Николай Николов*

Народното събрание прие наскоро на първо гласуване изменения и допълнения в Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /ЗОПДНПИ/. Този закон отмени действалия от 2005 до 2012г. първи модерен закон за гражданска конфискация, добил известност като закона „Петканов”. Времето от влизане на новия закон в сила /края на 2012г./ бе достатъчно да се очертаят проблемите по приложението му и да се тестват в практиката някои от новите разрешения, предвидени в него.

Съгласно действащия режим определено имущество може да бъде отнето само със съдебно решение на граждански съд след триинстанционно съдебно производство, по реда на ГПК, започнало по иск на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/. Преди да внесе този иск Комисията провежда предварително административно производство, целта на което да се провери наличието на основания за внасяне му. Комисията не отнема имущество. Тя само сезира съда с иск за отнемане. И е добре, че тази принципна постановка в материята на гражданската конфискация в Европа, а и по света, се запазва в българския закон.

Основанията за отнемане на имущество от определено лице или свързани с него са две. Първото е наказателноправно – лицето да е привлечено като обвиняем или да е образувано наказателно производство, което не може да приключи, поради давоност, амнистия и други определени в закона причини. Привличането следва да е само по един или няколко от изчерпателно изброени в чл.22 от закона състави на Наказателния кодекс /НК/. Второто е икономическо – значително несъответствие между нетния доход и имуществото на проверяваното лице и то за период от 10 години назад от датата на образуване на проверката. Съгласно действащият закон несъответствието е налице, ако за проверявания период имуществото надвишава доходи с четвърт милион лева.

Най-съществената промяна на действащия режим е намаляването на изискването за това несъответствие от 250 000лв. на 120 000лв. Тази промяна трябва да бъде подкрепена, ако искаме ефикасна система на гражданска конфискация в България, която засяга реално не само високите, но и средните и ниски нива на организираната престъпност и изважда капиталите с незаконен произход от икономиката на страната.
Предлаганото разрешение в тази част на закона има своята предистория.

Големият дебат в обществото през 2011 – 2012г., предхождащ приемането на сегашния закон, бе - дали да се запази изискването по закона „Петканов” за задължително наличие на влязла в сила осъдителна присъда или е достатъчно образувано наказателно производство с привлечен обвинаем, за да се отнеме определено имущество с незаконен произход в полза на държавата.

Увлечени в този дебат пропуснахме един факт, за който в този период многократно предупреждавах, в това число от страниците на в.”Труд”, и той е, че приетата през 2012г. правна рамка на гражданската конфискация, макар и без изискване за влязла в сила присъда за тежко престъпление, е по-тясна в сравнение с режима по закона „Петканов”. И това е така по три причини. Въведеното изискване имуществото да надвишава доходите с 250 000лв. Намалението на проверявания период от 25 на 10 години. Премахването като способ за доказване презумцията в полза на държавата, която възлагаше тежестта на доказване на законния произход на средствата за придобиване на имуществото на проверяваното лице.

Резултатът. Според годишния доклад на Комисията за 2011г. заведените дела за отнемане на престъпно имущество по стария закон са 72 с обща стойност на предявените искове 35 424 750лв. Според същия документ за 2014г. заведените дела са 23, от които вероятно част от тях по недовършени процедури по стария закон, с цена на исковете – 23 530 520лв. и то при пълно уплатняване на съществуваща законова рамка от Комисията.
Броят заведени дела не е основният фактор, който обосновава намаляването на несъответствието до 120 000лв. Реално законът от 2012г. не засегна ниските и средните нива на организираната престъпност. По принцип сравнително рядко те притежават имущество на стойност четвърт милион, но дори да е така относително стабилните икономически последни 10 години обуславят възможност телефонния или данъчен измамник да „представи” „легални” доходи.

