След израждане на поредното бебе получава офертата за модел

Аристократичен мъж с белогвардейска кръв, пред когото всички жени се събличат, е модна икона в Русе. Изключителната му привилегия не е заради неговите деликатни пръсти и достолепната му осанка, по която въздишат всички пациентки. 53-годишният д-р Александър Рудницки се разкъсва между частната болница “Медика” и кабинета си в медицински център, но намира време за фитнес, без да залага на здравословна диета. Зад излъчването му на английски лорд наднича генът на

голямата любов на бежанци

от Царска Русия. Прабаба му Евдокия и съпругът й Николай са имали двама синове и доста земи в Украйна. От дядо си Александър Рудницки получава не само името, но и кръвта на белогвардейски офицер. За да се спаси от метежите след Октомврийската революция, през 1921-1922 г. той тръгва за Гърция. Натам се отправя и бабата на Александър - също Евдокия, която пък е донска казачка от Ростов на Дон. Двамата се срещат на остров Лемнос и решават да продължат за Варна.

По незнайни причини руските бежанци се преселват в Трявна, където се ражда синът им Михаил. По-късно той се запознава в Русе с Марика и от любовта му с преселничката от Пиринска Македония се появява малкият Александър.

Д-р Рудницки още съжалява, че майка му не успява да състави родословно дърво, за да знае всичко за историята на семейството си. Знае, че има някакви братовчеди в Русия, но от 80-те години на миналия век не е ходил там. Бил е неколкократно в Украйна и сега се ядосва как се разсипва държавата. “Винаги съм обичал тази велика страна, макар че навремето си избрах български паспорт, за да отида в казармата”, натъжава се лекарят. Той може да остане руски гражданин както баща му, но на 18 г. приема за

въпрос на чест

да отбие редовна военна служба. Медицината се оказва колкото неосъществена бащина мечта, толкова и част от общия избор на много негови приятели. Повечето кандидатстват в тази специалност и Александър решава да опита в последния момент. Колебае се дали да не запише архитектура, защото рисуването и математиката в училище му вървят.

През 1988 г. дипломираният лекар завършва Медицинския институт във Варна. Д-р Рудницки е единственият, който отива по разпределение на село. Практикува три години и половина във Ветово, откъдето и сега го търсят много пациентки. Когато го изпращат на следдипломна квалификация в русенската болница, попада на най-чаровната акушер-гинеколожка в града - д-р Теодора Константинова. Тя му помага да избере специалността и дори подава вместо него документите.

“Акушер-гинекологията е невероятно богата и разнообразна професия, която изисква да си сдържан и да не злоупотребяваш с

женското доверие”

- категоричен е д-р Руднички. За него привилегията да дава живот върви с отговорността. Преживяването и удоволствието да се помогне на едно бебе и майка му след по-тежко раждане е трудно обяснимо, но здравият детски рев след първата глътка въздух е “невероятна музика за ушите”.

Иначе въпреки музикалността на неговата майка, която пее в хорове и слуша класическа музика, д-р Рудницки си остава част от рокаджийското поколение на 80-те години на ХХ век.

“Не познавам достатъчно добре женската психика, но с годините пациентките ми споделят и започнах да разбирам техните проблеми”, казва акушер-гинекологът. За него понякога лекарите не бива да бързат толкова и да изслушват внимателно всеки, защото в разговора винаги се научава нещо важно и полезно.

Авантюрата да стане едно от лицата на престижна русенска марка за мъжки костюми по поръчка се случва покрай Мартин Йорданов, собственик на фирмата. Д-р Рудницки изражда второто му дете и на един рожден ден щастливият татко му предлага да опита.

Първите пробни снимки в шоурума на известна марка автомобили във Варна стават добри. После продължават на морския бряг и в частна вила пред обектива на фотографа Владо Габровски. “В досега със света на модата има

мъжка суета и предизвикателство

но нали все пак човек трябва да опита”, усмихва се д-р Рудницки. Макар да не обича светлината на прожекторите, ангажиментът му харесва и донякъде поддържа жив духа му. Преди да облече различни мъжки костюми, д-р Рудницки се носи по-небрежно. Сега вече предпочита спортно-елегантния стил, макар че заради професията по цял ден е с лекарските дрехи.

Колкото и суетата да е състояние на духа, д-р Рудницки не забравя и годините. Макар и трудно, намира време три пъти седмично за фитнес. “По-важно е да имаш навика и да го поддържаш, така съветвам всичките си приятели”, напомня лекарят. Той не спазва кой знае каква здравословна диета, защото разчита на гена си. Баща му също бил слаб и апетитът не го заплашва да напълнее. Зарязва цигарите преди 12 г., а чашката алкохол е само за настроение.

“Гинекологията е за цял живот, да съм жив и здрав, ще я работя до 70-годишна възраст, а и няма много специалисти,

никой никого

не обучава

и се чудим кой ще дойде след нас”, тревожи се д-р Рудницки. Преди година той напуска Акушеро-гинекологичния комплекс в Русе и приема да практикува в частната болница, която до месеци ще открие родилното си отделение. Дъщеря му Александра засега не се интересува да продължи лекарската професия, а и баща й не я натиска. Предпочита тя да учи езици в английската гимназия и я оставя да избере сама каква ще стане. Баща й е наясно, че в медицината подходящите специалности за жени са доста малко, може би защото хирургията е доста тежка. “Един архитект също създава нещо, може би и в тази професия щях да се реализирам, но не я преживявам като неосъществено желание”, признава д-р Рудницки. Рисуването му остава само като спомен в запазените албуми, на които сега се радва Александра.