шефовете.

– Защо не се изкушихте да играете за Гърция, където сте израснали?
– Моите родители са българи и още на 16 години направих своя избор. Мисля, че беше правилно. Баща ми е играл дълги години за националния отбор, майка ми е от България. Надявам се и аз да оставя следа с изявите си за моята страна.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.