Берлинале - мързеливи очи за проблемите на света

Александър Дончев, Берлин, специално за „Труд“

Темата за бежанците продължава да бъде водещата на 66-ото Берлинале. Тя до такава степен е проникнала в съзнанието и възприятията на хората, че дори една научно-фантастична приказка („Среднощен спешъл“ на американския режисьор Джеф Никълс) може да се интерпретира от този ъгъл. Особено, когато разказва историята на осемгодишно момче с космически способности, издирвано едновременно от християнска секта, която вижда в него новия спасител, и от ФБР, което го възприема като заплаха за националната сигурност. А то просто има уговорена среща на 6-и март, петък, със своите извънемни сродници, които ще го отведат далече от този ненормален свят.

Бежанците са и основния акцент в поредното благотворително събитие „Кино за мир“, което всяка година се провежда в рамките на Берлинале за артистичния и бизнес хай-лайф и поставя в центъра си най-големите хуманитарни кризи на нашето време. Като част от събитието тази година китайският авангардист и дисидент Ай Вейвей , който живее в Берлин, е създал поредната си политически ангажирана инсталация. Той е опаковал колоните на историческия „Концертхаус“ на Жандарменмаркт, където ще се проведе благотворителната гала, с червени спасителни жилетки - същите, които получават бежанците, спасени в морето.

Същите жилетки раздават и на африканците, които пристигат на италианския остров Лапмедуза – място на действието и в един от най-коментираните филми тези дни в Берлин - „Огън в морето“ на италианския режисьор Джанфранко Роси. Тази скала с площ около 20 квадратни километра, която е на 70 километра от либийския бряг и на 120 – от Сицилия, почти всяка седмица е в новините с поредната порция удавени или загинали от изтощение африкански бежанци. Благодарение на „Златния лъв“ от Венеция за „Сакро Гра“ (2012) , посветен на римските бездомници, Роси е един от най-реномираните съвременни документалисти, и новият му филм се очакваше с огромен интерес не само заради своята тема. Всъщност в центъра на „Огън в морето“ стои не толкова трагедията на бежанците или причините за тяхното рисковано преселение, а как хората от Лампедуза се отнасят към тях. Най-общо никак.

Единственият, който коментира прииждането на потопа от хора, е местният лекар, често принуден да преглежда дори вече мъртви. Другите, които се грижат за бежанците са служителните от местната брегова охрана и гражданска защита. Тяхната дейност е показана като високо професионална и безупречна, но все пак служебна, лишена от истинска емпатия. Бежанците не присъстват и в разговорите на местните жители, нито са сред темите на малката местна радиостанция, която излъчва само поздрави с песни . В центъра на филма е едно десетина годишно момче, което скита из острова, замеря птиците с прашка и чете уроците си по английски със силен сицилиански акцент. Единственото му оплакване е мързеливото око, заболяването, което установява местният лекар. Именно това момче в своята непринуденост и невинност символизира нашето безгрижие или по-скоро отказа на съвременния свят да възприеме размерите и дълбочината на трагедията, която се случва съвсем близо до нас. Именно в този контекст режисьорът Роси иронично коментира решението на Канада да приеме през 2016 г. 5000 бежанци: „Толкова всъщност пристигат в Лампедуза само за един два дни!“ От началото на бежанската криза на Лампедуза са пристигнали над 400 хиляди кандидат- емигранти, от тях 15 000 – мъртви. Без да обвинява или да издава присъди, този филм e тревожен сигнал, който само мързеливите очи няма да видят.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Култура