Сега е моментът съдия №1 да докаже своята загриженост за прозрачността в правосъдието.

440 млн. евро са конфискували през 2015 година властите в Румъния от лица, обвинени в корупция, стана ясно преди дни.

Данните, оповестени от Лаура Кьовеши, която ръководи Националната агенция за борба с корупцията, дадоха повод на враговете на българската прокуратура отново да я атакуват, игнорирайки факта, че до събирането на колосалната сума от корумпирани властимащи се е стигнало едва след присъди, постановени от съответните румънски съдилища.

Липсата на ефективни присъди у нас не е само повод за критики в рутинните мониторингови доклади за правосъдието на Брюксел, но и същинската причина за това едва 6%, а вероятно и по-малко, от обществото да има доверие на съдебната система.

“Омерта“ в българската Темида

В пълна непрозрачност и анонимност тънат актовете на шепата съдии протестъри, събрани основно около ръководството на действащия като политическа партия Съюз на съдиите в България, които те постановяват в храмовете на Темида.

И ако мащабните целенасочени и дългогодишни инвестиции в посока овладяване на съдебната система вече имат своите плодове - скандалното поведение и действия на председателите на Софийския градски съд и на Върховния касационен съд Калоян Топалов и Лозан Панов, то данните за съдийската работа се крият в неясни доклади и непублични документи.

Очевидно е желанието тази информация да остане далеч от обществото и независимите анализатори, с което на практика се потвърждава усещането за наличието на „омерта“ върху реалната работа на съдийската общност.

Впечатление прави, че въпросната „омерта“ се подкрепя активно и от съдия №1. Лозан Панов вече два месеца проявява непохватна разсеяност относно изпълнението на задължението му да предостави отчет за работата на Върховния съд за 2015 г., която се явява и първа от седемгодишния му мандат. И вместо да занимае членовете на Висшия съдебен съвет с конкретни данни за дейността на върховните съдии, Лозан Панов предпочита да изпълнява ролята на комичен аватар на провалилия се бивш правосъден министър Христо Иванов.

По всичко изглежда, че за Панов от съществено значение е кой от членовете на съвета комуникира с премиера, но не и обществото да научи колко ефективни присъди по дела за корупция са постановили съдиите от най-висшата съдебна инстанция и колко са оправдали. Със сигурност статистиката ще постави в неизгодна позиция не само Панов, но ще разкрие и пълното лицемерие на организираната от олигархията кампания срещу правосъдието и най-вече срещу прокуратурата.

Реални действия срещу имитацията на реформа

Целите дебати около т.нар. съдебна реформа, поддържан близо две години от Христо Иванов, а сега усърдно продължен от неговата проекция Лозан Панов, има две станали известни цели и една продължаваща да тъне в мрака на олигархичното блато. За никого вече не е тайна, че измислената „съдебна реформа“ имаше и продължава да има за цел първо: тотално овладяване на съдебната система, особено на прокуратурата, а оттам и второ: осигуряването на индулгенция за олигарсите кукловоди, които разиграват целия сценарий с „върховенството на закона“ у нас. Третата цел на имитации за реформа на правосъдието се оказва запазването на „омерта“ - кои съдии как и защо решават ключови съдебни дела за корупция, за източване на европейски средства и ДДС, за укриване на данъци, за ощетяване на държавния бюджет и т.н.

Не толкова за да угодят на европейските ни партньори, а преди всичко защото обществото има нужда от гаранции за справедливост, управляващите имат реална възможност много бързо и ефективно да променят негативното отношение на голяма част от българите към правосъдната система. Ключовите думи в случая са „прозрачност“ и „електронно правосъдие”.

Публичният регистър на съдиите – въпрос на воля

Моментът за нарушаване на „омерта“ върху случващото се в съдилищата и конкретната роля за липсата на ефективни присъди, особено на онези съдии, част от които вече открито политиканстват, вместо да правораздават, е изключително подходящ. Само след месец ще стартират дебатите по новия проект за промяна на Закона за съдебната власт, който правосъдният министър Екатерина Захариева ще представи. А близо 40 млн. евро са средствата за „електронно правосъдие”, които съдебната власт ще получи по оперативна програма „Добро управление”, т.е. осигурено е и финансиране.

