Басейнова дирекция стартира наказателна процедура срещу НЕК заради замърсяването на р. Въча

Главният редактор на „Труд“ Петьо Блъсков: Не трябва да вярваме на наложените епитети и марки (ВИДЕО)

Марк Жирардели, собственик на ски зона Банско: Без втора кабинка курортът няма как да се развива, ще изпадне в застой

Наводнени пътища и спрени фериботи в Гърция заради силна буря

19-годишен, наръган с нож, издъхна в Шумен

Вълшебната работилница на Дядо Коледа гостува на децата на служителите на МВР

СЗО: Босна и Херцеговина е наравно с африкански страни по брой на заболелите от морбили

Над 60 хиляди домакинства във Франция са без ток след проливни дъждове и силен вятър

Русия приключи първото изпитание на най-мощния си ледоразбивач „Арктика“ (ВИДЕО)

Агент 007 няма време да умре с новия Defender Офроудърът на Land Rover вилнее във филма за Джеймс Бонд

Див популизъм в Общинския съвет в Стара Загора води до голям финансов дефицит за дейностите в чистотата

МВР отчете повече жертви в катастрофи през 2019 г., стартира мащабна операция за безопасност на пътя

Българите вече са по-бързи от Мат и Жирардели, Банско още чака втора кабинка

БСП избира нов лидер на 26 април 2020 г.

Мумия се появи на мястото на бившия мавзолей в София (СНИМКИ)

Ирина Бокова е и кандидатът на САЩ

Битката за лидерския пост в ООН обърква съзнанието на десните у нас

Кандидатурата й като подкрепата за сирийските кюрди е сред немногото твърди опорни точки за Кери и Лавров в процеса на сближение на двете суперсили, колеблив и на пресекулки, но без алтернатива

Закъснялото номиниране на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН предизвика негативна реакция в лагера на ДСБ и синята интелигенция. Това е жалко – тъкмо бе започнал да се очертава възможен тематичен съюз на всички опозиционни сили срещу разклатеното управление на ГЕРБ. Антикомунизмът на сините няма друга функция освен разцеплението на недоволните и предотвратяването на такъв съюз.

Покрай нафталиновите антикомунистически страсти сините твърдят, че кандидатурата на Бокова дразни САЩ. Това е заблуда или умишлена лъжа. От позицията, изразена от влиятелни лица от Демократическата партия като Бил Ричардсън, министър на енергетиката при Бил Клинтън и бивш посланик в ООН, в статията му от октомври м.г. в „Уошингтън поуст”, от прочетеното в сп. „Форбс” през есента, а и в скорошната редакционна бележка във в. „Уолстрийт джърнъл” срещу Бокова и „за” Кристалина Георгиева се налага изводът: Ирина Бокова е кандидатът на САЩ, на управляващата Демократическа партия.

Да разгледаме пасквила в „Уолстрийт джърнъл” като най-пресен – от 8 февруари т.г. Този солиден вестник е собственост на Мърдок и често гъделичка предразсъдъците на консервативната публика. ЮНЕСКО е наречена там „ООН агенция за социални помощи”. Известна е първичната реакция на американския консерватор на фразата „социални помощи”: „нашите пари”, които правителството – тази „комунистическа” институция – раздава на негрите и други малцинства, „развратните” самотни майки, незаконните имигранти…

Пасквилът инкриминира Бокова като „кандидат на Хилари Клинтън”, за чиято кампания се грижела лично свекървата на Челси – бившата журналистка, депутатка, феминистка, днес професор в Пенсилванския университет Марджъри Марголис. Истерична е омразата на американските десни към семейство Клинтън – тези символи на „разврата” на 60-те години. За тях връзката между Клинтънови и комунистическото минало на Бокова е „очевидна”.

Демонстрирана е интимна запознатост с графика на Бокова: на другия ден тя имала съвместни прояви във Филаделфия с Марголис в Института за управление „Фелс” и във Вашингтон в салона на Естер Купърсмит, посланик на добра воля на ЮНЕСКО, която и без официална позиция в САЩ от три десетилетия е ключов елемент на столичната неформална властова структура.

