Високи токчета. Ефектен костюм. Силен грим. Аксесоари. Предстои представление, а не събличане, придружено от страстно кълчене. Пилонът е инструмент не само за възбуждане на желанието, но и за демонстрация на умения, които не се придобиват никак лесно. Е, ако си имаш работа с професионалист.

„Когато видят пилона на сцената, и е ясно какво се очаква. Личи си по лицата на хората. Много бързо след това обаче нагласата се променя. Идват да ни поздравят и да ни кажат: „Браво момичета! Уникални сте!”, разказва пред „Труд“ достигналата до финала на последния сезон на „България търси талант“ Симона Бойкова. Отстрани изглежда, че всичко се прави с такава лекота, а всъщност съвсем не е толкова лесно. Пътят й към пилона започва още на 4-годишна възраст, а на 20 февруари води към международно състезание в Милано.

„На 4 години ме записаха на художествена гимнастика, но след година и половина треньорката ми замина за чужбина. При нас дойдоха хора от акробатиката, харесаха ме и така започнах да се занимавам с това. Първоначално бях „връхче” - това е най-малкото от тройка момичета. Трябва да е най-леко и малко, за да могат да се правят пирамиди и да го хвърлят за салта. Така се запалих по акробатиката. Записах се в спортно училище. Дори травмата ми от 7-и клас, когато си счупих крака много лошо, не ме спря. След възстановяването вече станах „основа”, защото пораснах и качих килограми”, продължава Симона и обяснява: „Има категории в акробатиката. Ние бяхме КМС (кандидат-майстори на спорта). Състезавах се две години в тази категория и за България бяхме първи навсякъде. После минахме към „майстори” и печелехме републиканските.”

„Като си „връхче”, трябва да спазваш определени килограми, да пазиш баланс за пирамидите и да мислиш, трябва много да мислиш. Като „основа” трябва да можеш да държиш и да пазиш живота на другите.” Последното умение се оказва много полезно за пилоните. Особено ако си в двойка или когато преподаваш на „новобранци“ в залата.

В студиото за полденс (от англ. pole dance - танц на пилон) Симона попада като помощник за разтягането. „Треньорката ми по акробатика ми каза за Соня Куртева. Двете с нея се учехме една от друга. Тя мен на полденс, аз нея как да разтяга на тренировките.” След година работа започват и участията, а Симона става инструктор в студиото.

„Килограмите и възрастта нямат значение. Танците на пилон помагат да влезеш във форма и дават самочувствие на жената. Както и голям стимул - да можеш след това да се погледнеш в огледалото и да харесаш това, което виждаш.”

За да покаже, че това е красиво изкуство, Симона се включва и в шоуто „България търси талант”. Това е и начин за набиране на популярност, а и спонсори, които момичетата продължават да търсят.
„Сега за състезанието в Милано си правим всичко сами с моята партньорка Бояна Николова, а за костюмите и самото участие отиват много разходи.” Двете ще се изправят срещу осем двойки, а поотделно - срещу 60 момичета. „За да те изберат, изпращаш клип. Конкуренцията е жестока - имаше 600 кандидати.“

До състезанието стига и момче. „Аз съм му треньор”, усмихва се Симона и разказва, че в залата идват и мъже. „При тях обаче е много повече за сила и упражненията са различни. Въобще не е женствено, както си мислят някои.”

За участията Симона сама подготвя хореографията си. „В двойка е по-трудно, но на мен ми харесва повече.”
А неприличните предложения и вманиачените фенове? „Не съм получава неприлични предложения. Има охрана и не се притеснявам. Да, идвали са да ни кажат колко ни харесват, но дотам. „Имам си сериозен приятел.” Как стои въпросът с ревността? „Той е идвал да ми монтира пилона, така че знае за какво става дума и ми вярва напълно”, продължава танцьорката и държи да поясни: „Това е спорт и изкуство.

В залата може да чуете пъшкания и стенания, но това не е защото се опитваме да съблазним някого, а защото, докато кожата ти свикне с триенето и ръцете започнат да те държат, е много трудно.”

Добър в това изкуство се става с постоянство и труд. „Не спазвам хранителен режим, но от тренировки нямам време да кача килограми. Важно е да ядеш малко, но често и да са полезни неща”, завършва Симона и се отправя към залата. Сега е под пара, защото след Милано през лятото идва световно в Лондон, а Симона е свикнала да печели медали. Фенове вече си има.