Трима контузени в „Игри на волята“ Славяни отново ще спят в лукс

Фейсбук с нови правила за сигурност за предстоящите президентски избори в САЩ

Путин предлага помощ на Африка без условия

Еди Рама отхвърли искането на опозицията за оставка

Нетаняху върна мандата за съставяне на правителство

Испанската полиция разби банда обирджии, ограбвали домове на футболисти

Руски хакери се маскирали като ирански Атакувани били поне 35 държави, като в 20 нападенията били успешни

Христо Иванов и Атанас Атанасов приемат гаврата на Тома Белев с еврейския народ Лидерите на „Демократична България“ не искат да вземат мерки срещу кандидата им за общински съветник в София

„Пепел от рози“ получи френска награда

Протест пред френското посолство у нас в подкрепа на Северна Македония за ЕС

Вдигат заплатите с ускорени темпове

Колко месеца имам право на обезщетение като безработен

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 22 октомври 2019

Трус от 2,6 по Рихтер в района на Доспат

Свинското поскъпна с 45% за година Цената му е рекордна за последните 5 години

Берлинале – мързеливи очи за проблемите на света

Александър Дончев, Берлин, специално за „Труд“

Темата за бежанците продължава да бъде водещата на 66-ото Берлинале. Тя до такава степен е проникнала в съзнанието и възприятията на хората, че дори една научно-фантастична приказка („Среднощен спешъл“ на американския режисьор Джеф Никълс) може да се интерпретира от този ъгъл. Особено, когато разказва историята на осемгодишно момче с космически способности, издирвано едновременно от християнска секта, която вижда в него новия спасител, и от ФБР, което го възприема като заплаха за националната сигурност. А то просто има уговорена среща на 6-и март, петък, със своите извънемни сродници, които ще го отведат далече от този ненормален свят.

Бежанците са и основния акцент в поредното благотворително събитие „Кино за мир“, което всяка година се провежда в рамките на Берлинале за артистичния и бизнес хай-лайф и поставя в центъра си най-големите хуманитарни кризи на нашето време. Като част от събитието тази година китайският авангардист и дисидент Ай Вейвей , който живее в Берлин, е създал поредната си политически ангажирана инсталация. Той е опаковал колоните на историческия „Концертхаус“ на Жандарменмаркт, където ще се проведе благотворителната гала, с червени спасителни жилетки – същите, които получават бежанците, спасени в морето.

Същите жилетки раздават и на африканците, които пристигат на италианския остров Лапмедуза – място на действието и в един от най-коментираните филми тези дни в Берлин – „Огън в морето“ на италианския режисьор Джанфранко Роси. Тази скала с площ около 20 квадратни километра, която е на 70 километра от либийския бряг и на 120 – от Сицилия, почти всяка седмица е в новините с поредната порция удавени или загинали от изтощение африкански бежанци. Благодарение на „Златния лъв“ от Венеция за „Сакро Гра“ (2012) , посветен на римските бездомници, Роси е един от най-реномираните съвременни документалисти, и новият му филм се очакваше с огромен интерес не само заради своята тема. Всъщност в центъра на „Огън в морето“ стои не толкова трагедията на бежанците или причините за тяхното рисковано преселение, а как хората от Лампедуза се отнасят към тях. Най-общо никак.

Единственият, който коментира прииждането на потопа от хора, е местният лекар, често принуден да преглежда дори вече мъртви. Другите, които се грижат за бежанците са служителните от местната брегова охрана и гражданска защита. Тяхната дейност е показана като високо професионална и безупречна, но все пак служебна, лишена от истинска емпатия. Бежанците не присъстват и в разговорите на местните жители, нито са сред темите на малката местна радиостанция, която излъчва само поздрави с песни . В центъра на филма е едно десетина годишно момче, което скита из острова, замеря птиците с прашка и чете уроците си по английски със силен сицилиански акцент. Единственото му оплакване е мързеливото око, заболяването, което установява местният лекар. Именно това момче в своята непринуденост и невинност символизира нашето безгрижие или по-скоро отказа на съвременния свят да възприеме размерите и дълбочината на трагедията, която се случва съвсем близо до нас. Именно в този контекст режисьорът Роси иронично коментира решението на Канада да приеме през 2016 г. 5000 бежанци: „Толкова всъщност пристигат в Лампедуза само за един два дни!“ От началото на бежанската криза на Лампедуза са пристигнали над 400 хиляди кандидат- емигранти, от тях 15 000 – мъртви. Без да обвинява или да издава присъди, този филм e тревожен сигнал, който само мързеливите очи няма да видят.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.