Гледайте НА ЖИВО пресконференцията на Путин и Тръмп (ВИДЕО)

Валери Симеонов: Нерегламентирана търговия е вкарала чумата от Турция

Главният архитект на София ще обсъжда с граждани бъдещето на центъра на града Сред темите е конкурсът за обновяване на площад „Света Неделя“

МОН затяга мерките спрямо родителите, които не пускат децата си на училище Обсъждат се дори промени в Наказателния кодекс

Бойкотират преговорите за прага на осигуровките Вдигат минималната заплата с 9,8% при 3,2% ръст на производителност­та

Продължава ремонтът по столичния булевард „Христофор Колумб“

Николина Ангелкова: Турция попада в топ 10 на пазарите за входящ туризъм за България Министърът на туризма разговаря с турския си колега

Делио Роси преди „Вадуц“: Бъдещето ми зависи от резултатите

Актьорът Дейвид Хаселхоф ще се жени за трети път

Дете с ротавирус в инфекциозното след плаж в Обзор

Цвета Караянчева отиде в дома на Николай Колев

Рим обяви първа миграционна победа Салвини: Вече не сме бежанският лагер на Европа

Тифозите на „Ювентус“: Кристиано, донеси ни Шампионска лига!

Празненствата във Франция отнеха два човешки живота

Срещата на 4 очи между Путин и Тръмп продължи над 2 часа

Наследството е лошо, а бъдещето – светло

В началото на 2016 г., по традиция и без значение към коя част на политическия спектър принадлежат, управляващите обясняват как предходната година е била добра, но предстоящата ще е още по-добра и си пожелават с колко им се иска да нарасне брутния вътрешен продукт на страната. По сходен начин се държат и след парламентарните избори след 2008 г., като обясняват колко тежко е наследството от предходното управление и колко светло ще е бъдещето при тях. Естествено, политиците си приписват, къде заслужено, къде – недотам, икономическите успехи, но никога не са отговорни за липсата на резултати или провалите.

Така например в началото на тази година премиерът си пожела 4,5% ръст на БВП, а Министерството на финансите очаква огромен бюджетен излишък през януари – 952 млн. лв. Това е чудесно, но липсва контекстът. Единственият друг бюджетен излишък, който доближава този от януари 2016 г., е през януари 2009 г. – 907 млн. лв. и се дължи в голяма степен на огромните публични разходи през декември предходната година. Месечните публични разходи през декември 2015 г. са близо 5,2 млрд. лв., а през декември 2008 г. са 4,6 млрд. лв., което е увеличение от 11,6% на фона на инфлация за същия период от 9,4%. С други думи реалните публични разходи през декември 2015 г. са по-високи в сравнение с декември 2008 г., от което естествено следва, че приходите в началото на следващата година също ще са по-високи.

Единствената разлика между декември 2015-а и декември 2008-а е, че през миналата година делът на разходите по европейски програми е около шест пъти по-висок в сравнение с 2008 г. От една страна, това се дължи на по-доброто усвояване на европейските средства, но от друга, и това важи с по-голяма сила за 2015 г., поради приключването на крайния срок за плащанията по предходния програмен период (2007-2013 г.) в края на 2015 г. С две думи – не може да се говори за по-високи събираемост в началото на 2016 г., а за неизбежен счетоводен ефект, който се наблюдава не за пръв път.

Необходим е и малко контекст по отношение на изненадващо високия икономически растеж през миналата година и желанието за още по-висок такъв през настоящата. Мантрите, че миналогодишният ръст на БВП се дължи на европейските проекти или на политическата стабилност изглеждат леко разведени с реалността по няколко причини.

Консолидираните капиталови разходи на държавата за 2015 г. възлизат на 6,8 млрд. лв. и едва ли могат да достигнат 40% от всички инвестиции в страната. Несъмнено това е значително повече от дела им през 2014 г. – близо 28%, но все пак не е достатъчно. Независимо от по-високите публични капиталови разходи, среднопретеглените инвестициите в икономиката за първите девет месеца на годината се увеличават с около 0,2% в сравнение със същия период на предходната година при положение, че БВП бележи среднопретеглен годишен ръст от 3%.

