Поставените от Анкара нови условия за бежанците допълнително разединяват ЕС

Извънредната среща на върха ЕС-Турция, която се проведе в Брюксел в понеделник, се оказа изненадващо предизвикателство за кетъринг услугите на европейските институции. Работни закуски, преминали в работни обеди и завършили с трудни за храносмилане работни вечери, масата за преговори със сигурност е била натоварена до спукване и както се оказа, не само с посуда.

Турция дойде за да подчертае ясно, че всеки план за справяне с бежанците, който предвижда Анкара да поеме основната тежест и отговорност за тях, ще означава Европа да я възприема за равноправен партньор, включително в преследването на стратегическите турски интереси както в дългосрочен, така и в краткосрочен план - от сирийската криза и конфликта й с Русия до потенциалната бъдеща европейска интеграция. ЕС от своя страна демонстрира, че морално-икономическото разцепление между членовете му по въпроса за споделената солидарност в миграционната криза продължава да се задълбочава безвъзвратно, но пък има самочувствието да не го показва много-много.

Контрапредложението на Анкара, договорено съвместно с Хага и Берлин в нощта преди срещата на европейските лидери настояваше за двойно увеличение на европейските помощи за Турция - от 3 на близо 6 млрд. евро до 2018 г., либерализиране на визовия режим за турски граждани от 1 юни тази година и ново лансиране на преговорния процес за членство в ЕС, с откриването на пет глави.

В замяна турската страна ще приема на своя територия всеки нелегален имигрант, заловен във водите на Егейско море, включително сирийски граждани. Последните ще бъдат разменяни на принципа „едно към едно“ срещу вече настанени в турски бежански лагери техни сънародници, които ще бъдат разселвани в Европа. На пресконференция в Брюксел турският премиер Ахмет Давутоглу се ангажира страната му да се заеме още по-сериозно с борбата с трафикантите на хора, за да може договорената система да работи в посока реално овладяване на бежанските потоци. В предложението за текст на декларацията дори са посочени няколко конкретни гръцки острова в Егейско море, на които ще е най-подходящо да бъдат разположени центрове за „мониторинг на мигрантските вълни” - разбирай „Фронтекс” или НАТО, плюс центровете за временно настаняване, които се изграждат на теория вече над половин година.

Разбира се, ако някой в Брюксел е имал съмнения, че турците няма да използват последния момент, за да се спазарят за по-добри условия от вече предложените и взаимно одобрени през ноември, явно е прекарал твърде дълго в европейския резерват. В предложението си Турция също така иска ЕС да се ангажира да съдейства на всички усилия на Анкара за създаване на хуманитарни буферни зони в Сирия по протежение на границата с Турция, където да започнат да се прехвърлят над 2,6 милиона сирийци, които пребивават от турска страна. План, за който Анкара търси подкрепа от всичките си партньори от над 3 години.

Естествено неочакваните предложения бяха трудно преглътнати от голяма част от европейските лидери, които обявиха предложената схема за овладяване на бежански наплив, размяна и разселване за „изключителен пробив”, но не се съгласиха да удвоят помощта за Турция. За сметка на това се ангажираха да ускорят отпускането на първите траншове от вече договорените 3 млрд. евро, както се казва „до дни”. Либерализирането на визовия режим за турски граждани от 1 юни беше определено като възможно, но само ако страната отговаря на вече определените условия и критерии за подобни двустранни отношения. Както учтиво напомни френският президент Франсоа Оланд, чийто предшественик Никола Саркози навремето официално попари европейските аспирации на Анкара, „критериите за либерализиране са 72 на брой”. Лидерите на ЕС също така отказват да се ангажират с усилия по създаване на буферни зони в Сирия, но ще съдействат с всички възможни средства за подобряване на хуманитарните условия в страната с цел стимулиране завръщането на част от бежанците от турска територия към някои по-безопасни сирийски гранични райони.

На срещата в Брюксел беше повдигнат и постоянният въпрос за свободата на словото в Турция в светлината на полицейското нахлуване в редакцията на опозиционния в. „Заман” през уикенда, който влезе в предложението за текст на обща декларация към споразумението по настояване на италианския премиер Матео Ренци.

Въпреки това в резултат на продължилите над 12 часа разтягания на локуми председателят на Европейския съвет Доналд Туск обяви „край на нелегалната миграция към Европа”, а Ахмет Давутоглу изглеждаше достатъчно самодоволно, за да не е постигнал поне основната част от целите си. Консултациите между двамата и останалите европейски лидери ще продължат до 17-18 март, за когато е насрочен следващият Европейски съвет, който трябва да финализира новата сделка. Което, разбира се, няма да е толкова проста работа.

Защото колкото са податливи западноевропейците на екзотиката на ориенталските наслади, толкова само на Изток можем да разберем предимствата на един топъл телешки гулаш преди лягане. Още с края на срещата и паралелно на „победоносните” пресконференции унгарският премиер Виктор Орбан - острието на опозицията срещу всеки план за солидарно поделяне на тежестта на бежанския наплив - обяви, че ще наложи вето на решението на Европейския съвет, ако то включва договорения план за размяна и разселване. И фактически блокира сделката.

Паралелно на преговорите със и за Турция европейските лидери продължаваха свадата по управлението на бежанската криза сред държавите членки и след активното възражение на Ангела Меркел от финалния текст на декларацията от срещата е отпаднало предварително обявеното „затваряне на Балканския път” в замяна на „стихване на нередовните бежански потоци през Западните Балкани”. В духа на общата надежда за светло бъдеще европейските лидери също така декларираха желанието си до края на годината да бъдат премахнати контролите по вътрешните граници на някои държави членки и за напълно възстановено Шенгенско пространство. Което, докато сделката с Турция не заработи на практика и ефективно, ще е само в сферата на добрите пожелания.

Протакането на намирането на солидарно европейско решение на бежанската криза, въпреки извоюваните от Вишеградския концерт отстъпки в квотите за преразпределение, задълбочава допълнително кризисната ситуация, особено със затоплянето на времето и неминуемото откриване на допълнителни и нови маршрути за трафик към и най-вече през Южна Европа. И това в контекста на напълно неясното бъдеще на сирийската криза и съпътстващите я геополитически крамоли в Близкия изток.

Буферирането от Фронтекс на гръцко-македонската граница и следващите етапи по маршрута, (които според Меркел вече са затворени за бежанските потоци) няма да устои дълго, ако напливът надмине десетките хиляди, при близо 15 000 души вече блокирани около граничния пункт Идомени. Има ли какво да иска повече Източна Европа сега, с наближаващия британски референдум и при растящите рискове за сигурността си, от алтернативния „План Б” (без Турция, но с твърда подкрепа за Гърция за справяне със ситуацията), за който най-гласно настоява Орбан!? Или може да си позволи да предаде позиции, в името на общите европейски интереси, в замяна на други временни гаранции - били те икономически или политически.