Не задължителният вот, а активната регистрация изтребва фантомите

По-важно от принципните промени в изборното законодателство е изчистването на техническите недоглеждания в него

Депутатите приеха на първо четене поправки в Изборния кодекс, с които се въвежда задължително гласуване, активна регистрация, електронен и машинен вот, изборен район „Чужбина“ за българите зад граница. Какво може да се каже накратко за тези промени „на първо четене“?

Преди да се променя Изборният кодекс по посока на задължително гласуване, би трябвало да се реши проблемът с близо един милион фантоми, т.е. имена в списъците, срещу които няма налични избиратели. Фантомът няма как да го накараш да гласува и няма как да го глобиш. Затова нека се изчистят списъците чрез активна регистрация и тогава може да се говори за задължително гласуване. Необходимо е да се уточнят и механизмите, чрез които ще се налагат санкции. Не трябва обаче да натоварваме този тип гласуване със свръхочаквания. Задължителният вот едва ли ще доведе до революционни промени. Изобщо този въпрос не заслужава чак такова внимание. В крайна сметка има Конституционен съд, който ще прецени дали една или друга норма отговаря на конституцията.

Проблемът с фантомите има две страни. Ако ги има в списъците, те може да скочат в урните, но може и да не скочат. Най-добре обаче е да ги няма. Защото, ако ги има, може да скочат. Активната регистрация изтребва фантомите. Тук препоръчвам френския модел - регистрирате се в общината, ако искате да гласувате догодина. Каквито и избори да има тогава, вие гласувате само ако сте в актуализираните избирателни списъци. Който не се регистрира тази година, догодина, ако има избори - редовни или предсрочни - не гласува. Любимият ми пример е мадам Саркози. Докато мъжът й беше президент, тя забрави да се регистрира и не можа да гласува за него. Това е шега, разбира се, защото може би нямаше да гласува за него. Това е активната регистрация. При нея не е задължително да отидете до общината, защото можете да го направите по интернет и по друг начин. С една дума, трябва да положите някакво минимално усилие, за да покажете, че сте активен гражданин на републиката.

Колкото до машинното гласуване, вече три пъти експериментирахме, но проблемът тук е, че машините са много скъпи. Специализираните устройства струват до 1000 евро. Сметнете колко пари са необходими за 12 000 секции. Освен това след изборите тези устройства ще бъдат откраднати - не че на някого му трябват, но ще ги откраднат ей така, за идеята. И всеки път ще трябва да купуваме нови.

Много по-важен е въпросът с интернет гласуването, или т.нар. дистанционно електронно гласуване. Там трябва да се направят пилотни проекти, не можем да го въведем изведнъж. Но ми се струва, че 2018 г. е твърде далеч за тези експерименти - трябва да го въведем по-скоро. Тази година няма как, но още от следващата трябва да мислим как да го направим. В световен мащаб всички тези неща са проигравани и няма защо тук да откриваме топлата вода.

Досега не сме гласували с електронни лични документи и в този смисъл отпадането на чиповете няма как да повлияе на процеса. Единият от начините е да се гласува с умни документи, но има и други начини. Що се касае до интернет гласуването - засега говорим за пилотен проект. Няма страшно, че се е забавил този процес, но е добре да го ускорим. Правилен е въпросът: като не можем да въведем умни документи, къде сме тръгнали да гласуваме електронно? Рано или късно обаче ще се гласува по интернет, неизбежно е.

При електронното гласуване обаче има много опасности и хората вече говорят за тях. Питат какво ще стане, ако примерно 100% гласуват по интернет от гетото или 200 000 души в съседни нам държави изведнъж гласуват по интернет. Опасението е, че ще се манипулира вотът. Част от възможната манипулация е да караш хората да гласуват пред теб. Нарушаването на тайната на вота е част от манипулацията.

Колкото до прага за преференциите - той трябва да се вдигне. Няма норма за този праг, защото има държави, където е нулев, а в други страни пък изобщо няма преференции. Видя се, че прагът, приет у нас, е нисък. Може да се вдигне примерно до 5% от гласовете за партийната листа.

За съжаление всеки път промените в изборното законодателство се правят на парче, без цялостна концепция. Трябва да се оправи и методиката за определяне на изборните резултати, защото е сбъркана. Тази методика е математически алгоритъм, който може и да не произведе резултат. А това е недопустимо. Алгоритъмът трябва да произвежда резултат винаги. Поправката е малка, отдавна съм им я казал, но понеже не разбират от математика, смятат това за маловажно. И разчитат да не настъпи критична ситуация, в която алгоритъмът да блокира. Дано не ни се случи да не можем да кажем от кой район кои депутати са избрани. Няма значение кой го е правил този алгоритъм. Бях им написал един правилен, те в последния момент си приеха друг, но това вече е без значение. Важното е сега да се поправи.

Политическо решение е изборът на вида избирателна система. Тя, разбира се, е нещо много важно, но в България условия за мажоритарен вот няма. Ще припомня, че от 28 страни членки на ЕС само в две има мажоритарна система, в 6 има смесена и в 20 има система подобна на нашата. Следователно нашата е по-скоро правило, отколкото изключение. Не мисля, че мажоритарният избор ще донесе каквото и да било. Освен чудовищни манипулации, разбира се.

Важно е, че се реши най-сетне да има район за гласуване в чужбина и така да се възстановят конституционните права на българите, живеещи там. Трябва обаче да се прецизират подробностите, защото дяволът често е именно там.

Добре е окончателно да се изчисти техническата част на изборното законодателство. Ако тя не е наред, може да се стигне до големи неприятности. Това, което се случи на последните избори, бе резултат от технически недоглеждания и масова неграмотност (90% сгрешени протоколи в София!). Трябва да се изчистят техническите неща, а дали ще се правят принципни промени, е друг въпрос.