Пет села без ток в Разградско заради силния вятър

Актьорът Калин Сърменов пред „отГОворните“ в Горна Оряховица: Формулата за победа е да знаеш кой си, какво искаш и накъде отиваш

Осъдиха на 18 години затвор гоцеделчевец, убил приятел по чашка

Над 147 млн. евро чуждестранни инвестиции привлечени за година във Великотърновска област Община Велико Търново с най-много разходи за придобиване на дълготрайни материални активи

Декларация на НФСБ: Не връзвайте свободното слово със свински опашки

Гранични полицаи разкриха нелегален цех за производство на тютюневи изделия в София

Обявиха грипна епидемия и в Пазарджик

Арестуваха рецидивист обрал кафе автомат в болницата в Търново Апашът е рекордьор с 20 криминални и съдебни регистрации

Иззеха над 37,5 тона негодни месни продукти от обекти в Търновско Издирват изчезнал камион с 15 тона развалена риба и рибни продукти

БСП внася промени в Наказателния кодекс относно Истанбулската конвенция Патриотите призовават ГЕРБ да я изтеглят заради редица нарушения

Цацаров разпореди проверка за всички осъдени, които не са прибрани в затвора

Кола помете мъж на пешеходна пътека в Търново Пострадалият е в болница

„Галъп”: Румен Радев е най-популярната политическа фигура в страната

Забавления и големи намаления за Световния ден на снега в ски зона Банско

Ураганен вятър затвори ски зоната в Банско

Красивите проститутки на грозния артист

СОНЯ АЛЕКСАНДРОВА

Пиза, специално за “Труд”

„Аз съм грозен, но животът е хубав!” Така говори за себе си Анри дьо Тулуз-Лотрек (1864-1901) – художникът, роден в богато аристократично семейство в Южна Франция. Родителите му са първи братовчеди – факт, който вероятно е причина за крехкото му здраве, допълнително влошено от две падания със счупване и на двата му крака. Той престава да расте, ръстът му си остава метър и половина.

За тази драма напомня изложбата в Пиза “Тулуз-Лотрек. Светлини и сенки от Монмартър” (до 14 февруари). В нея са събрани 180 творби (плакати, рисунки, избрани платна, литографии) от авторитетни френски и международни държавни и частни колекции. За пръв път в Италия се представя една от най-пълните сбирки с негови графични творби. Мащабът и значимостта на експозицията се оценяват именно в нейната цялост. Темите и персонажите са толкова разнообразни, че само съпоставянето им дава идея за тяхната стойност.

Надарен с природен талант и учил в академия, Тулуз-Лотрек заминава за Париж. След като физическите недъзи не му позволяват да се посвети на други дейности,

изкуството се превръща в бягство

за него. В бохемската среда на Монмартър артистът познава залеза на импресионизма, възхищава се на Дега, на цветовете на Гоген и на Ван Гог, с когото е приятел, вижда фовистите и символизма, ар нуво и японското изкуство. Без да принадлежи към никое от тези течения, той улавя елементи от всяко от тях и ги прибавя към своя оригинален стил.

По-голямата част от представеното в тази експозиция препраща към френската столица. Художникът винаги е искал да разкаже за своя собствен, а не за идеалния Париж. Неговият свят е населен с екстравагантни и живописни персонажи, нарисувани с наситени, ярки цветове, които те посрещат още в първата зала. “Звездите – светлини и цветове на Монмартър” е посветена на обитателите в прочутия квартал. През октомври 1889 г. се открива кабарето Мулен Руж и става център на нощния парижки живот. Тулуз-Лотрек веднага се сдобива със запазена маса. Там рисува – бързо, понякога дори грубо – всички знаменити посетители и изявяващите се на сцената звезди.

Още с първия си плакат на танцьорката Луиза Вебер – “Ла Гулю” („Лакомницата”) печели изключителен успех. Той се влюбва в нейната арогантна енергия, а чувството не го напуска с години, дори и когато славата й залязва. Със своята червена блуза на точки Луиза танцува кадрил и с вдигнатия си крак докосва по навик цилиндрите на седналите на масите господа. Лотрек продължава да излага в галерии, но разбира, че бъдещето му е в литографията, с която може да съпровожда Париж към новия век.

Други кабарета също привличат вниманието на художника – в “Японски диван” танцува Жана Аврил, вероятно

най-предпочитаната танцьорка

от артиста. Това личи от по-малко карикатурния начин, по който я рисува, меланхолична и никога вулгарна. Поразен е от невротичния чар на тънкото й тяло, от нейното изпълнение в транс със затворени очи. Покорен е и от ироничната грация на певицата Ивет Гилбер („Ивет Гилбер”) с черните ръкавици и нос на Пинокио.

Лотрек налага своя синтетичен и оригинален карикатурен инстинкт. Там е и мощната фигура на певеца Аристид Брюан с червения шал и черната шапка („Аристид Брюан в „Амбасадор”). А подобно на приятеля си Дега Тулуз-Лотрек също обича нощта и светлините на рампата, превръща в образ уловения театрален миг. Привилегирован зрител, той представя моменти от спектакъла, който гледа. Преследва актьорите и зад кулисите или през антракта. На тази негов страст е посветена секцията “Театърът, операта и авангардният спектакъл”. Чрез театъра художникът разширява погледа си към света. Понякога двете реалности се смесват и танцьорки от кабаретата се превръщат в актриси в авангардни комедии.

