От няколко дни публичният пейзаж в България сякаш е върнат от машината на времето на Хърбърт Уелс до 90-те години на миналия век. Някакви допотопни мутри слизат от колите си на Околовръстното шосе в София, нападат шофьор, заплашват го, удрят по тялото и лицето му с палки, избиват от устата му няколко зъба, проливат кръв, вадят пистолети, атакуват дори съпругата му, която вцепенена документира на видео уличното „бруталити“.

Четирима от облечените в черно примати са разпознати и прибрани на топло. Били охранители на „бизнесмен с прякор“ - негови момчета, добри момчета. Едри кроманьонци, които са в състояние да общуват само с езика на физическата сила и могат да оцелеят единствено в суровата среда на нерегулирана, обезправена асфалтова джунгла.

Все пак римейкът на 90-те не е съвършено копие на оригинала. Случката носи белезите на една свирепа епоха, доминирана от бухалки и чалга. Но пристига при нас в модерния контекст на новите технологии, социалните мрежи и предаваната по тях като вирус унифицираща обществена емоция. Този път емоцията е гняв. Видеото с нападението на безподобните анаболни негодници от Околовръстното изби зъбите на смирението и апатията, канализира остра масова омраза и маркира нова порция от лицата на злото. Няма да е хипербола, ако кажем, че карето арестувани неандерталци тези дни са най-ненавижданите българи.

В интернет отново са в обращение изрази като „Мутроландия“, „Мутристан“ и „Мутрополис“. Реставрират се стари послания и призиви за безкомпромисно отношение към уличния бандитизъм. Институциите обещават драматична промяна в посока на повече сигурност за хората, които не са мутри. Или с други думи, за всички, които не посрещат с особено сериозен ентусиазъм перспективата да завършат вечерта си в „Пирогов“ с избити зъби, ако случайно бъдат засечени от мутренски ескорт някъде из първокласните пътища на страната.

Интернет възмущението обикновено е силно, но твърде преходно. Потребителите на дигитално съдържание често имат нетраен интерес към проследяването на атрактивни в началото събития и явления. Затова нямаме гаранция, че мутросвинщината от Околовръстното ще се задържи дълго време в съзнанията и постовете на прогресивната общественост. Всяко чудо за три дни. И три избити зъба.

Това е цинично-прагматичното обяснение и предупреждение да не се шокираме, ако при следващата мутряшка активност отново наблюдаваме същата тленна реакция.
От друга страна, социалните мрежи са новото поле за легитимация на мутризацията. Един от примитивните насилници беше разпознат във фейсбук. Боксьор, чалгар, фен на нацистки формирования, който призовава от своята малка дигитална платформа: “Дела трябват, а не статуси“. Е, делата ги видяхме, мистър Мутра. Сега се надяваме на друго едно дело, след което вие, мистър Мутра, ще имате много време за медитация в минимално физическо пространство.

Новите медии и мрежи помагат за бързото пренасяне на споделената емоция, но те са територия на новата мутренска култура. За всеки възмутен, образован гражданин във фейсбук ще намерите две съвременни батки, които се прекланят пред дебеловратия лайфстайл. Профилите на мутрите вдъхновяват малките мутрички в прогрес, които ходят в местната фитнес зала, мечтаейки някой ден и те да бъдат част от охраната на бизнесмен с прякор и да го ескортират по Околовръстното, готови за избиване на зъби.

Нова мутромания мутира в социалните мрежи и кварталните кръчми, набира сили и се готви да влезе в заглавията и да предизвика поредната доза възмущение. Порочен цикъл, българско/балканско проклятие, странични ефекти от криминализираната социална среда или просто нещо, с което трябва да свикнем? Бандити има навсякъде, нали?

Не, никакво свикване! Видеото от Околовръстното документира непоносима реалност, която трябва да бъде пратена на сметището на историята - без каквито и да е било шансове за римейк.

Арт вдъхновение с бухалки

Почти парадоксално, мутрите представляват неизчерпаем ресурс за вдъхновение и на българските артисти. Литература, кино, сериали, реклами, театрални постановки... Измъченият ни културен пейзаж гъмжи от истории на батки, бабанки, бухалковци, които се явяват ходещи, дишащи и взимащи стероиди метафори на монументално объркания български преход. Новият сезон на сериала „Под прикритие“ също обещава нова порция клиширана фетишизация на мутренския бандитизъм. Но не е ли вече досадно да се правят такива произведения?