Екатерина Захариева: Реалистично е Македония да получи покана за членство в ЕС още тази година

Произвеждат 50 хиляди кубика сняг за Световното по сноуборд в Банско

4-годишно детенце почина, роми окупираха разложката болница

Остава бедственото положение в смолянската община Баните

Пушач издаде пиян шофьор в Шумен

Бойко Борисов посрещна Ангела Меркел на летището (ВИДЕО)

Българин от Русе извади богоявленския кръст в македонска община, отрупаха го с подаръци

Йоханес Хан: Европа не може да се сведе до банкомат

76,4 млн. лв. е проектобюджетът на Велико Търново за годината Предвидени са 300 000 лева за ремонт на пътища в населените места

Задържаният куриер на алоизмамниците имал регистрация за наркотици

Цистерна с газ дерайлира на гара Бяла

Ким Кардашиян и Кание Уест кръстиха дъщеричката си Чикаго

Дългото излежаване през уикенда е полезно за здравето, казват учени

Румен Петков проведе среща с Владислав Кононов, изпълнителен директор на Руското военно-историческо общество

Задържаха 16-годишен куриер на измамници с „пратка” от 76 000 лв.

Как един българин стана любимец на арабите

Вече 15 г. Страхил Балов е сред най-търсените треньори в екзотичните страни

Страхил Балов е работил в 6 държави като треньор – Иран, Саудитска Арабия, Бахрейн, Пакистан, Египет и Румъния. Бил е в треньорския щаб на 4 национални отбора, включително и на България. У нас също има успехи – 2 г. е шампион с “Левски Сиконко”, печели и купата на страната. Към спорта го насочват родителите му – баща му Панчо Балов 15 г. е шеф на родното плуване, а майка му Нешка Балова дълги години работи в БОК.

“Влезеш ли в арабското сърце, то е за цял живот”, казва Страхил Балов, един от успешните ни волейболни треньори в чужбина.

Екзотичната Саудитска Арабия го привлича още преди 15 години, а след това следва работа в Иран, Египет, Пакистан, Бахрейн. Качествата му са оценени не само на клубно ниво, а за това време му поверяват и 4 национални отбора.

През миналата година воденият от него женски отбор на Египет бе на крачка от сензацията на шампионата на планетата до 23 г. в Анкара. В последния двубой от груповата фаза тимът от Африка едва не победи световната сила Италия – 2:3. Въпреки поражението египтянките оставят ярко впечатление на терена, а няколко месеца по-късно същият този състав начело с българския треньор спечели бронз на Африканските игри в Конго.

Един от най-емоционалните моменти обаче Балов изживява като наставник на иранския “Хаваш” (Гомбад). Пред 6 хиляди екзалтирани зрители отборът му побеждава третия в света и местен шампион “Пейкан” (Техеран) с 3:2 и заема за първи път в историята пето място във висшата лига от общо 16 тима. “Атмосферата беше уникална – спомня си Балов. – В залата нямаше място игла къде да падне. Имаше хора по тръбите, по лампите, а след последната точка публиката изригна – нахлу на терена и ме понесе на ръце! Успях да стъпя на земята едва когато излязохме от залата. Такива моменти трудно се забравят!”

След този успех “Хаваш” поставя на залата си 10-метрови постери на всеки от играчите си, както и на българския треньор.

В Саудитска Арабия наставникът също пише история. Преди 2 години с “Ал Джава” класира във висшата лига три отбора от различни възрасти, което дотогава не се бе случвало. Ангажиментите му приключват и Балов си тръгва. Преди три седмици обаче е повикан “на пожар” – да спаси мъжете от изпадане в по-долната дивизия, а младежите и юношите младша възраст са с големи шансове за златото.

“За да ме спечели, президентът на клуба ми беше пратил песен по YouTube на Васил Найденов “Сбогом моя любов” – разкрива наставникът. – Изумих. Как му е хрумнало и как я е намерил?”

За ключа към успеха специалистът сочи владеенето на арабски език и открития си характер, с който става любимец на местните.

“Арабите обичат усмихнатите хора и с чувство на хумор, а това е моята същност – казва треньорът. – Харесват да се отнасяш към тях уважително, дори със смирение. Но това смирение, разбира се, не касае професионалната ми работа. Там съм твърд характер и си отстоявам позициите докрай.”

Арабският език Балов научава от скука. Когато преди 15 години попада в Саудитска Арабия, все още няма достъпен интернет, мобилни телефони, а свободно време е в изобилие. В изучаването му помага Константин, син на футболната легенда на ЦСКА Христо Андонов-Пелето. Двамата са по-отрано там и 22-годишният младок доста поназнайва езика на домакините.

“Имат си обичай арабите да се поздравяват с носовете, казва се “хашмак” – разкрива българинът. – Прави се между мъже. Потриват си носовете и издават звук, все едно е целувка, но всъщност не се целуват. Разбира се, това се случва между много близки, сърдечни приятели. Малко е странно за европейците, но за тях е съвсем нормално.”

Един от проблемите, с които се сблъсква наставникът, е закъснението на играчите, които са аматьори и работят различни професии – банкери, полицаи, продавачи, учители… Балов обаче, за да провокира интереса им и по-често да идват в залата, се стреми да разнообразява тренировките под формата на игра.

А крайната религиозност на местните понякога и помага. Случва се по време на мач битката на терена да бъде прекъсната за 20-минутна молитва.