Режисьорите търсят художници, за да им направят програмите, плакатите, сценографиите. Авангардното театрално течение влияе на развитието на декоративните изкуства. Лотрек рисува персонажи от различни театри, включително от Комеди Франсез или “Театр либр”, където представя Сара Бернар като Федра от едноименната драма на Расин. Прави и серия от 13 портрета, вдъхновени от 24 изображения на актьори от японския театър “Кабуки”. Именно театърът позволява на Тулуз-Лотрек да задълбочи карикатурния си поглед към човека. Актьорът, поради своята професия, е склонен към преувеличение, а художникът улавя по възхитителен начин тази негова характерна черта. Обръща погледа си и към „спектакъла”, създаван от зрителите в залата, ложите, фоайетата. Там се играе комедията на социалното благоприличие, на която Тулуз-Лотрек е един от най-брилянтните интерпретатори („Голямата ложа”).

От началото на 1890 г. артистът

се посвещава на рекламната графика

за популяризирането на литературни произведения, музикални текстове и търговски продукти. Навлизаме в света на секцията “Големият рекламен агент” чрез илюстрации на най-различни предмети. И тук в основата е невероятното майсторство в рисунката като главен изразен елемент. Новият климат в Париж от последните години на ХIX век предоставя на автора широко поле за действие. Той се интересува от различни техники – маслени бои, акварел, пастел – с намерението да приближи изкуството към всекидневния живот. Открояват се плакатите La Chaine Simpson, рекламиращ известна за времето си марка на вериги за велосипеди, и “Конфети” – цветни и леки хартиени конфети, заменили тежките и опасни гипсови, употребявани преди тях.

Колкото е безмилостен в описанието на светлините на Монмартър, толкова Тулуз-Лотрек е внимателен и почти нежен, когато се докосва до сенките – проститутките от бордеите, в които и той самият живее като гост. Залата с “Бордеи” (Maison closes) побира 11 цветни литографии “Те” (Elles). Художникът набляга на умората на проститутките, тяхната меланхолична интимност, както и на всекидневните им жестове като миене или ресане на косата („Жена, която се реши”). “Той уважава тези дребни нещастни жени, не гледа на тях като на еротични обекти”, казват съвременниците му. Проститутките често са спящи, погълнати в мислите си, обикновено в гръб, рядко гледат пряко зрителя. Еротизмът е повече в обкръжаващите ги предмети, отколкото в самите фигури.

Независимо от високото качество на “Те” липсата на търговски успех ги разпокъсва и литографиите се продават отделно. Но Тулуз-Лотрек гледа винаги доброжелателно с око и четка към тези дами. Тук особено силно е влиянието на японските печатни графики на Хокусай и на творбите на Дега. В портретите на Лотрек се забелязва вкус към фотографския кадър, внимание към детайлите и физиономията на човешкото тяло. Той обича светлите тонове. Смятан е за новатор в цветната литография: илюстрира албуми, литературни произведения, музикални текстове, смесвайки графика и живопис. Сътрудничи на най-важните френски списания от епохата.

В последните години от живота си,

съсипан и отслабнал от алкохола

артистът се връща към ранните си теми. Финалната секция – “Страсти”, събира литографии и рисунки на различни теми, понякога обединени в групи, друг път самостоятелни. Художникът се забавлява да покаже селска разходка, пътуване с кола. Циркът и клоуните го връщат в детството. Скъп спомен от това време са и конете, тъй като ездата е част от аристократичното възпитание на Тулуз-Лотрек. С литографията “Жокеят” той се връща към любимите си конни надбягвания. В други графики се появяват амазонки, файтони, кучета. Особено забавна е шеговитата серия от менюта, рисувани по време на срещи, чиито участници често стават герои от карикатури. Преобладават обаче самотни и тъжни фигури, свидетелства за душевната криза на художника, починал малко преди да навърши 37 години.

За хората от Монмартър той си остава истинска знаменитост. Обичта е взаимна, защото в картините му непрекъснато се появяват заведенията и най-вече бордеите на квартала. А певиците и танцьорките, които иначе биха отишли в небитието, остават в колективното съзнание.

“Той е безмилостен наблюдател, чиято четка не лъже”, споделя известен журналист, негов съвременник. Повече от всеки друг Тулуз-Лотрек успява да опише цвета на едно поколение, истинския живот в бохемския Париж –- “града на светлината” от края на XIX век. Затова художникът е наречен “душата на Монмартър”.

Снимки:

1 – „Голямата ложа”

2 – „Жокеят”

3 – „Аристид Брюан в „Амбасадор”

4 – „ Сара Бернар”

5 – „Ла Гулю в „Мулен Руж”

6 – „Жана Аврил на японски диван”

7 – „Жана Аврил”

8 – „Жана Аврил в градината на Париж”

9 – Реклама на вериги за велосипеди

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.