Крайното потребление не само че не помага, но и дърпа икономическия ръст надолу, тъй като се свива през първата половина на годината и започва да расте през третото тримесечие. В края на годината настина може да има ръст на потреблението, но целият му принос към ръста на икономиката през 2015 г. ще бъде сравнително малък.

Това ни отвежда до външната търговия, която има значително по-сериозен принос – средно около 2% ръст за деветмесечието. С други думи изненадващо по-високия икономически растеж през 2015 г. се дължи на фактори, които не зависят пряко от управляващите. Нещо повече, външната търговия в общия случай се развива въпреки действията на управляващите.

Не е изненадващо, че потреблението и инвестициите в началото на 2015 г. са се свили, тъй като в края на предходната година ставаме свидетели на втори подред предсрочни парламентарни избори. Построената след тях коалиция първоначално не изглеждаше достатъчно стабилна, което вероятно е събудило консервативните настроения в обществото и бизнеса, а оттам и по-ниско потребление и инвестиции. А и да не забравяме, че предстояха и местни избори.

Около общинските избори икономиката като че ли се стабилизира, но в края на миналата година и началото на 2016 г. управляващите се изправят срещу редица проблеми и скандали, които едва ли действат положително на бизнес средата. Такива са:

преекспонирана „газова криза”, макар наистина да става въпрос за „нечиста игра”;

„Южен поток” – ще го строим, няма да го строим;

паника около дарени ваксини на здравното министерство;

оставката на правосъдния министър;

скандалите във Висшия съдебен съвет;

силно негативният евродоклад за състоянието на правосъдието и борбата с корупцията и организираната престъпност;

отвореното писмо от десет чуждестранни търговски камари в подкрепа на съдебната реформа;

продължаващите протести на бизнеса срещу цените на електроенергията;

БЕХ все още не е взела заем, за да се издължи на ТЕЦ Марица Изток 1 и 3, за да се понижи цената на електроенергията;

смяната на просветния министър и допълнителното разклащане управленското коалиционно партньорство;

и т.н., и т.н.

Нищо от това не влияе добре на бизнес средата. За разлика от миналата година, когато икономиката расте основно заради външната търговия, а не поради управленски решения и реформи, гореизброените проблеми и скандали са изцяло заслуга на управляващите. С други думи настоящото правителство не само не помага на икономиката, но и ѝ пречи.

Към негативните сигнали може да се прибави и признанието на министъра на финансите от началото на тази година, че „ако няколко години напред няма последователна политика за намаляване на дефицита и ако всеки път си поставяме въпроса колко и докога можем да бъдем на дефицит, винаги ще излиза темата за дълга и някой ден, за да я преодолеем, ще стигнем до темата дали данъчната система е подходяща, за да финансира така структурираната държава“. Контекстът, който липсва в това изказване, е че намаляването на бюджетния дефицит през предходните години се дължи почти изцяло на по-високи приходи, които изпреварват увеличаването на разходите. Но когато стане въпрос за дефицита, оправданието е готово – неуспех при овладяване на разходите. Единственото възможно решение на политиците също е ясно – още повече приходи, като възможността за свиване на разходи дори не се обсъжда.

Ако трябва да се обобщи, управляващите имат едновременно надежди, че икономиката ще ги изненада приятно, докато бюджетният дефицит намалява. В същото време доверието, на което разчитат политиците за по-висок растеж, е силно разклатено и е по-вероятно ситуацията да се влоши, отколкото да се подобри. А като се прибави към това и застраховката, че понеже управляващите не могат да си ограничат разходите, може да се наложи да се вдигат данъците, надеждите за по-висока икономическа активност започват да се изпаряват.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.