Швейцарският курорт Цермат е блокиран заради повишена лавинна опасност

Повече момчета според поверието в „Дева Мария“

Броят на жертвите на пожара в Прага нарасна на 4

Учени създадоха карта на движението на мисълта в мозъка

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 22 януари 2018

Най-интересните изложби по света тази пролет

Похитител платил такси с пръстени на жертвата си Отвлечената ядосала бандита, че не му дава пари на заем

Министър Красимир Каракачанов за инцидента със самолета “Спартан”: Вторият пилот се е обучавал за първи

Публикация на турски език в профила на Радев (обзор) Има препратка към сайт за бързи кредити в южната ни съседка

Караянчева поздравява всички шефове на европейски комисии Форумът ще се излъчва на живо в интернет

ГЕРБ уличиха в лъжа БСП преди вота (обзор) Митниците и ДАНС спрели теч за милиарди още през 2016-та

НСО и хакерите

САЩ призоваха Турция да прояви въздържаност в Сирия

Сняг, студ и лед – опасно време в 19 области

Бяла мида и рапан спасяват риболовния сезон Слаб улов тормози хората по Черноморието

Симона от „България търси талант” отива на световно по танци на пилон

Високи токчета. Ефектен костюм. Силен грим. Аксесоари. Предстои представление, а не събличане, придружено от страстно кълчене. Пилонът е инструмент не само за възбуждане на желанието, но и за демонстрация на умения, които не се придобиват никак лесно. Е, ако си имаш работа с професионалист.

„Когато видят пилона на сцената, и е ясно какво се очаква. Личи си по лицата на хората. Много бързо след това обаче нагласата се променя. Идват да ни поздравят и да ни кажат: „Браво момичета! Уникални сте!”, разказва пред „Труд“ достигналата до финала на последния сезон на „България търси талант“ Симона Бойкова. Отстрани изглежда, че всичко се прави с такава лекота, а всъщност съвсем не е толкова лесно. Пътят й към пилона започва още на 4-годишна възраст, а на 20 февруари води към международно състезание в Милано.

„На 4 години ме записаха на художествена гимнастика, но след година и половина треньорката ми замина за чужбина. При нас дойдоха хора от акробатиката, харесаха ме и така започнах да се занимавам с това. Първоначално бях „връхче” – това е най-малкото от тройка момичета. Трябва да е най-леко и малко, за да могат да се правят пирамиди и да го хвърлят за салта. Така се запалих по акробатиката. Записах се в спортно училище. Дори травмата ми от 7-и клас, когато си счупих крака много лошо, не ме спря. След възстановяването вече станах „основа”, защото пораснах и качих килограми”, продължава Симона и обяснява: „Има категории в акробатиката. Ние бяхме КМС (кандидат-майстори на спорта). Състезавах се две години в тази категория и за България бяхме първи навсякъде. После минахме към „майстори” и печелехме републиканските.”

„Като си „връхче”, трябва да спазваш определени килограми, да пазиш баланс за пирамидите и да мислиш, трябва много да мислиш. Като „основа” трябва да можеш да държиш и да пазиш живота на другите.” Последното умение се оказва много полезно за пилоните. Особено ако си в двойка или когато преподаваш на „новобранци“ в залата.

В студиото за полденс (от англ. pole dance – танц на пилон) Симона попада като помощник за разтягането. „Треньорката ми по акробатика ми каза за Соня Куртева. Двете с нея се учехме една от друга. Тя мен на полденс, аз нея как да разтяга на тренировките.” След година работа започват и участията, а Симона става инструктор в студиото.

„Килограмите и възрастта нямат значение. Танците на пилон помагат да влезеш във форма и дават самочувствие на жената. Както и голям стимул – да можеш след това да се погледнеш в огледалото и да харесаш това, което виждаш.”

За да покаже, че това е красиво изкуство, Симона се включва и в шоуто „България търси талант”. Това е и начин за набиране на популярност, а и спонсори, които момичетата продължават да търсят.
„Сега за състезанието в Милано си правим всичко сами с моята партньорка Бояна Николова, а за костюмите и самото участие отиват много разходи.” Двете ще се изправят срещу осем двойки, а поотделно – срещу 60 момичета. „За да те изберат, изпращаш клип. Конкуренцията е жестока – имаше 600 кандидати.“

До състезанието стига и момче. „Аз съм му треньор”, усмихва се Симона и разказва, че в залата идват и мъже. „При тях обаче е много повече за сила и упражненията са различни. Въобще не е женствено, както си мислят някои.”

За участията Симона сама подготвя хореографията си. „В двойка е по-трудно, но на мен ми харесва повече.”
А неприличните предложения и вманиачените фенове? „Не съм получава неприлични предложения. Има охрана и не се притеснявам. Да, идвали са да ни кажат колко ни харесват, но дотам. „Имам си сериозен приятел.” Как стои въпросът с ревността? „Той е идвал да ми монтира пилона, така че знае за какво става дума и ми вярва напълно”, продължава танцьорката и държи да поясни: „Това е спорт и изкуство.

В залата може да чуете пъшкания и стенания, но това не е защото се опитваме да съблазним някого, а защото, докато кожата ти свикне с триенето и ръцете започнат да те държат, е много трудно.”

Добър в това изкуство се става с постоянство и труд. „Не спазвам хранителен режим, но от тренировки нямам време да кача килограми. Важно е да ядеш малко, но често и да са полезни неща”, завършва Симона и се отправя към залата. Сега е под пара, защото след Милано през лятото идва световно в Лондон, а Симона е свикнала да печели медали. Фенове вече си има.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.