Александър Донев,

Берлин, специално за „Труд“

Още в началото на 66-ото Берлинале в центъра на вниманието застанаха две от най-големите звезди на съвременното кино - Мерил Стрийп и Джордж Клуни. Тя е председател на журито, което след седмица ще обяви носителите на златните и сребърните мечки. Той пък е звездата на филма на откриването - „Хайл, Цезар“ (точно така е преведен филмът в Германия, макар че и тук знаят, че се казва “Аве, Цезар“; явно си има причина).

Още на първата си пресконференция Стрийп заяви със самочувствие, че е „хубаво да си шефът“. Не пропусна също така да похвали традицията на Берлинале да поставя всяка четна година начело на журито жена, а тази година те дори са повече от мъжете в състава му. Разбира се, дори тази модерна политически полова свръхкоректност не попречи на вечните „търсещи под вола теле“ да мърморят: „как така в журито няма нито един тъмнокож“ (виж също последните скандали около липсата на номинирани чернокожи актьори при Оскарите ), „защо няма никой от Африка, Азия и всички останали континенти, а членовете му са от Европа и Северна Америка“ (откъдето е впрочем само Мерил Стрийп), „какво знаете за африканското кино и по какви критерии ще оценявате филмите оттам“. Стрийп отвърна, че за нея филмите са „емоционално преживяване“ и най-важното е как те докосват, а не какво знаеш за страната, където се развива действието, или за хората, които са ги направили. Все пак в един патетичен изблик Стрийп заяви: „Ние всички сме африканци.“ Явно имаше предвид общия праисторически произход на вида хомо сапиенс.

Клуни също беше подложен на натиск на сръхпосетената пресконференция след прожекцията за журналисти на „Хайл, Цезар“ - новата комедия на братя Коен, която се занимава с Холивуд от началото на 50-те и иронизира повече политически, отколкото филмови митове. Сюжетът не се поддава на преразказване, защото огромна част от хумора му е между редовете и в играта между жанровете и клишетата.

Същата игра се развихри и на самата пресконференция, където Клуни „изтърси“, че братята Коен всъщност са братовчеди може би за да подчертае колко различни са те един от друг. Или пък да им отмъсти, задето са го накарали да изиграе ролята на глупав холивудски актьор, когото сценаристите комунисти са успели да спечелят за идеите си. Последното изглежда доста възмути една руска журналистка, която сериозно го попита дали всъщност е виждал жив комунист. Провокациите от страна на пресата спрямо звездата на Берлинале в първия ден на фестивала се редуваха с откровено флиртуване от страна на други журналистки, които Клуни трябваше да парира с признанието, че е женен и жена му също е в Берлин. Мексиканска кореспондентка пък много държеше да знае какво конкретно е направил Клуни, за да облекчи съдбата на бежанците, нахлули като потоп в Европа. Клуни каза, че му предстои среща с канцлера Ангела Меркел, на която ще обсъждат точно този проблем.