С приетите на първо гласуване промени държавната дейност по гражданска конфискация се фокусира върху правонарушения с висока обществена опасност и концентрация на незаконно имущество, проверките по които ще доведат до завеждане на реални дела за отнемане. Въведени през 2012г. основни състави на дребни престъпления като основание за започване на проверката и липсата на имуществен праг за образуване на производството доведоха до увеличаване на броя на тези от тях без перспектива за завеждане на дело за отнемане. С промените въртенето на този механизъм „на празни обороти” и загубата на обществен ресурс се коригира чрез отпадане на основните състави на престъпленията разпространение на наркотици и незаконна сеч като основание за започване на процедурите по ЗОПДНПИ, при запазване на опцията за това по класифицираните такива /съответно чл.354а, , ал.2-4 и чл.235, ал.3-5 от НК/; прецизира се задължението за започване на проверка по уведомление от прокуратурата срещу неизвестен извършител или ако в него няма данни за привличане като обвиняем на известния извършител и се въвежда изискване за наличие на имущество от 10 000лв. на проверяваното лице като основание за образуване на производството за установяване на имущество, придобито от незаконна дейност. Последното е завръщане към аналогично разрешение в отменения закон „Петканов”, в който този имуществен праг бе на стойност 60 000 лв. 

Възстановяване на елементи от работещия механизъм на отменения закон има и във въвеждането на оборима презумция в полза на държавата, според която до доказване на противното се предполага, че имущество, за което не са установени законови доходи, е незаконно придобито. Тази презумция е утвърден и допустим способ за доказване на важни за производството факти в законодателството на страни от Европейския съюз. Въвеждането й не предопределя съдебно решение за отнемане по всяко дело. Ако в административното производство се установи, че лицето няма законни доходи за придобиване на намереното имущество, тя възлага доказателствената тежест за оборването на тази констация на проверявания. В производството пред съда той ще трябва да докаже законен произход на имуществото си като представи законни доходи.
Основателно проектът предвижда известно разширяване на правомощията на органите на КОНПИ. Те ще имат право да извършват претърсване и изземване, да изискват сведения и обяснения от проверяваното лице и свързаните с него, както и на достъп до застрахователна информация. Същественото е, че тези действия ще подлежат на съдебен контрол и незаконното им провеждане ще има значение за крайни съдебен акт по иска за отнемане. 

Известни резерви предизвиква предвиденото в проекта положение 15-годишната давност, с която се погасяват правата на държавата да отнеме имущество, да спира от датата на започване на процедурата по ЗОПДНПИ. Този период е достатъчен за реализиране правата на държавата. Давността започва да тече от датата на придобиване на съответното имущество. Размерът й отчита, както проверявания 10-годишен период, така и тези 5 години обичайно необходими за провеждане на административното и съдебно производство по закона. Тя отчита дори права придобити в началото на 10-годишния проверяван период. 

По принцип давностните срокове в държавни процедури се въвеждат, за да дисциплинират дейността на държававната администрация и за да отстоят приниципа, че никое правонарушение не може да бъде санкционирано без ограничение във времето. Спирането им, особено в процедури с евентуален репресивен резултат, поставя в по-благоприятно положение държавата, което е неприемливо. Нещо повече, то не е полезно за никого – нито за проверяваното лице, нито за държавния орган. 

Със свое решение от края на 2012г. Конституционният съд потвърди основните моменти от концепцията на действащия закон, като по същество отмени формулираната в чл.3 цел „да се възстанови чувството на справедливост у гражданите”. И бе прав. Чувството за справедливост е морална категория. Тя не дава легитимност на един нормативен акт с висша юридическа сила, какъвто е закона. Обществената, а и правна легитимност следва от това доколко е намерен балансът между прецизно разработени процедури, гарантиращи ефикасността на едно санкционно производство и механизмите за реализиране на правото на защита на проверяваното лице.

По този критерий като цяло приетият проект е стъпка в правилната посока.

*Николай Николов е член на първия състав на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /2005-2010г./;Доктор по право с дисертация по закона „Петканов” /2010г./; Автор на първата монография по действащия закон /2012г./.