Борисов: Отчитаме бюджетен излишък от 1 921 млн. лв. за 2018 г. Не задлъжняваме и не оставяме дългове на следващите поколения, съобщи премиерът

Смядово в траур за загиналото семейство при адската катастрофа край Омуртаг

Дженифър Лорънс се омъжи От сватбата й има само една снимка

Потрошиха джип на полицията във Видин

Военни иззеха невзривен боеприпас, открит край Пловдив

Сергей Лавров: Отношенията между Русия и България са основани на дълбоки исторически и културни традиции Работата по второто разклонение на „Турски поток“ ще бъде завършена в срок през 2020 г.

Паспортната дирекция с удължено работно време във връзка с предстоящите избори

Горски педагози демонстрираха авторски уроци Правят сайт и учебно помагало

Германия обмисля да изгради собствен космодрум

Арестуваха двама афганистански мигранти за изнасилване на непълнолетно момиче в София

Посланикът на Русия: „Балкански поток“ ще изведе руско-българските отношения на качествено ново ниво

Чавушоглу: Ако до 35 часа кюрдите не се оттеглят ще продължим с военните действия в Сирия

Обраха кола в района на Еменския каньон Сръчните апашите свили 550 лева

БАБХ: Над 300 кг опасен колбас е изтеглен от търговска мрежа у нас

Трифон Иванов в последното си интервю преди 6 дни: Влизаме в рискова възраст

Утре той трябваше да празнува своя имен ден. Утре трябваше да излезе празничното му интервю.

Всички знаят, че Трифон Иванов не обичаше да говори много пред медии. Правеше го рядко и пред приятели. Като Владимир Памуков и Красимир Минев. За вестник „Труд“ и за „КОД Спорт“.

Всички помнят Трифон с едно. Винаги се смееше, шегуваше. Беше душата на компанията. Душата на четвъртите в света. Така планираше да празнува и Трифон Зарезан. На маса и с приятели.

Съдбата реши да направи партито горе, на небето. Затова и последното интервю на Трифон Иванов е посмъртно. Ето първата част от него, в утрешния брой очаквайте останалите весели отговори на Туньо. Такъв, какъвто всички ще го помним завинаги.

– Защо винаги си бил голям критик на медиите?

– От време на време трябва да се казва. Аз съм си страдал много пъти. Казвам истината. А покрай майтапа се казва и истината. Хуморът ми е малко хаплив. Не се сърдя и мен, като ме ухапят някой път.

– Вярно ли е, че когато трябва да вземе важно решение, железният Трифон Иванов първо слуша сърцето си, после ума си, а накрая прави това, което каже жена му Валя?

– Ха-ха! Да се върнем в началото. Зад всеки успял мъж стои една жена. Познавам ви отдавна. И зад вас има жени, които диктуват нещата. Отвръщам на удара с удар.

– Казваш, че като футболист си пълнил достатъчно пъти страниците на вестниците, а сега искаш спокоен живот. Как минават дните ти?

– С работа. Рядко давам интервюта, не обичам шумотевица, да съм на пангара, да съм по вестниците и телевизиите. Нека по-спокойно.

– Чувстваш ли се улегнал на 50?

– Да. Всеки, който направи 50, започва да си дава равностметка. Това, което си направил досега, си е направено. Вече трябва да се гледа по-спокойно, по-уравновесено, по-забавено. Влизаме в рискова възраст.

– Известен си като като един от най-големите шегаджии. Кой е попадал най-често под „стрелите“ ти?

– Няма такъв. В националния отбор имаше лоби на Стоичков, а друго – на Боби и Наско. Аз бях буфер между Ицо и тях. Някой път той не тренира, пък те питат защо не тренирал. И докато се разберем… Но винаги сме потушавали нещата. Не е хубаво да се излиза наяве. Но ето, Ицо казва, че го боли кракът и няма да тренира. Те веднага питат защо няма. Аз отговарях: „Оставете го сега!“ И накрая го оставим Ицо да не тренира. Така минаваха по-нормално тренировките. Когато аз не съм тренирал, съм бил или контузен, или зает.

– Ще ти припомним едни изказвания. Легендарният Ги Ру ви взе в „Оксер“ и каза: „Този е страховит защитник, всяко действие му е свързано с шпагат.“ А легендата на „Бетис“ Хуан Мерино, с когото играехте заедно, твърди: „Когато видях Трифон за първи път, бях потресен. Приличаше на трапер, дошъл от дивото.“

– За да отида в „Бетис“, ръка ми подаде Стоичков. Той тръгна от България, остави ми капитанската лента на ЦСКА и ми обеща да помогне. Казах му: „Муха, тръгваш, а не ми помагаш!“ Отговори ми, че ще ми помогне. Спази си обещанието чрез Хосе Мария Мингея. Отидох за 6 месеца под наем в „Бетис“. Всичко останало как да коментирам? Така са виждали хората моята игра, такова впечатление съм създал.

Останалата част от интервюто на Трифон Иванов четете в броя на „Труд“ в понеделник.

ЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

Инфаркт покоси големия Трифон Иванов

Христо Стоичков: Трифон ми беше от най-близките

Димитър Пенев: Трифон никога не ме е ядосвал

Любо Пенев: Поклон пред Трифон

Йордан Лечков: Загубих толкова близък приятел

Футболът скърби за Трифон Иванов

Красимир Балъков за Трифон Иванов: Краката ми се подкосиха. Сбогом, приятелю

Георги Василев: Удоволствие беше да работя с Трифон

Погребват Трифон Иванов на 17 февруари

Трифон Иванов пред Труд, 18.11.2013 : Аз съм като вълк – вратът ми е дебел, защото си върша работата сам


error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.