Вина от Грузия и Армения идват за пръв път у нас на "Винария 2017"

Вина от Грузия и Армения се очаква да се борят за пръв път за "Златните ритони" и медали на международната изложба "Винария 2017" в Пловдив. Новината изскочи покрай майсторския клас с дегустации на селекция от местни казказки сортове, проведен на "Винария 2016" от магистъра по технология на виното Николета Дикова, която работи в тясно партньорство с винопроизводители от Грузия и Армения. Еноложката представи 4 сорта кавказки вина, отлежавали в "квеври" (глинени амфори) и разказа за най-древния метод за правене на вино, практикуван от 8000 години в Кавказкия регион - винифициране в глинени съдове, заровени в земята.

Амфорите се запечатват, след което над тях се поставя слой глина и пръст, а над земята се отбелязват с кръст. Напролет се разравят от земята и виното "възкръсва", следвайки природните ритми. Това символизира събуждането за нов живот. Квеврите обикновено са с вместимост 1500 и 2000 литра, но достигат и до 5000 литра. За съжаление майсторите, които ги произвеждат са малко, но се наблюдава тенденция за завръщане към корените и древните традиции, тъй като методът на винификация "квеври" е под егидата на ЮНЕСКО.

Николета Дикова представи продукти от изба "Кареба", която произвежда традиционни сортове от най-важните винени райони - Кахети и Имерети. В Грузия се отглеждат 525 местни сорта вино, като се смята, че началото на световното лозарство и винопроизводство е започнало именно там. Един от белите сортове е "Крахуна", който е традиционен за Западна Грузия. Виното от сорта "Цуликури" е с аромат на сушена кайсия, дава добри резултати за шампанизиране и е подходящ за дълго отлежаване.

Сред традиционните сортове е и "Ркацители", което се произвежда в най-известния винарски регион на Грузия Кахети. Вината са изключително комплексни, с ясно изразена танинова структура и характерни аромати на стафиди, сушени кайсии и екзотични подправки като джинджифил и куркума. "В Източна Грузия е традиция да се винифицира с чепката", допълни еноложката Николета Дикова.

Коментари

Задължително поле