Всичко, което трябва да направят Екатерина Захариева или друг от министрите, които ще обсъждат ЗИД на ЗСВ, а може и депутати от управляващото мнозинство, е да предвидят създаването на публичен регистър на съдиите, които разглеждат делата с клеймото „от голям обществен интерес”. Става въпрос за дела, които са предизвикали интереса на обществото, защото се касае за корупционни престъпления или такива, които са предизвикали голям граждански и медиен отзвук. Тези дела, които се водят и на „специален отчет“ в прокуратурата, често са докладвани и пред експертите на Европейската комисия, които списват традиционните доклади за правосъдие и вътрешни работи. На практика управляващите са безкрайно улеснени, защото изготвянето на публичния регистър няма да отнеме почти никакво време, нито сериозни финансови средства.

Регистърът всъщност съществува, но сега е за „служебно ползване”. В продължение на близо 20 години и с цената на десетки милиони похарчени средства у нас от около година-две би трябвало да действа т.нар. Единна информационна система за противодействие на престъпността, която следва да обединява информационните ресурси на службите на МВР, държавното обвинение и съдилищата.

Стига да е налична политическа воля, само с няколко текста в ЗСВ, още до края на тази година обществото може да получи пълен достъп до работата на съдиите, и най-вече на техните решения, които често будят основателно недоверие към Темида.

Инспекторатът на съдебната власт - гарант за публичността на съдийските актове

Администрирането на публичния регистър следва да се осъществява от Инспектората на съдебната власт (сега Инспекторат към ВСС - б.р.), който и без това ще получи нови и разширени правомощия по новия ЗСВ, с което ще се превърне в гарант за публичността на съдийските актове.

Когато с няколко кликвания на мишката всеки гражданин ще може да узнае колко пъти един съдия е връщал едно дело срещу крупен олигарх, как друг бивш съдия, сега член на ВСС, е оправдал обвинен за източване на европейски средства от програма САПАРД или друг политиканстващ магистрат фатално е забавил написването на мотиви към свое решение, с което е осигурил оневиняването на рецидивист, то тогава обществото най-добре ще прецени кой, защо и каква „съдебна реформа“ цели и иска.

Край на зависимостите по корупционната ос „съдия - адвокат”

Публични трябва да станат данните и кои са адвокатите, които защитават извършителите на престъпления по делата, които биха попаднали в регистъра. Така ще е лесно да се установи, ако бивш председател на Административния съд в определен град е постановявал решения, които в огромната си част са били все в полза на една определена адвокатска кантора. Само така ще може да се сложи край на зависимостите по корупционната ос „съдия - адвокат”.

Регистърът следва да съдържа информация и за броя и причините, поради които едно дело за източване на европейски средства или укриване на данъци в размер на 63 млн. лв. се отлага или връща за ново разследване. Регистърът ще постави съдиите под „прожектора“ на обществото и най-малкото ще има дисциплиниращ ефект, защото гражданите ще знаят колко години съдия Мирослава Тодорова не е написала мотивите си, как Калин Калпакчиев е оправдал източвачи на евросредства, нищо че в Германия съучастниците им са осъдени, как съдийката по делото срещу Огнян Донев шиканира наказателното производство и прочие...

И за да е пълна прозрачността и да се сложи край на зависимостите в родната Темида, хубаво би било да има кратка справка за съдията и за членовете на неговото семейство, но само ако те също са част от съдебната система. Само така действията на председателя на СГС Калоян Топалов, който чрез операция „Кумовете“ превърна поверената му ключова съдебна инстанция в трамплин за издигане в съдебната власт на приятелки на поредната му съпруга, няма да останат скрити от обществото.

А ако председателят на ВКС Лозан Панов наистина е загрижен за прозрачността и иска всичко да е публично, нека пръв да застане зад инициативата, която би могла да постави началото на края на „омерта“ за анонимността и зависимостите на черните тоги. „Не на страха!”, нали, съдия Панов?!

* Под името Калоян Стоев „Труд” отпечатва статии на своя екип за системни анализи и политическа семиотика (САПС). Отговорността за публикациите е на редакцията на вестника.