“Това понякога е добре, защото се случва да губиш с 0:2, а паузата дава възможност да се пренастроиш, да обърнеш резултата, дори и да спечелиш”, обяснява наставникът.

За щастие подобни отклонения по време на мач с национален отбор не се допускат.

Балов признава, че саудитците дотолкова са го приели за “своя кръв”, дори поискали да стане мюсюлманин, че и пари му предложили.

И докато в Саудитска Арабия има куп ограничения, в Бахрейн, който е на един мост разстояние, кипи бурен социален живот. В почивните дни, които са петък и събота (б.р. – допреди 2 г. са били четвъртък и петък), саудитците масово се изнасят на островната страна, за да усетят европейския начин на живот. “Пълно е със заведения, разрешени са пушенето, алкохолът, няма забрани за облеклото на жените, дори проституцията е легализирана – уточнява българинът. – А саудитците уж са праведни, но всички тези прегрешения си ги позволяват.”

През 2007-а Балов присъства на старт от Формула 1 в Бахрейн. “Не съм фен на този спорт, но изживяването беше страхотно, особено откриването – спомня си наставникът. – два самолета прелетяха на 60 метра от земята. Направо настръхнахме… А два месеца по-късно същата тази писта бе домакин на световните серии по плажен волейбол. Имах щастието да гледам най-силните двойки в света.”

И докато в Саудитска Арабия и Бахрейн луксът е навсякъде, на другия полюс са Пакистан и Иран с доста по-скромния си начин на живот. Дори опасен.

В Пакистан например се чували бомби, експлозии, докато Балов е на лагер на една от базите им. Там вътрешно първенство няма, а играчите тренират само за срещи на националния отбор.

“Въпреки това не ме беше страх – казва българинът. – Но в Пакистан страшно много лъжат, правят го съвсем умишлено и много убедително!”

Балов опровергава и забраната жени да посещават спортни срещи в Иран. “Уж нямат право да присъстват, но в Техеран видях съвсем друго – заявява наставникът. – Поне 1500 жени имаше на трибуните на един от мачовете. Много добре облечени, гримирани като за модно списание. Разбира се, това го няма в провинцията, но явно и там нравите вече се променят.”

А Египет треньорът сравни с България: “Бедни са, но интелигентни като нас – казва той. – А това, което ме учуди, че е пълно с таксита на руската марка “Лада”. Обожават обаче да ядат птици, например пълнен гълъб с ориз.”

Странството разделя треньора със семейството му, което живее в София, за по няколко месеца годишно, докато траят ангажиментите му. 15-годишният му син Паоло и съпругата Галя се отнасят с разбиране и понякога прескачат до поредната екзотична дестинация на екскурзия. Тийнейджърът играе и волейбол, и баскетбол, говори английски и немски език, а покрай баща си поназнайва и арабски. За щастие на Балов синът го влекат науките, а не спортът.

Въпреки че е далеч зад граница, треньорът следи и българския волейбол. Смята, че и мъжете, и жените имат голям потенциал в бъдеще. А дали ще се върне у нас? Винаги. Стига да го потърсят!

Принцът на

крака при

волейболистите

Волейболът среща Страхил Балов с принца на Саудитска Арабия Файсал бин Турки. Негово превъзходителство идва в залата, за да инспектира подготовката на “Ал Насър”, воден от българския треньор. Принцът спонсорира футболния клуб на “Ал Насър”, където преди време играе и Христо Стоичков, но не е безразличен към останалите спортове. Именно кралската особа намира и силен спонсор на волейболистите. Докато работи в “Ал Насър”, Балов се запознава с футболната звезда Рене Игита, с когото стават добри приятели. Колумбийският вратар вече 5 г. е играч на клуба. Нарича волейболния ни треньор Стоичков, защото единственият българин, когото познавал, бил Камата.

Сватбите започват

с ядене на фурми

В Саудитска Арабия сватбите са коренно различни от европейските. Започват с ядене на фурми, и то поне на 5-6 вида, а гостите пият кафе или чай.

След това основното ястие е огромна порция ориз с агнешко или камилско месо. После пак следват фурми. Подаръци не се носят. Задължително мъжете и жените са позиционирани поотделно, независимо дали са семейни. Смята се за нормално роднини да се женят помежду си, дори първи братовчеди. И имат много деца – по около 20-22!

Камилско мляко за пречистване на организма

Камилско мляко се консумира страшно много в Саудитска Арабия. Според местните то пречиства организма. Официално обаче напитката липсва по магазините. Камилското месо също е харесвана храна, а животните се отглеждат във ферми. Предпочитано забавление за саудитците е да се катерят с джипове по пясъчни дюни понякога до 300 метра високи – доста опасно развлечение, но адреналинът си казва своето. А приготовлението е сериозно – големи мъжки компании от по 20-30 души се изнасят извън града, оборудвани с много храна, сателитна чиния и интернет обхват – да не им липсва нищо. Съвсем нормално е там да видиш 9-10-годишни деца да шофират. Контролът не е строг, а ако полицай спре за проверка, родителят плаща глоба от $100 и малкият отново сяда зад волана.

В Саудитската Арабия алкохолът е забранен, дискотеки няма, така популярният по света вайбър също не е позволен. Забранено е да ходиш по къси панталони, а жените задължително трябва да са забулени, независимо дали са европейки или местни. “Всъщност – все едно живееш в луксозен затвор”, казва Балов.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.