Спешно ни трябва план Б за границите

Като външна граница на ЕС България трябва да е на първата линия пред всяко европейско споразумение и да настоява, че сигурността й е под риск с всяка падаща бомба в Сирия, Ирак или Афганистан

Редовната среща на премиерите на държавите от Вишеградската група (Полша, Чехия Словакия, Унгария) със специалното участие на лидерите на България и Македония, която се проведе в понеделник в Прага, затвърди трайно насаждащо се от месеци усещане в ЕС, че „спасяването на давещите се е в ръцете на самите давещи се”. В общата декларация от срещата изразът „да затегнем Европейския съюз”, балансиран между „да подсилим”, „да укрепим” и други вариации на темата „спри не си отивай”, практически формулират всяка трето изречение и ясно дефинират грижите, които терзаят Източния фланг на ЕС. Символиката на срещата в Прага е ясна - само седмица след като лидерите на „Оригиналните 6” страни основателки на Новата римска империя (Германия, Франция, Италия, Белгия Холандия и Люксембург) се събраха отново на Капитолийския хълм във Вечния град, за да потвърдят клетвите си във вярност на идеята, че никога отново няма да се делят за сметка на индивидуалните си интереси, Вишеградските четири (с по една българска и македонска патерица - за престиж или за бройка е спорно) припомниха, че само участието на Изтока „прави Европа единна”.

Като оставим настрана защо въпросът за бъдещето на ЕС не е основна тема от обществените дебати у нас (но нали се смятаме на гости), за всяка друга далновидна европейска държава, която гледа на суверенитета си от висотата на ХХІ век (а не на ХІХ в.), рязкото затопляне на времето толкова рано през зимата само дразни инстинкта за оцеляване. Близо година след като бежанският наплив към границите на Европа доби библейски размери, очевидната неспособност на общия европейски интерес да намери единно решение за охрана и отбрана е исторически факт. Да, в крайна сметка вкарахме НАТО в Егейско море.

Декларацията на Вишеградската група изрично призовава Всевишния по най-бързия възможен начин „да приложи позицията на Съвета на ЕС за създаване и прилагане на Европейска гранична и брегова охрана” и тънко подчертава, че подобно решение трябва да е основано на „балансиран принцип” между големите сили в ЕС и „суверенните компетенции” на останалите държави членки.

Тъй като общите ни интереси със страните от Вишеградската група от географска гледна точка са си културно-исторически, декларацията от Прага настоява за „бързи и видими резултати” от Общия план за действие ЕС - Турция, най-вече в частта Анкара „да спира миграционните потоци и да се бори с каналите за трафик на хора”. Добре че са братоците, а. Унгарският премиер Виктор Орбан вече съвсем официално може да се кандидатира за президент на България - едва ли ще му е проблем да съвместява и двете длъжности. Пък и с Русия умее да общува…

Документът от Прага призовава не само да се обърне специално внимание на овладяването на бежанските вълни през Западните Балкани, но по най-бързия начин да се разработи алтернативен план Б, който да е в състояние на готовност във всеки един момент, в който „споразумението Турция - ЕС не постигне очакванията”.

И понеже си говорим за география, Пражката декларация настоява, че Гърция играе решаваща роля за овладяване на новото Велико преселение на народите в трасето му през Балканите. За разлика от мрънкащите западняци премиерите от Вишеградската група признават и приветстват всички усилия, които разчекнатата на 40 гръцка държава полага да се справи със ситуацията, и заявяват готовността си да продължат да помагат с каквото могат.

Междувременно за намирането на решение на текущите проблеми министър-председателите на Чехия, Словакия, Унгария и Полша „заявяват открито готовността си да осигурят адекватните ресурси” на най-изложените на бежански натиск страни от Балканския регион в зависимост от нуждите им и припомнят, че това също е част от начина да се помогне на Гърция.

Реалността е такава. Като криво ехо на декларацията от Рим отпреди седмица Вишеградските четири (+ балканските две) подчертават, че самото съществуване на ЕС е изложено на риск и приоритетна точка в дневния му ред трябва да е запазване на Шенгенското споразумение (ура!), което може да бъде „постигнато единствено чрез възстановяване на контрола върху външните граници на ЕС”. Премиерите припомнят, че намаляване на напрежението и укрепване на стабилността на Балканския регион са единственият начин да се запази ЕС като работещ в полза на гражданите си. Без да ни споменава изрично, декларацията от Прага настоява споразумението от Шенген да продължи разширяването си към европейските страни, „които покриват необходимите критерии”. Ох! Като добавим и паралелното изказване на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, че другите евронесретници, румънците, могат вече да бъдат изваждани от механизма за наблюдение и контрол, два пъти „ох”.

В кратце, Източна Европа се мобилизира с тревожен поглед напред и горчиви спомени назад, залагайки на единственото, което ни обединява - общия интерес и инстинкт за оцеляване. Къде сме ние? Нека не се залъгваме. Активна и далновидна външна политика явно си е онази черта от характера на българското политическо животно, която му разделя седалника на две. И докато проблемът на „давещите се” се решава по посочения по-горе начин, щраусовата концепция за държавно управление, която царува у нас, е на път да вкара страната във фатален коловоз. Като външна граница на ЕС България трябва да е на първата линия пред всяко европейско споразумение и да настоява, че с всяка падаща бомба в Сирия, Ирак, Афганистан националната й сигурност се излага на риск - и това пред всеки, когото наричаме западен или друг партньор. Че всякакви материални гаранции, които се предвиждат за страни като Италия и Гърция, трябва да бъдат насочени и към България най-малкото заради рисковия фактор от геополитическа гледна точка. Недалеч от границите ни се води кървава, ескалираща до безпредел война, която ще измести всякаква Корея, Виетнам, Чечня, Либия, Босна и други примери от историята. Защо това не виждате и чувате по новините на всеки час, не мога да отговоря!

Най-хубаво ще е, разбира се, София активно да защитава и да преследва интересите си, а не да го правят от Прага, Будапеща, Братислава и Варшава. Поведението на бедния роднина сега - самоналожения позор на съвременна България - ще е наистина пагубно за страната ни като фактор (за комплексираните - ако щете номинален) на международната сцена. Когато стоиш с гръб към вълната, няма как да видиш кога ще те залее.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи