Контролираният и купеният вот е най-значимият проблем на последните местни избори през октомври 2015-а. Това смятат 50% от хората, сочат данните от национално-представително проучване на социологическа агенция „Маркет Линкс“.

Това е агенцията за пазарни, социални и политически изследвания, консултации и маркетинг, в която вътрешният министър Румяна Бъчварова беше съдружник преди да влезе в политиката. Местният вот миналата година беше първият, по време на който тя ръководеше МВР.

Цялостната организация на изборния процес е сред сериозните пропуски, смятат още 45 на сто от анкетираните. Оценката за организацията и протичането на вота е среден 3,28.

Според анкетираните отговорността за справянето с влиянието на контролирания вот е предимно на държавните институции (61%), докато една трета от българите са склонни да се съгласят, че отговорността за справяне с контролираното гласоподаване е на самите граждани.

Особено актуален е проблемът с контролирания вот сред жителите на малките градове и селата, при които проучването регистрира по-висока чувствителност към темата, което е пряко доказателство за специфичната „география“ на феномена контролиран вот.

Според отговорилите на въпроса граждани, тежестта на контролирания вот в крайните изборни резултати е в рамките на около 40% от общия брой гласове.

Контролираното гласоподаване продължава да представлява съществен проблем и на последните местни избори като мащабът този път е по-малък заради по-слабия интерес от страна на някои партии и активната, превантивна работа на МВР.

Данните от проведеното съвместно с Катедра Политология в СУ „Св. Климент Охридски“ проучване, показват, че около 8% от вота е контролиран под някаква форма. На база обичайно гласуващи около 3 млн. граждани, на контролирания вот се падат приблизително 240 000 гласа.

Най-податливите групи на влияние са ниско образованите, представителите на етническите малцинства и жителите на малките градове като средната цена на купения глас е 40 лв., а най-често предлаганата сума е 30 лв.

Когато се упражнява контрол над гласуването, той най-често се осъществава посредством снимка или видеозапис (23%) или чрез отбелязване на определена преференция (16%).