Всичко това звучи впечатляващо: работата на Бокова във Вашингтон е опечена на най-високо равнище. Би било чудесно лобистките й структури да продължат да бръмчат дискретно в полза на България и след като кандидатката заеме поста в Ню Йорк, и след като го напусне.

Добре осведомен източник от Ню Йорк предполага, че републиканските бонзи включват темата за Бокова в предизборната истерия срещу Хилари. Тук има два капана: убедителната победа на непоносимия за партийната върхушка Тръмп в Ню Хампшър и голямата му преднина в анкетите и след телевизионния дебат, и инатът на Бърни Сандърс да опровергава скептиците. Без Хилари и с „путиниста” Тръмп като кандидат упражнението с Бокова губи смисъл. Упрекът на „Уолстрийт джърнъл” към нея е, че е „кандидатът на Путин”: ходила да се среща с него покрай честването на Девети май м.г. заедно със Си Цзинпин.

Тънкостта е, че Бокова е кандидатът и на САЩ, и на Русия. Кандидатурата й като подкрепата за сирийските кюрди е сред немногото твърди опорни точки за Кери и Лавров в сегашния процес на сближение на двете суперсили, колеблив и на пресекулки, но без алтернатива. Бокова обаче е и кандидатът на Франсоа Оланд – франкофон, от ЕС, с два мандата в Париж, начело на доминираната от Франция ЮНЕСКО.

Препоръката за втората българска кандидатура в пасквила също звучи странно, и то тъкмо в деня, когато Кристалина Георгиева се отказа от надпреварата. Иска ми се да вярвам, че Георгиева не е издействала сама публикацията. А би могла да го направи, а би могъл и министър Митов – свидетел съм как някога „Уолстрийт джърнъл” пусна хвалебна статия за тогавашната шефка на дипломацията ни Надежда Михайлова в деня на пристигането й в Ню Йорк.

В българските медии се върти информация, че Митов работил задкулисно в САЩ за Георгиева и за осуетяване срещи на Бокова в Конгреса – въпреки решението на МС от 2014 г. и въпреки ангажимента на някогашния му работодател – Демократическата партия на САЩ – с кандидатурата на Бокова. Но щом прочетохме на сайта на ООН писмото, с което министърът издига кандидатурата на Бокова, и високата оценка, която й дава, изглежда нещата в МВнР са сложени на мястото си. Добре осведомен източник от Постоянното ни представителство при ООН в Ню Йорк увери, че дипломатите там работят професионално по кандидатурата на Бокова.

Колкото до позорната комедия, която Георгиева разигра на своя глава, Георги Готев от Брюксел изнесе интересна информация от кулоарите на Еврокомисията. За да саботира решението на кабинета „Орешарски”, зад което стоят три постоянни членки на Съвета за сигурност, Георгиева, смятана от всички за човек на Сорос, пилеела ресурсите на Еврокомисията и се отклонявала от задълженията си като вицепрезидент, когато боледуващият Жан-Клод Юнкер имал най-голяма нужда от нея. Една от „най-мразените личности в Брюксел”, Георгиева направи лоша услуга и на притиснатия от безчет други дертове Борисов, и на Митов, който е знаел, че кандидатурата й има нулев шанс. Така тя зачерта шанса си за нов мандат в Еврокомисията.

Защо дипломатичната Бокова с комунистическото си минало е толкова неприемлива за сините, а скандалната Георгиева с комунистическото си минало е приемлива? Или Борисов, Плевнелиев? Дъщерята на главния редактор на „Работническо дело” не е приемлива, но Евгений Дайнов, синът на кореспондента на вестника в Лондон, е приемлив! Но Бокова не отрича коя е и се държи с достойнство. И „Уолстрийт джърнъл” признава, че много „бивши комунисти в бившия Варшавския договор станаха демократи с добра репутация”. Това е миналото на нашия регион, такива са хората на възраст над 55-60 години. Затова и сме отделна регионална група в ООН.

Това, което дразни сините у Бокова, е достойнството. Причината за дразненето е съзнанието им за собствената им липса на достойнство.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.