Всяка партия се бори за историята, за да контролира бъдещето

Темата за Държавна сигурност е част от чалгата на прехода, заяви преди три години служебният премиер Марин Райков. Ако приемем метафората му, подобно на музикалния стил, който избухна в началото на прехода, “чалгата ДС” не само че не залязва с отдалечаването от падането на БКП от власт през 1989-а, но е жива, рита и продължава да предизвиква обществени бури. Миналата седмица депутати от БСП внесоха законопроект, с който да се спре разкриването на досиетата на служителите и доносниците на Държавна сигурност и Военното разузнаване чрез закриване на Комисията по досиетата. На нейно място трябвало да се създаде институт за национална памет, който да се ръководи от председател, избран от парламента по предложение на правителството, за срок от 5 години. Атанас Мерджанов (БСП) смята, че мнозинството непрекъснато разширява кръга на проверяваните, което говорело за лустрационен хъс на управляващите. Законопроектът на БСП предвижда още да се заличи съществуването на т.нар. картонче и то да не може да бъде доказателство за принадлежност към бившата ДС. Голяма част от хората с картонче дори не подозираха за него, коментира Таско Ерменков от левицата. Специалистите да се занимават с историята, а не политиците да я пишат, каза още той. Според Ерменков толкова се е разширил кръгът от хората, които подлежат на проверка, че е достигнал абсурдни размери, и той не би се изненадал, ако се иска като документ за сключване на граждански брак.

Самият Ерменков е бивш щатен служител на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА в периода 1984-1992 г. От 1987-а е на задгранична мисия с дипломатически пост секретар, отговарящ за сътрудничеството и кооперирането в генералното консулство на НРБ в Западен Берлин. Капитан Ерменков, или оперативен работник Радулов, става известен най-вече със скандала, който заформя заедно със съпругата си в желанието си да купи служебния си 11-годишен “Фолксфаген Голф”, преди да се прибере в България, въпреки нарежданията на началника си колата да бъде продадена. Въпреки че е в очевиден конфликт на интереси, като един от вносителите на закона за закриване на комисията за досиетата Ерменков не е подал декларация за това, както се изисква от закона.

Според Петър Славов (РБ, Мартин Димитров (РБ) и Методи Андреев (ГЕРБ) БСП иска да парира тяхно предложение за законови промени, с които получилите необезпечени кредити от КТБ, както и онези, които са направили цесии и прихващания, да бъдат проверени за принадлежност към бившата Държавна сигурност. “Прави се опит да се заметат следите, а БСП винаги иска да го направи най-мащабно, като отмени целия закон”, твърди Мартин Димитров.

Странно за партия, член на Партията на европейските социалисти, БСП продължава да реагира остро на всеки 1 февруари, на който се честват жертвите на комунистическия режим и Народния съд. “Историята не трябва да бъде забравяна, но ние не можем да живеем само с история. Опитите днешните проблеми да България да бъдат обяснявани само с това, което е станало или не е станало в предишните десетилетия, звучат като самооправдание”, каза вчера от парламентарната трибуна депутатът от БСП и зам.-председател на парламента Янаки Стоилов. Според него, да, имало е жертви, но не всички жертви са невинни. И призова отбелязването на подобни дати да не става повод за разделение в обществото.

Преди него Димитър Шишков от Реформаторския блок също прочете декларация по темата, в която се казваше, че “Народният съд узакони левия червен терор в България и я продаде на Съветския съюз. Съдът е учреден с указ на 4 октомври 1944 г. и изпреварва с почти месец Московското примирие от 28 октомври 1944 година. Никой не предвижда нито близо 3000 смъртни присъди, нито почти 200 доживотни присъди като резултат от този трибунал”, заяви Шишков. Той напомни, че Народният съд изпреварва с няколко години и разпоредбите на Парижкия мирен договор и този документ, подписан от България, не оправдава нито червения терор и избиването без съд и присъда на хиляди българи, нито правния произвол на Народния съд.

И така 77 години след партизанското движение и 27 години след края на тоталитарната власт и “възродителния процес” жертвите на терора на властта все още се делят на наши и ваши. Нещо повече - жертвите са парцелирани от партиите и всяка от тях ревниво си пази територията, респективно електората. Така наречените борци срещу фашизма са партийно притежание на БСП. За осъдените от Народния съд и лежалите в лагерите по време на комунизма отговаря дясното (ГЕРБ и РБ). Пострадалите от “възродителния процес” са ревниво обгрижвани от ДПС. Всяка от тези партии се старае да извлече позитиви на изборите от смъртта и страданията на предците си, но се дистанцира от негативите, които могат да й донесат жертвите на терора от българската история през миналия век. Става въпрос за събития с голяма давност. И наши, и чужди историци са ги проучили и анализирали. Тяхното място е в учебниците по история, а е не на парламентарната трибуна или на предизборния митинг. Ако това не стане, чалгата на ДС и прехода ще продължи вечно да съществува под формулата от вица за съветската външна политика - “... а вие защо бихте негърите”. Само “негърчета” да се замени с “фашисти” или “комунисти”.

Борбата всъщност е за електорат и власт. Както е написал Джордж Оруел в “1984” - “Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото.” За това всяка партия се старае да контролира историята.

А темата ДС може и да е чалга, може и да е хвърляне на прах в очите, но е факт, че бивши служители на ДС са сред най-богатите и влиятелните хора днес и имат сериозно участие във фалита на държавата през 90-те години на миналия век. Общо 35 сътрудници на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА са кредитни милионери (от около 300 проверени). През 90-те те са били шефове на 10 от фалиралите банки или членове на управителни или надзорни органи. Те дължат на бившата държавна банка ДСК близо 20 млрд. лв. без лихвите. Така че от досиетата има какво да се научи и за нашето настояще.