Неизбежно е да станем както участници, така и терен за войната, която е на границите ни

Трудноподвижната извън стомашночревните си интереси туземна политолигархия се обезпокои и размърда. Предвид все по-опасните за страната ни политически процеси, развиващи се в непосредствена близост с нашите граници - в Украйна, в Близкия изток и в Турция. Заплахите за сигурността на страната нарастват ускорено, някои вече са и вътре в България. Покрай другите дискусии за опазването на живота и собствеността на населението възникна и този за задължителната военна служба.

Управляващите родиха плиткоумната идея да изпроводят спешно на границата с Турция каквито все още тук има войници, за да спасяват остатъчната ни държава от прииждащата „бежанска” вълна. Не се предвиждало обаче бойците да носят зачисленото им оръжие, щели само да помагат - не уточняват как и с тояги ли! - на Гранична полиция. Не знаят управниците ни, че е огромна глупост дори за кратко и неформално да се подчиняват армейци на полицаи.

Чухме и прочетохме разни соломонии по темата, незадълбочени и некомпетентни съображения, че връщането на задължителната служба е излишно при членството ни в НАТО и ЕС, невъзможно в днешна България и наличното в нея общество и тем подобни. Едни не проумяват, други нарочно не споменават затвърдената във вековете истина - родината си брани само наборната войска, наемната е за агресии и грабежи.

Убедително звучат позициите на отговорни за родината коментатори и политици с разбиране и чувство за национална отговорност. Ето съпредседателят на Патриотичния фронт Красимир Каракачанов: „...християнската цивилизация е във война... неизбежно ще стигнем до връщане на наборната служба... виждате какви съседи имаме... готвя законодателни промени в тази посока”. Лидерът на НФСБ Валери Симеонов: „Задължителната военна повинност програмен приоритет на партията... ние искаме задължителна казарма, а не статистика”, репликирайки решението на военния министър Ненчев да изготвя някакви списъци с резервисти за армията.

„Трябва да се върне военното обучение в училищата и в университетите”, каза депутатът Велизар Енчев. Преди време историкът Иван Петрински писа: „Наборната войска, която в България бе премахната нацяло, е не само по-изгодна за издръжка, но тя трябва да бъде основата на българската войска... наемниците изпълняват задачите си за пари, а наборната войска по принцип е по-боеспособна, на нея е присъщ по-висок боен дух, единствено тя изпълнява задачите по защита на отечеството по неподлежащ на измерване начин - с героизъм и себеотрицание.”

Ама променили са се критериите, целите, технологиите за водене на войни, убеждават хората защитниците на сегашната боза, наричана Българска армия, НАТО ще ни брани, обкръжени сме от съюзници и приятели! Да, други са, променило се е, и то радикално самото съдържание на войната. Запазена е обаче самата природа на войната - насилието.

Малцина оспорват актуалността на постулата на Фон Клаузевиц, че войната е продължение на политиката с други средства. Не по-малко вярно е, че самата политика е продължение на икономиката с други средства. От тази гледна точка в днешния свят имаме ускоряващо се смаляване на природните ресурси на планетата, разностранни и с нарастваща тежест екологически икономически кризи.

Тоест мощни предпоставки за агресивна политика от страна на застрашените спрямо силата и властта си големи световни монополи в няколкото държави, в които са се базирали. Агресията им се открива в яростта за насилствено налагане на „ценностите на пазара, демокрацията, успеха на всяка цена с оглед консумация”, в погромите върху държавната суверенност и замяната и' със „световно гражданско общество”.Съпроводени от всеобща безцелност на човешкото битие.

С невъоръжено око в тази политика се открива как няколкото големи цивилизации се „разбягват”, поразени от ценностна развала. Стълкновенията между тях се увеличават, частичното взаимно проникване на етносите с културните им особености е съпроводено от неприязън и вражда. Целта на капиталистическите монополи да превърнат народите дори в западните страни в „първичен расов бульон” неизбежно води до войни. Пред очите ни са.

„Ерата на промените” в икономиката и политиката неизбежно завършва с „ера на войната”. Нестабилността е не само регионална, тя е планетарна, нали затова форсирано се налага изродена глобализация, заредена с остри конфликти и войни. С оглед гибелта на огромната част от човечеството и възцаряването на претендиращите за богоизбраничество няколко десетки милиона.

Какви приятели и съюзници имаме около нас, узнаваме, виждаме и усещаме всекидневно. Ние обаче сме разоръжени и с попилени силови военни и специални структури, в които са проникнали не една и две чужди и враждебни тайни служби. Който не храни своя войска, храни чужда! Накрая или го унищожават или го поемат за „присъствие”, „съжителство” или както иска да си го нарича.

Щяло, казват професионалните соломони, НАТО да ни пази,САЩ по-конкретно, гаранции дали. Историята на войните обаче категорично срива надеждите за опора на алианси и съюзници. Като се започне от Пелопонеската война от V в. пр. н. е., мине се през Пуническите и Тридесетгодишната, за да се стигне до Втората световна. Съюзите не само не са предотвратявали войните, но в повечето случаи са ги разширявали и усилвали.

Алиансът не е нужен дори на Вашингтон, освен като юзда, с която да държи европейците в подчинение. За реализиране на политически, но преди всичко за военни цели. За да не допуснат европейските държави да си осигурят относителна военна защитеност, са наложили задължително да имат наемни, а не наборни армии.

Две-три поколения след влизането в НАТО Европа не може да се защити от насилието на друговерци, чието нашествие тепърва започва. Обективните дадености и събития, за част от които споменаваме по-горе, ускоряват националистическите тенденции в Германия, Австрия и редица други страни от ЕС, най-вероятно ще доведат до засилване съпротивата на местното население срещу нашествениците. Може да очакваме и преразглеждане на съответните военни доктрини в посока на поне частичното възстановяване на наборните армии.

Едва тогава ще се помръднат и тукашните политици. Колкото и да ги е страх от силна войска, от здраво родолюбиво офицерство и предан на родината български войник. Тогава ще се появи и увереността, че българите ще се сплотят около страстното желание да отстоят България като най-доброто място за живот и отглеждане на децата и внуците си. С възстановяването на „лакетната връзка” и воинския строй, през които да преминават младите ни мъже, ще добият здрав смисъл понятията „свобода”, „демокрация”, „лично достойнство” и „национална икономика”, с чиито фалшификати задръстват умовете на хората у нас.

„През цялата история много съюзи са играли ролята на фитили за палене на войни, а не на противопожарни средства. Няма основание да се мисли, че НАТО с нещо се отличава от тях”, писа в The National Interest политическият аналитик Дъглас Бандоу. На България обективно е наложително съчетаването на наборна с наемна войска, но да е производна от първата.

Да, трудно ще се прокара тази необходимост, ще срещне разностранни съпротиви, но е неизбежно. Както е неизбежно да станем както участници, така и терен за войната, която вече се води, която е на границите ни. И досега са актуални думите на древния Учител Сун: „Непобедимостта се намира у самия теб... За да победи, войската отначало се подлага на всестранна подготовка, обучава се на правилен боен порядък и изкусни маневри.” Наемниците са подходящи за други задачи, на България са й нужни подготвени за битки поколения мъже, и то не само за военни сражения.